Една статия на Захари Стоянов, която бях забравил и която ще звучи вечно актуално – поне в България: „От учени светът ще пропадне“.
Българският език на Борислав- „Тъжен празник“ – оксиморон, тавтология или...какво е? 16.05.2018На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.Полето празнуваше тъжен празник.Погребваха Пенка. Елин Пелин, „По жътва“В тестова задача по българска литература учениците трябва да определят какво е „тъжен празник“: оксиморон, метафора, хипербола или ин […]noreply@blogger.com (Anonymous)
- „Тъжен празник“ – оксиморон, тавтология или...какво е? 16.05.2018
Извинете, забравих в горния пост да притуря e-mail.
Не виждам причина да се тюхкаме, че ни пречи многото знание. Тъпанарите като се натъпчат със знание, пак са си тъпанари. И овчари (в оня смисъл, от Татово време – не професията Захарийова). Знанието пречи само на тези, дето всичко им пречи – щото си нямат умност и разумност. На умните хора само помага – чрез самовъзпитание и преценки. Примерите на Захария са невалидни за мен. Напълно. И още нещо – стига сме си увирали носа в „минало незабравимо“ – налага се вече (като на попорасналите тинейджъри) да започнем като възрастни хора – някои разправят, че сме на 1300, дреги – че сме на 13000 – да мислим за истините на битието си. В този свят. Не в онзи, който е бил можел да се случи евентуално, ако не бяхме толкова… Тук можете да си попълните с всички глупости, дето ги издумваме залпово, щом се каже „българи“.
Мдам…Захари Стоянов, медвенският овчар, ми е пръв любимец. Написал е най-читавата книга за Априлското въстание и е показал защо такова нещо като въстание у наше села не може да се случи. Именно защото е наше СЕЛО.
Чудесна находка 🙂 Ами да, невинноста на българския дух покварен от знанието и изгонен от рая на блаженството си. От знания никой не е станал по-щастлив… 😉