Какво прави българският народ?


БНР, Програма “Хоризонт”, 11 март 2002 г.

ВОДЕЩ: В “12 плюс 3” – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,…Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. През уикенда думата “народ” – една от възловите думи в нашето културно и политическо пространство, както и нейните производни като “народен”, се реактуализираха. Съюзът на демократичните сили идентифицира себе си на 13-та си конференция като “народна партия”, а някои вестници писаха, че бившият министър-председател и бившият лидер на СДС Иван Костов се отказва от народа. До приемането на сега действащата конституция България беше “народна република”. След 1990 г. много неща, които бяха “народни”, станаха “национални”. Например Народният дворец на културата стана “Национален дворец на културата”, но Народният театър си е все още “Народен театър”. В политическото говорене думата “народ” започна да се употребява като контекстов антоним на “общество от граждани” и едно от обвиненията срещу сегашния министър-председател от страна на политическите му опоненти е, че иска да обърне процеса и да превърне все още оформящото се у нас гражданско общество отново в народ, т.е. в маса.

ВОДЕЩ: Има ли основания за такова противопоставяне между народ и гражданско общество в политическото говорене?

Б.Г.: Другояче зададен, въпросът би изглеждал така: има ли основание да смятаме, че думите “народ”, “тълпа” и “маса” (в смисъл на “хорска, човешка маса”) са синоними. В електронния архив на Института за български език направих справка какви регистрирани употреби има на думата “народ” във функцията на подлог, т.е. като вършител на действие, като активна или инициираща страна в някакво действие. Разбиран по този начин, народът по-скоро става синоним на “общество от граждани”, а не на множество от хора, обединени от общ език, вяра и територия. Когато разглеждах извадения материал, разбрах, че правилният въпрос всъщност е “Какво обикновено прави народът според българина” поне според данните от български словоупотреби.

ВОДЕЩ: И така какво прави обикновено народът според езиковите данни?

Б.Г.: Народът преди всичко казва. Казва мъдрости. Цитирането на народните мъдрости обикновено се въвежда с израза “както казва народът”. Със своя вроден демократизъм – казва един друг пример – народът не гледа с добро око на привилегированите класи, на титлите, ордените и униформите. Народът жертва всичко – гласи трети. Доста често също така народът ликува, но и гладува. Народът също така страда, запасява се, губи вяра, очаква, но също така яде, пие и се весели. Една от основните дейности на народа е да “откърмя”: откърмил е хайдути, храбри поборници, народни будители, интелигенция, партизани. Народът също така мечтае. Според някои народът се налива, но също така народът се раздвижва, бунтува се, вдига се обикновено на въстание или на бунт. И разбира се винаги народът храбро защитава независимостта на България, а за да се предпази от беди народът, ханът бил убиван – обикновено бил удушаван с въже.

ВОДЕЩ: А какъв обикновено е народът?

Б.Г.: Народът е още патриархален и живее наивно в своя бит, в нравите, обичаите и вярванията си – неговото национално съзнание не отива по-далеч от това чувство – това е цитат. Друг цитат: народът ни е още твърде прост.Други твърдения обикновено са, че народът е уморен от нещо конкретно, а не изобщо уморен, че народът е изтерзан както изобщо, така и в частност от нещо, казва се, че народът е жесток като дете и, разбира се, библейски звучащият постулат, че народът е вечен.

ВОДЕЩ: А добрува ли народът?

Б.Г.: Той добрува винаги в желателна модалност: казва се народът да добрува, народът ни да заживее достойно. Няма в нашия архив случай, в който народът добрува и живее достойно. Разбира се, в този архив не е включена партийната преса в периода от 1944 до 1990 г.

ВОДЕЩ: Какъв е изводът от този колаж от изречения, който направихте въз основа на данните на електронния архив на българския език?

Б.Г.: Изводът е, че народът е не само жесток като дете, но си е и едно дете, за което непрекъснато се полагат грижи. Нашата идеята за народ рязко се различава от съвременната идея за гражданското общество, в което всеки сам е отговорен за това как ще протече животът му. Тоест наистина има основание да определим като контекстови антоними “народ” и “общество от граждани”.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев.

 

©Борислав Георгиев. Всички права запазени!

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми". Запазване в отметки на връзката.