Професия „читател на вестници“


    Има едни журналисти, дето се решили, че са големи вестникари, дори регистрират и своите рубрики, макар да не знаят нито как се пише и как звучи, нито какво значи думата „палимпсест“ (при тази група журналисти – „пседемпсест“) например. Има едни други журналисти, дето са решили, че са страхотни медиатори, дори демиурзи, които всяка сутрин ни облъчват от tv screen-a със своите коментари на написаното от първата група журналисти – събития, коментари, интервюта. И така си мислят, че правят голяма журналистика. Ако медиите „отразяват“ (ужас!) действителността, то коментарите на вестниците „отразяват“ не действителността извън езика, а „отразяват“ вестникарската действителност. Човек научава двойно отразено какво е мнението на Х или У по даден въпрос. Две в едно. Но доколко има общо с действителността?

`Историята на коментирането на това, което е публикувано по вестниците, не е дълга. Зароди се, когато вестниците станаха скъпи и хората престанаха да си купуват по 2-3 вестника дневно. Постепенно се преобрази в средство четящият и коментиращият вестниците журналист да проявява своето остроумие (ако го има) и дори да намеква за своите политически пристрастия. Скоро равнището на коментар достигна до измеренията на литературоведския анализ, обявявайки по този начин първите журналисти едва ли не за майстори на словото. Питам се тогава защо в училище не сменят анализа на „Под игото“ с анализа на рубриките на Валерия Велева например?!? Все същата скука.

    Или с анализ на текстовете на някой колумнист, въпреки че колумнистите наистина имат текстове, които заслужават да влязат в златния фонд на българската словесност – казвам го без капка ирония. Но повечето колумнисти не са професионални журналисти, а колеги университетски преподаватели.

Подарявам идеята на Даниел Вълчев – дано си го вдигне, рейтинга, де – след като се оля с беззаконието в БАН.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Мила родна картинка и тагнато. Запазване в отметки на връзката.