Кого в България назоваваме „хитрец“?


ВОДЕЩ: В “12 плюс 3” – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език – доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,… Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици  господа. Често можем да срещнем написано или изречено следното съждение: Българинът може и да е недодялан, но е хитър и практичен. Докато квалификациите “недодялан” и “практичен” са по-скоро ясни, не така стои въпросът с квалификацията “хитър”. Кого определяме като “хитър”? Кои са проявите на хитростта? Върху тези проблеми смятам да поразсъждаве днес, следвайки типичните днешни употреби на думи като “хитър” и “хитрост”.

ВОДЕЩ: Хитър Петър е положителен персонаж в българското съзнание?

Б. Г.: Безспорно. Българинът уважава и цени хитрината, хитростта. В този смисъл прочутата Елин-Пелинова фраза Хитрец си ти, Андрешко, хитрец си! се възприема по-скоро положително, въпреки че става въпрос за измама на държавата. Точно в съзвучие с хитрината, която май че всички практикуваме при слизане от обществения градски превоз, като си даваме продупченото билетче на друг човек.  Ето защо целта ми е да покажа какво точно ние като българи ценим тъй високо. Една от фразите с въпросните думи, които съм събрал, е знаменателна: Когато една хитрост се прилага често и има успех, тя се нарича стратегия. Друга знаменателна фраза е следната: Той хитрува, но доста наивно, за да не се превръща тая хитрост в лукавство.

ВОДЕЩ: Съществуват съчетания като женска хитрост, селска хитрост. Съществуват ли според вашите данни съчетания като мъжка хитрост и градска хитрост?

Б. Г.: Не, не съществуват въпреки Хитър Петър, Андрешко и Бай Ганю. Хитростта в едно от значенията си се смята като качество, аналогично на лукавството, но от по-ниска степен. Обикновено управникът, човекът с власт е лукав, а зависещите от него са хитри, като по този начин се мъчат да се предпазят от неговото лукавство. Нека не забравяме, че едно от евфемистичните назовавания на Сатаната е “Лукавия”. Изобщо хитрината, хитростта са белязани от това, което се нарича “здрав разум” и който е една от стратегиите за оцеляване.

ВОДЕЩ: “Наивност” и “здрав разум” синоними ли са в този случай? Имам предвид фразата Той хитрува, но доста наивно, за да не се превръща тая хитрост в лукавство.

Б. Г.: Така изглежда, макар че хитростта не предполага наивност, а здраво стъпване на земята. Като заговорихме за съчетанията с думата “хитрост”, ще спомена още две много разпространени съчетания: военна хитрост и животинска хитрост. Учебниците по история например ни казват, че, цитирам: В битката при Одрин цар Калоян си послужил с хитрост. Много е интересно и съчетанието животинска хитрост, което отново набляга върху първичността, естествеността на хитростта за сметка на нейния цивилозован аналог – лукавството, което е и атрибут на Сатаната. В този смисъл знаменателна е следната констатация: Ако си много хитър пък, обясняваш на властника как може да се лъже народът най-елегантно.

ВОДЕЩ: Може ли да се каже, че хитростта е способността на човек практически да се оправя в разни заплетени ситуации, без от това да губи прекалено много?

Б. Г.: Съвсем сигурно. Човек провява хитрост, опирайки се на своите инстинкти. Хитростта е не съвсем легален, но не и незаконен начин да излезеш сух от водата. Хитростта изначално не предполага стратегия, а по-скоро практически усет да му намериш колая. Както е в случая с трамвайните билетчета. Тоест хитростта е нито положително, нито отрицателно качество. Човек е по-скоро добронамерен към хитростта, защото тя е стратегия за оцеляване.

ВОДЕЩ: Имате ли някоя фраза, достойна за финал?

Б. Г.: Има и тя гласи следното: Във времена на лична несигурност хитростта, силата, остротата на сетивата и физическата похватност се оформят като понятия за умност и мъдрост. Определено хитър човек не означава “мъдър” или “умен човек”. Обикновено неуките са по-хитри от образованите, защото това е тяхната единствена стратегия за оцеляване. Хитростта компенсира необразоваността, компенсира незнанието и в практически план върши доста по-добра работа, защото хитростта винаги има краткосрочна и практическа насоченост. Хитростта не предполага проект за решаване на проблема, а краткосрочно замазване на проблема. Хитростта е освобождаване от следствията, без причината да бъде премахната.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев. Текстът на този разговор можете да прочетете, уважаеми слушатели, в Българската виртуална библиотека “Словото” на познатия ви адрес slovoto.orbitel.bg

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми". Запазване в отметки на връзката.