Нали си спомняте: някой (май Чърчил, ама не съм сигурен) беше казал: „Великобритания няма приятели – има само интереси“. У нас всичко е наопаки. Имаме си приятели „от векове за векове“, а след това идват интересите, ако изобщо посмеем да ги предявим – особено пред приятелите, пред „освободитело-поробителите“, които помежду си ни наричат „Задунайская губерня“.

Проблемът с нашия интерес от подписаните споразумения с Русия някак си остана на заден план. А „Южен поток“, който Юлиан Попов съвсем уместно нарича „Южен потоп“, тъне в пълна мъгла. Театрото в петък беше разиграно непрофесионално: Deus ex machina-та на Путин беше неубедителна, ама съвсем неубедителна. Да не говорим пък за Първанов и за Станишев.

Нещата изглеждат така: Европейският съюз ни принуди да затворим 3. и 4. блок на „Козлодуй“ и ние се предадохме без бой. Сега Балканите страдат от липса на ток, защото не им изнасяме електроенергия. Съживява се проектът „Белене“ – най-скъпоструващият енергиен проект в света, за който даваме държавни гаранции (!). Идва цар-батюшката Путин и ни предлага спасителната сламка. Молодец! Приемаме я и му целуваме ръка. На многая лета, царь-батюшка.

Но мистерията с „Козлодуй“ остава. Чии интереси обслужихме със затварянето на двата блока, не е ясно. Ясно е, че не са нашите. Но вместо да се говори делово, се организира безумен концерт в НДК, Първанов произнася сълзлива реч, доста слагаческа между другото, Кобзон пее „Моя страна…“ Както гласи един руски виц – „Приятно вспомнить“.

Дали всъщност и Путин наистина изпитва уважение към нашите първи „държавни мъже“?