Влияе ли пунктуацията пряко върху смисъла? or Making sense by punctuation


В  случая няма да си послужа с примерите

Да се обеси, не да се помилва

и

Да се обеси не, да се помилва

защото ако той добре показва нещата за руски (Повесить нельзя, помиловать/Повесить, нельзя помиловать), на български звучи съвсем изкуствено и затова – неубедително. Ще цитирам обаче два истински случая, станали по време на решаване на изпитна задача по пунктуация.

Задачата представлява следното: изпитваните лица имат пред себе си текст, който съдържа само знаци за край на изречение, и тяхната задача е да добавят липсващата в текста вътреизреченска пунктуация.

В изречението

Космическата сонда е в състояние да изпраща терабайти информация до Земята

едно от изпитваните лица беше постъпило така:

Космическата сонда е в състояние да изпраща терабайти, информация до Земята

тоест беше поставило запетая между „терабайти” и „информация”. В случая става ясно, че това лице не познава значението на думата „терабайт”, придавайки по графичен път на двете думи статут на контекстови синоними. Когато го попитах дали ще постави запетая и в израза „литри вода”, отговорът – както и очаквах – беше отрицателен.

Вторият случай, който искам да цитирам, показва нагледно как неумелото боравене с вътреизреченската пунктуация може да доведе до твърдения, пораждащи било смях, било сълзи:

Към договора вече са се присъединили Великобритания, Ирландия, скандинавските страни (Полша, Унгария и Чехия) и…  

Че изречението е съставено лошо – съставено е лошо: не е коректно при изброяване на конкретни държави по средата да направиш обобщаваща перифраза („скандинавските страни”) и след това отново да продължиш с конкретните наименования (текстът е вестникарски и вероятно за да се спести място, се е прибягнало до подобна съкращаваща стратегия). От скобите след „скандинавските страни” обаче излиза, че Полша, Унгария и Чехия са именно тези скандинавски страни. На студента, оформил пунктуационно по този начин това изречение, му казах, че е прекроил картата на Европа така, както Наполеон и Хитлер, взети заедно, не са и сънували…

В една детска енциклопедия думата „рицари” е правилно обяснена веднага след първата й употреба чрез израза „воини на коне”. Ако обаче сложим запетая между „рицари” и „воини на коне”, ще излезе, че рицарите са нещо различно от воините на коне, срв:

Когато предстояла война, силните феодални владетели събирали край себе си рицари (воини на коне, облечени в тежки военни доспехи).

Когато предстояла война, силните феодални владетели събирали край себе си рицари, воини на коне, облечени в тежки военни доспехи.

Примерите са многобройни и те пряко свидетелстват, че в някои случаи пунктуацията може пряко да влияе и влияе върху смисъла на написаното. От това следва, че връзката между пораждащия се смисъл и употребените препинателни знаци е много по-органична, отколкото обикновено се смята.

***

На пръв поглед е безразлично какъв точно препинателен знак ще употребим, когато оформяме пунктуационно текста си. Но дали казваме едно и също нещо, когато имаме възможност да употребим различни препинателни знакове в една и съща позиция? Да проверим.

Следните две изречения (образуващи микротекст), взети от детска енциклопедия, дават най-общи сведения за традиционния живот на монголците.

(1) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, готви се.

Това е оригиналната пунктуация. Очевидно е, че второто изречение можем да го оформим в пунктуационно отношение още по два начина:

(2) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън: готви се.

(3) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън готви се.

В (1) се изброяват действия, които монголското семейство е възможно да извърши в юртата: пали огън, приготвя храна и т.н. Изброяването обаче не установява причинно-следствена връзка между действията, т.е. действията се представят като независими едно от друго, а констатира факти.

В (2) и (3) се настоява, че има причинно-следствена връзка между паленето на огън и готвенето. За това сигнализират двоеточието и тирето.

Така че разликата между (1), от една страна, (2) и (3), от друга,  е в отсъствието (1)/наличието (2) и (3) на причинно-следствена връзка между паленето на огъня и приготвянето на храната.

Сега да видим дали съществува разлика между

(2) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън: готви се.

(3) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън — готви се.

На първо време можем да предложим следния интуитивен парафрастичен прочит на (2) и на (3):

(2п) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, за да се готви.

(3п) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, следователно се готви.

Следователно, пунктуационното оформяне на (2) изразява наличието на установена, действаща причинно-следствена връзка, а на (3) – на умозаключение (например: аха, и те готвят храната си, а не я ядат сурова!).

Че двоеточието има функцията да изразява причинно-следствени отношения (или да стои вместо защото, за да) личи добре и от следните примери:

(6) Наблюдаваме нерешителни политици да позират като волеви държавници; “авторитетен източник” извинява грешната си информация с “непредвидени обстоятелства”. (оригинална пунктуация)

(7) *Наблюдаваме нерешителни политици да позират като волеви държавници: “авторитетен източник” извинява грешната си информация с “непредвидени обстоятелства”.

Изречение (7) поради пунктуационното си оформяне е безсмислено, защото няма причинно-следствена връзка между нерешителните  политици и грешната информация: това са различни, нямащи връзка помежду си членове на изброяване, които илюстрират определена авторова теза.

И така, в (1) има “изследователски” поглед върху нещата: все едно, че сме в юртата, наблюдаваме и описваме какво вършат монголците в нея. В (2) и (3) като че ли сме извън юртата и констатираме наличието на огън (вероятно по излизащия от покрива дим) и правим заключение или предположение с каква цел той е запален. В (2) огъня го възприемаме като индексален знак за приготвянето на храната. На свой ред, предположението в (3) изразява съмнение във факта дали и монголците използват огъня, за да обработят храната си. В случая огънят играе ролята на дегенеративен индексален знак, т.е. не сме наясно дали причинно-следствената връзка палене на огън®приготвяне на храна е валидна и за монголците.

Три различни препинателни знакове – три различни позиции към текста: свидетелско изброяване, умозаключение и предположение.

Препинателните знакове изразяват неизречената словесно авторова метапозиция спрямо текста му. А щом проблемът ни е “Какво изразява Х” (или по-правилната формулировка, предложена от Лийч: “Какво изразяваш чрез Х”[1]),  по думите на Морис, имаме работа с прагматика. Доколкото, по думите на Левинсън, прагматиката изучава онези връзки между езика и контекста, които са граматикализирани или закодирани в структурата на езика[2], бихме могли да кажем, че прагматиката на писмения език изучава онези връзки между писмения език и контекста, които са “графикализирани” в графичната структура на писмения език.

Проблемът с препинателните знакове обаче не е решим само в полето на прагматиката. Ако възприемем гледната точка на Морис за това какво представлява семантичното правило (правило, което определя при какви условия един знак е приложим към даден обект или към дадена ситуация; такива правила установяват съответствие между знаковете и ситуациите, които дадените знакове са в състояние да обозначат; тези правила съществуват в човешкото съзнание като поведенчески навици; съотнасят знаковите средства с други обекти), ще трябва да констатираме, че препинателните знакове са типични несловесни превключватели и следователно –  деиктични индексални знакове.

[1] Когато Лийч иска да определи в какво се състои разликата между семантиката и прагматиката, той я илюстрира чрез две различни употреби (uses) на глагола to mean (‘означавам’): What does X mean? (Какво означава Х? = поле на семантиката) What did you mean by X? (Какво означаваш чрез Х или – по-точното – Какво имаш предвид, казвайки Х? = поле на прагматиката), което може да бъде сведено и до Какво изразяваш чрез Х?, стига да сме наясно, че не се изразяват само чувства.

[2] Pragmatics is the study of those relations between language and context that are grammaticalized, or encoded in the structure of a language; Левинсън прави следното уточнение за това как трябва да се разбира “граматикализирани”: encoding of meaning distinctions – in a wide sense – in the lexicon, morphology, syntax and phonology of languages.

(Следва)П

Posted in Бориславови "интелектуализми", Неграмотност!, образование | Tagged , , | Вашият коментар

Принос към теорията за клеветата


Според Бомарше и Стербини (либретистът на Росиниевия „Севилският бръснар“):

La calunnia е un venticello,

un’auretta assai gentile

che insensibile, sottile,

leggermente, dolcemente

incomincia a sussurrar.

Piano piano, terra terra,

sottovoce, sibilando,

va scorrendo, va ronzando;

nelle orecchie della gente

s’introduce destramente

e le teste ed i cervelli

fa stordire e fa gonfiar.

Dalla bocca fuori uscendo

lo schiamazzo va crescendo

prende forza a poco a poco,

vola giа di loco in loco;

sembra il tuono, la tempesta

che nel sen della foresta

va fischiando, brontolando

e ti fa d’orror gelar.

Alla fin trabocca e scoppia,

si propaga, si raddoppia

e produce un’esplosione

come un colpo di cannone,

un tremuoto, un temporale,

un tumulto generale,

che fa l’aria rimbombar.

E il meschino calunniato,

avvilito, calpestato,

sotto il pubblico flagello

per gran sorte ha crepar.

Превод (Елена Георгиева):

Клеветата е лек полъх,

нежен ветрец,

който незабележимо, едва доловимо,

започва да шепне лекичко и приятно.

Нежно, нежно, тук и там

тихо, шептящо проблясва и броди.

Хитро се промъква в хорските уши,

зашеметява и се разпространява.

Шумът става по-силен, изказан от устата,

малко по малко набира сила,

преминава от едно място към друго,

изглежда като гръм от буря,

който от дълбините на гората идва

свистейки, мърморейки

и всеки вледенява в ужас.

Накрая с гръм и трясък

се разпростира навсякъде, силата му се удвоява

и предизвиква взрив като топовен гръм,

като земетресение, като вихрушка, като изначален хаос,

който кара въздуха да ехти.

А горкият оклеветен нещастник,

набеден, потъпкан, потъва под хорския бич

и ако има късмет – умира.

Posted in История, Книги, Музика, Парадигматични текстове, Препечатки, History, My Music | Tagged | Вашият коментар

Изгубени в превода, намерени в езика


Originally posted on Metamorphōses | Pavirtimai | دگردیسی |Ummyndanir| Claochluithe:

Бях поканен от (бивши) ученици да напиша нещо кратко, посветено на преводите, езиците и намирането, за училищния вестник. Текстът беше публикуван с дребни промени в Брой 7 (декември 2014).

*

Всеки, който се е опитвал да превежда, не само от/на класически, но и от/на съвременни езици, се е сблъсквал с реалността на преводните лутания и лабиринти[i].

Тези, които решат да продължат пътя си из дебрите на Филологията, със сигурност в един момент ще се срещнат/сблъскат с дисциплината „Теория на превода“, която ще вдигне вече насъбралите се от практика питания на едно по-философско и теоретично равнище. Мистерията на преводния процес, обаче, най-вероятно за дълго още ще остане забулена в мъгли по-мистични от тези на Авалон и по-неподатливи на научни/магически формули.

Защо обаче се получава това? Какъв е проблемът да си нарочим точни съответствия на думи, изрази или конструкции от един език в друг? Да сведем нещата до един

View original 486 more words

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Гъша хуйня


Пациент в Зимбабве: Докторе, капят ми ушите.
Лекарят в Зимбабве: А! Това най-вероятно е някаква хуйня! А какво сте правили?
Пациентът: Ебах гъски.
Докторът: Значи имате гъша хуйня!
Пациентът: Благодаря, докторе! (умира)…
Докторът (записва в протокола): Пациентът умря от гъша хуйня.
Пресслужбата на Министерството на здравеопазването на Зимбабве: За изминалата седмица в Зимбабве умряха 2500 души от глад, 5400 от отравяне с изгнили банани и един човек от гъша хуйня.
Журналист (записва си): Гъшата хуйня попада в списъка на трите главни причини за смъртност в Зимбабве.
Новинарска агенция: В Зимбабве зачестиха случаите на заболяване от неизлечима гъша хуйня.
ТВ канал: Неизвестно досега заболяване на име „гъша хуйня“ покосява населението на Зимбабве.
Министерството на здравеопазването на Зимбабве призовава населението да не изпада в паника.
Научно светило А: Да, гъшата хуйня не е известна на науката – и в това е основната и заплаха.
Авиокомпания Congo Air: Прекратяваме всички полети до Зимбабве до приключването на епидемията от гъша хуйня.
Научно светило Б: Властите крият реалните мащаби на катастрофата! Всъщност гъшата хуйня вече е проникнала в Европа – в Амстердам е бил видян кихащ негър с гъска под мишница.
Пресата (публикува снимки на гъски): Врякащите убийци са около нас!
Политик: За справяне с обхваналата света епидемия на гъша хуйня е абсолютно необходимо да бъдат изтребени всички гъски.
Полицията (козирува): Тъй вярно, ще бъде изпълнено.
Собствениците на ферми за гъски: Вие к’во, да не сте обезумели? (красиво се бият с полицията под щракането на светкавиците на пресата)
Пресата: Заговор на собствениците на ферми за гъски застрашава националната сигурност!
Фармацевтична компания Хофман Ла-Гуш: Единственото спасение за всички, заразени с гъша хуйня, както и за тези, които са здрави, но се страхуват да не се заразят, е нашето ново лекарство „Г-Хуйнифлу“. Пие се минимум три месеца по 5 таблетки на ден. Страничните ефекти включват гадене, повръщане, опадане на косата, ноктите и зъбите, гърчове, припадъци и снижаване на IQ-то с около 30, но се наблюдават само в 75% от случаите. Ако след започване на курс с медикамента се появят някои от изброените симптоми, не прекъсвайте лечението си, а се обърнете към регионалния ни дистрибутор за други наши медикаменти, с които да се излекувате и от тях. За Ваше улеснение търговските ни и рекламни центрове в целия свят са обозначени със знак „червен кръст“, а дистрибуторите ни носят бели униформени престилки.
Фармацевтична компания Гушайзер: Току-що създадохме първата и единствена ваксина, способна да предпази населението от гъша хуйня. Препоръчваме незабавна задължителна имунизация на цялото население.
Правителството: За предотвратяване на епидемията от гъша хуйня въвеждаме задължителна ваксинация на цялото население!

Posted in Хумор | Tagged , | Вашият коментар

Най-снобско е да не си сноб!


Няма да навлизам в етимологията на думата „сноб“ (но във всеки случай не идва от израза sans noblesse, според версията във филма „Вчера“).

Снобите, които държат да им личи, че са сноби, са всъщност непоправими провинциалисти и хора с комплекси. Познавам немалко такива. Всички дразнещи черти у снобите: надутият начин на изразяване, примесен с употребата на сложни думи от чужд произход, ексцентричното облекло, ексцентричните вкусове като цяло са компенсаторни механизми за избиване на комплексите.

Моят стремеж е да се държа естествено и непринудено, да не затруднявам и да не „шашкам“ неприятно околните, да бъда с всекиго – поне на словесно равнище – на равна нога. Снобизмът се съдържа в презумпциите ми: аз зная какво представлявам и колко струвам, имам самочувствието и това ми дава основание да се държа нормално с всекиго и да не издигам изкуствени (словесни) бариери между мен и околните.

Студентите ми например имат своята младост, своите амбиции и своите интереси; своята непосредственост и непринуденост; своя ентусиазъм.

Аз пък имам знанията и опита от живота си досега.

Двете неща добре се допълват взаимно и ни позволяват да общуваме КАТО равен с равен, като нито те всъщност са ми равни, нито пък аз на тях съм им равен. Но това е в сферата на презумпциите, които и аз, и те имаме предвид.

И това прави нещата прекрасни…

Posted in Бориславови "интелектуализми", Дискусия, Лични, Мила родна картинка, Моите пристрастия, Парадигматични текстове, Снобско изразяване, sancta simplicitas | Вашият коментар

ИНТЕРВЮ: Не сме имали оратори във властта – народът харесва Борисов и Плевнелиев (UNCENSORED)


Originally posted on Мarchenko Journalism:

Академичната общност се сърди на Ъпсурт, понеже е далеч от живота – навремето не харесваше и Висоцки, а днес реалността ни е в чалгата и рапа, казва Доц. Борислав Георгиев от НБУ 

От Николай Марченко 
Фотосесия: Румен Добрев за Chronicle.BG и Marchenko Journalism (с) 

MarchenkoДоцент д-р Борислав Георгиев е езиков антрополог и семиотик. Преподава в Нов български университет. Говорим с него за езика на политиката и на народа, за песенната поезия на чалгата и рапа. Както и за това да бием ли камбаните за книжовния български в ерата на интернет и шльокавицата. 

Boiko and Plevnya

- Доцент Георгиев, Вие като експерт по български език виждате ли някакво раздвижване в положителна или в отрицателна посока в българските медии, в публичното  говорене?

– Положително… едва ли. Нещата са едни и същи. Те са застинали на едно и също място, няма никакво развитие нито в положителна, нито в отрицателна посока. Просто всичко застина на равнището на жълтата…

View original 1 748 more words

Posted in Uncategorized | Вашият коментар

Моите предложения до МОН за оптимизация на Закона за развитие на академичния състав


Predlojeniya do MON

Posted in Бюрокрация, Дискусия, Културна дискусия, Мила родна картинка, Проекти, законодателство, образование, политика, Politics | Tagged , , , | Вашият коментар

Инстинктът към саморазправа


Тъжен факт е, че в България саморазправата стана на мода – физическа и чрез медиите.
Когато български граждани (цигани, българи, турци, вероятно и други) бият лекари, те всъщност ги бият като представители на държавата (на държавното здравеопазване), а не точно в качеството им на лекари.
Когато ругаем, обиждаме и псуваме някой чиновник, ние всъщност по принцип не го ругаем като човек, а като представител на държавата, като държавен чиновник. Не сме мръднали от нивото „Андрешко“!
Има, разбира се, и изключения: когато точно определен човек от позицията на властта, която притежава, издевателства над тебе – тогава го ругаеш и т.н. него, лично.
Ясно е, че се нуждаем от нови правила, от нова организацията на всекидневните си неща.
Не мога да разбера например защо и до-ден днешен е този екшън с контрольорите по автобусите в София! Защо навсякъде не се сложат автомати за билети като в трамваите и тролеите? Защо, когато се прекачваш в рамките на 60/70 минути, това да не може да става, без да дупчиш нов билет?
Защо общопрактикуващите лекари станаха чиновници и от формуляри и печати нямат време дори да ти премерят кръвното?
Когато абсурдите в държавата ни намалеят, тогава ще стихне и инстинктът към саморазправа.
Доктор Москов назова проблема в „прав текст“, макар че се изказа по-скоро като синдикален лидер, а не като министър. Всъщност трябваше Българският лекарски съюз (например) да заяви, че Бърза помощ няма да ходи до „взривоопасни“ адреси без полицейска охрана, а министърът на здравеопазването да постави проблема пред министър-председателя и той да възложи на ресорния вицепремиер да се заеме с ефективното решаване на проблема. Но очевидно проблемът е толкова наболял, че д-р Москов избра прекия път да постави и да се опита да реши проблема. Това му спечели и привърженици (всред които и аз), и противници.
Време е също да забравим баданарката, с която етикетизираме този или онзи, да забравим политическите клишета, които отвсякъде ни заливат, и с ясен поглед да видим проблема и да се опитаме да го решим.
Време е вече да зададем въпроса ‪#‎ЗАЩО‬, защото ‪#‎КОЙ‬ e вече ясен.

Posted in Бориславови "интелектуализми", Дискусия, ideologies, Politics | Tagged ,

„Българският език – факти, митове и легенди“


За академичната 2015/16 съм подготвил и предложил общообразователен курс за знания под горното заглавие със следния тематичен план:

Тема Форма Бр. часове
Прабългарски и старобългарски език. Старобългарски или старославянски? Кога в човешката култура възникват лингвонимите? лекция 2
Кои са „чертите и резките“, за които пише Черноризец Храбър в „За буквите“? Кой е Черноризец Храбър? лекция 2
Какво всъщност са направили светите равноапостолни братя Методий и Кирил и „гръцки шпиони“ ли са те? лекция 2
Състав и символика на глаголицата. Числова стойност на глаголическите букви. лекция 2
Старобългарска, среднобългарска и църковнославянска кирилица. Гражданска кирилица. Спорове около видовете печатна гражданска кирилица. лекция 2
Графични и правописни реформи в държавите на българите. лекция 2
Граматическите промени в историята на българския език. лекция 2
Развитие на българските социални термини: стопанство, родство, социални мрежи. лекция 2
Развитие на българските социални термини: власт, право. лекция 2
Защо имаме два религиозни календара – официален (църковен) и народен? Българската картина на света, въплътена в езика. лекция 2
Българската „мазна“ лексика и българските езикови табута. лекция 2
Кодифицирани писмени норми на българската диаспора. Кога и как бе създаден македонският книжовен език? Българският език след 1945 г. лекция 2
Основно диалектно членение на българския език. лекция 2
Как през XIX век беше „открит“ българският език? Българският език – славянски, балкански или…? лекция 2

 

 

Моля, за вашите коментари, бележки и предложения за други теми.

Бележка | Posted on by | Tagged

Наредба-закон за българския правопис, 1945 г.


DV (1)

Posted in Дискусия | Tagged