Богословието – най-позитивистичната наука?


Вчера в НБУ се състоя твърде интересен разговор за възприемането на Исус, Коледа и т.н. през ХХІ век. Участваха и двама богослови, които за сетен път затвърдиха впечатлението ми, че освен физиката, химията и останалите природни науки богословието е също толкова позитивистична дейност с манията си да търси „неопровержими доказателства“ за реалното съществуване, за реалната смърт и за реалното възкресение на Исус от Назарет. Истински се разсмях, когато единият колега богослов сподели, че има много неоткрити неща в природата, но това не означава, че те не съществуват. Това – по повод непорочното зачатие на Богородица.

Мисля – никъде не съм срещал някой да се съмнява в мита, че Зевс във вид на златен дъжд опложда Леда и така се ражда Елена – този символизиран casus belli. По времето на Сталин мнозинството е ВЯРВАЛО, че той наистина е новият Месия. Когато Хрушчов изнася прословутия си доклад, той казва някаква полуистина, но преди всичко става причина да се породят куп циници, които наистина нямат в какво повече да вярват и остават без ориентири в живота.

Навремето не се съгласих с акцията на колегите историци срещу Хайтов по повод на обявеното от него откриване на гроба на Левски. Хората ВЯРВАХА, че в Св. Петка е погребан Левски, но историците разрушиха тази им вяра. Затова сега имахме комедията с препогребването на Калоян, защото най-накрая на някого му хрумна, че това са важни неща. Препогребването на предполагаемите останки на Калоян е отново израз на нездрав позитивизъм – знаем, че в гроба има кости и дори ВЯРВАМЕ на учените, че това наистина е скелетът на Калоян…

Та, моята гледна точка по тези въпроси е следната.

Ако съм вярващ християнин, аз ВЯРВАМ и не се нуждая от никакви емпирични доказателства.

Вярвам в непорочното зачатие на Богородица, вярвам в кръстната смърт на Исус, вярвам във възкресението му на третия ден, вярвам, че той е Помазаният (Христос).

Когато Символът на вярата приема окончателния си вид, никой не е смеел да го подлага на емпирична проверка. Там се казва „Вярвам в еди-какво си“ и аз наистина започвам да вярвам.

Богословието е рожба на съмнението в Символа на вярата и с измисления през ХVІІІ век позитивизъм се стреми да разсее съмнението, обземащо все повече християни. Впрочем съмнението също е рожба на тези времена. Проблемът за истинността на нещата се появява доста късно и за съжаление май по повод съмнения в истинността на християнската догма…

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми". Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Богословието – най-позитивистичната наука?

  1. Borislav каза:

    В Нов български университет богословието като догматика не се преподава, а именно като Religion Studies. Двамата колеги бяха магистри богослови от Богословския факултет на Софийския университет. Зачудих се на какво точно ги учат там…

  2. razmisli каза:

    Вярата е едно, а науката е друго. Това, което ме измъчва обаче е въпросът „Какво ще богословието в университета?“ Разбира се, ако съответните богослови са преподаватели.

    За съжаление българското понятие за богословие е много различно от Religion Studies.

  3. Marsilius Patavinus каза:

    Вярвам, защото е абсурдно.
    Тертулиан.
    Аз не съм вярващ, но мога да уважа тази позиця на Борислав доста повече, отколкото разни емпирико-научни доказателства. Защо наистина някои хора бъркат ВЯРА и НАУКА?
    За постинга – поздравления!

Коментари са забранени.