Загадка на загадките


България по население се съотнася с един средно голям световен град. Живеещите в България сме по-малко от живеещите в Ню Йорк, Москва, Лондон, Париж. И ми е чудно как около седем милиона български граждани не можем да се спретнем и да подредим дома си. Така, както на нас ни харесва. А не на някой пореден „Голям брат“. Време е да се сетим за думата „ойкономиа“, от която произлиза съвременната магическа думичка „икономика“. „Ойкономиа“ е изкуството да подредиш и да управляваш дома си. Изглежда сме забравили през социализма как се върши това. За мене това е най-голямото му престъпление – отчуждаването от собствеността.

Ако приемем един жилищен блок като метонимия (или синекдоха?) на обществото, то в него винаги има поне един луд, който пречи на останалите да въвеждат иновации; има поне винаги един, който смята, че правилата за съжителство не се отнасят до него; има винаги поне един, който отъждествява асансьора с кофа за смет; има винаги поне един, който смята, че трябва да натрапи музиката си и въобще – lifestyle-a си на останалите. И за съжаление винаги има поне един, който гледа да не е всичко това, и той винаги е потърпевш. Но това е до момент. Да не говорим пък за това как изглеждат входовете ни, защото все още живеем със съзнанието, че общото пространство не е нашето пространство и в него можем да правим каквото ни скимне. Твърде буквално възприемаме максимата „Моят дом е моята крепост“. Разбира се, човек трудно би приел панелката за свое пространство, но явлението засяга всички жилищни сгради:  и строените преди войната, и строените през неокапитализма.

Как например се справих с чалгата, в смисъл – кварталът, в който живея, да не бъде облъчван от чалга? Не я отричам, но любителите на чалгата нямат право да ми натрапват да я слушам. Вагнер свърши работата. Всеки път, когато един отсрещен съсед надуеше чалга, аз изнасях тонколоните на терасата, пусках ездата на валкириите на „мах“… След два такива сеанса чалга облъчването на махалата „изненадващо“ спря. За всеки случай, ако Вагнер не помогнеше, бях приготвил Рихард Щраус, Стравински, Шьонберг, Шостакович, Прокофиев. За краен случай – heavy metal.

Но редутът падна още при втората атака с Вагнер. Поучително.

Та на въпроса. Мисля, че лелеяното още от времето на княз Борис-Михаил единство на българската нация никога не се е случвало. И християнството не е помогнало. Не помогна и комунистическата утопия. Може би това, което ще помогне, е приказката за неволята. Любима моя приказка. Колата на едни двама братя се строшила в гората и се оказало, че няма кой да помогне. Едва преди смрачаване (!) на братята им хрумнало, че могат и сами да си поправят колата. Речено – сторено.

Еми – да си поправим сами строшената кола, защото нито Бог, когото призоваваме да пази България, нито „царят“, нито „бат’Бойко“, нито който и да е друг „политик“ ще ни я поправи. Да уредим държавата си така, както на нас самите ни харесва, че да се чувстваме комфортно в нея. Защото вече се смрачава…

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Мила родна картинка. Запазване в отметки на връзката.

8 отговора към Загадка на загадките

  1. Marsilius Patavinus каза:

    Съгласен съм с Борислав – стъпка по стъпка ще стане.
    На Росица бих препоръчал кирилската азбука.
    Апостоле, обощения от типа „българщината“ много ме дразнят, когато се подмятат с лека ръка из интернет и медиите. Мисля, няма смисъл да обяснявам защо такива генерализации не ни дават нищо.
    След като дискусиите са си загуба на време, не водят до нищо и никой не е успял с промяната, какво е твоята рецепта? Да стоим, да си срежем вените, да емигрираме? Посъветвай ме, моля.

  2. Tony каза:

    Прав е Борислав, промяната трябва да започне от самите нас.Нито ООН, нито ЕС, нито Бойко Борисов ще дойде в къщи да ми почисти къщата, да ме направи толерантен към околните или да ме накара да спра да си паркирам плътно на тротоара колата , така че всяка минаваща баба да ми заобикаля колата. Повече толерантност трябва и най – вече да постъпваме с другите така, както искаме те да постъпват с нас.

  3. Borislav каза:

    Аз говоря за съвсем обикновени неща: да не си хвърляме боклука през балкона и всякакви битови неща. Лека-полека да си оправим улицата, на която живеем, квартала, в който живеем, града (селото), в който (което) живеем; държавата, в която живеем. Това е. Стъпка по стъпка.

  4. Mnogo hubav ‘post’. Vcera za tova imah razgovor s edin priatel koyto e za novogodishnite prazdnitzi v Germania. Az jiveya v USA. Ta si govorihme – dali mojem da se obedinim, nie, vsichkite bulgari, pod niakakva idea – naprimer „da si opravim stranata“. Taka kakto se muchat da go napraviat rusnatzite s http://projectrussiaclub.ru/club.htm ili neshto podobno – ne da go politizirame y da pravim novi partii, a da sednem i, kakto kazva Borislav, da si opravim kusthtata. Ta, moya priatel kaza che e nevuzmojno. Vie kak mislite? Kak moje da stane tova, izobshto vuzmojno li e?

  5. Апостол Апостолов каза:

    Немците ни наричат подигравателно Chaoten. Дума, която трудно може да се преведе, но тя дава доста ясна представа за същността на българина и българщината.
    Безотговорността и нехайството са стил и начин на живот в тази страна и това май никога няма да се промени. Защото хората не могат да бъдат променени. Нито фашистите, нито комунистите успяха да го сторят.
    Така че дискусиите на тази тема са си чиста загуба на време. Както е било, така и ще бъде!

  6. ameliaekhart каза:

    Павароти? Друго си е Пендерецки! На него и най-върлите почитатели на Азис ще изпищят на умряло. : )

    А иначе сериозно: не умеем да управляваме себе си, времето и средата си, инертни сме и мързеливи до безкрай – правило с много изключения, потвърждаващи го.

  7. longanlon каза:

    Винаги съм смятал, че за да се „оправим“ най-важно е не някой да ни спасява с лозунги, а всеки да почне да си върши съвестно работата.

    Иначе това срещу чалгата съм го правил и аз на младини, само че с Павароти🙂

  8. ameliaekhart каза:

    Приятно е да се чете тук.🙂 За следващия път предлагам нещо от класическите неща, събрани при мен, да речем, Бетховен или Брамс.🙂

Коментари са забранени.