Carmina Burana


СЪДБАТА – ПОВЕЛИТЕЛКА НА СВЕТА

1. О, СЪДБА!
О, Съдба!
Ти, променлива като луната,
ту издигаш, ту убиваш.
И нищожество, и могъщество
се стопяват като лед.
Съдба, която ни преследваш,
нас тешиш с напразни надежди,
въртиш се ти вечно,
като колело.
Всичко е преходно.
И бедата,
и мимолетното благополучие.
О, Съдба,
обвита в мрак като с покривало!
Усмихни се и на мен!
По твоя вина аз се пропилях
и останах гол.
Но не! Не на мен се е паднал
жребият,
който носи благоденствие,
и с него добродетел.
Измъчен, изтерзан съм
във вечна мъка.
Я чуйте по-бързо
бие ли още сърцето ми –
съдбата ме съкруши!
Плачете всички с мен!

2. СЪДБАТА МИ НАНЕСЕ РАНИ
Оплаквам раните, които Съдбата
ми нанесе,
и сълзите се ронят от моите очи.
Коварна, тя ми отне всички свои
дарове.
Говорят, че на главата на
Щастливия случай
растат буйни коси; но често
той ни се явява така плешив.


Аз седях на трона на Съдбата,
възвисен и увенчан
с цветята на благополучието.

Познах и щастие, и блаженство.
Днес съм низвергнат от висотите
и лишен от прежната слава.


Върти се колелото на Съдбата
и аз се спускам,
унесен и нещастен,
а друг в безмерна радост
се издига във висините.

Царят седи на недосегаема висота:
но нека и той се страхува,
защото всеки знае за съдбата
на царица Хекуба.

І. РАННА ПРОЛЕТ
3. ПРОЛЕТТА ПРИБЛИЖАВА
Пролетта приближава. Озарен е
светът
от радостна усмивка.
Войската на зимата е победена
и се обръща в бягство.
Появява се Флора в пъстра
одежда,
славеят я омайва
със сладкозвучните песни в
гората.

4. ЯРКОСВЕТЕЩОТО СЛЪНЦЕ
Всичко е озарено от чиста
слънчева светлина,
април показва лицето си на
обновения свят.

5. ХУБАВА ПРОЛЕТ
Мила, желана моя,
пролетта носи радост!
С пурпурни цветя са покрити
ливадите…
Топи се, изчезва ледът и снегът,
бяга зимата и пролетта вече
кичи гърдите на лятото.

6. НА ПОЛЯНАТА
Танц – оркестър

7. В РАЗЦЪФНАЛАТА ГОРИЧКА
Цъфти обновената гора.
Цяла в цветове и свежа зеленина.
Къде си, мой стари приятелю?
Тук, тук нека развява грива конят
ти.
Ех, кой сега ще ме люби?
Как ми е мъчно за моя мил.
А гората цялата цъфти…
Ето, вече цялата е облечена в
зелено.
Защо така дълго го няма моя мил?
Ах, той напусна нашия край.
О, как ще живея сега без любов!

8. ТЪРГОВЕЦО, ДАЙ МИ БОЯ
Търговецо, продай ми боя,
за да станат алени бузките ми,
дано ме залюби някое момче.
Любете, момчета,
миловидните девойчета.
Любовта дарява щастие и голяма
радост.
Хвала на тебе, земен мир,
че си богат с радости.

2. ТАНЦ
ПОГЛЕДНЕТЕ НАОКОЛО
Погледни ме, момче!
Така бих искала да ти харесам.
Ах, колко много момичета…
Те всички искат още това лято
да намерят своето щастие.

ЕЛА, МОЯ ЛЮБОВ
Ела, ела, мой мили,
аз се топя в разлъка.
Сладки, алени устни, изцелете ме!
Ах, колко много момичета…
Те всички мечтаят още това лято
да намерят своя любим.

3. АКО ЦЯЛАТА ЗЕМЯ Е МОЯ
Ако цялата земя е моя
от морето на изток до Рейн,
бих я дал за това,
английската кралица да лежи
в моите обятия. Хей!

ІІ. В МЕХАНАТА

4. С ДИВ УСТРЕМ
В страшен гняв и смущение
днес говоря с моята душа:
Създаден съм от прах,
подобен на листенце,
с което си играят ветровете.
На камък твърд
строи мъдрецът своя дом,
а аз неразумният
съм като ручей бързотечен,
който в едно русло не остава
никога.
Носи се като кораб без кормчия,
като пролетна птица
по въздушните пътища.
Не биха ме удържали окови и затвори.
Аз се стремя към тези,
които са подобни на мен –
сближавам се само с порочни люде.
Да бъда важен – много ми е тежко.
За мене е шегата,
шега, по-сладка от меда.
Което повелила е Венера,
то заслужава си труда.
Но то никога не ще намери отклик
в ленивите сърца…
Тъй както в младостта
вървя по широкия път,
отдаден на порока,
често забравям добродетелите
и жаждата за наслади е по-силна
от тази за спасение.
Душата си погубих
и моя грижа сега е само мойта плът.

5. ПЕСЕНТА НА ПЕЧЕНИЯ ЛЕБЕД
В езерото някога живях,
лебед бях красив и бял.
Ох, ох, нещастният аз!
Сега съм черен и силно препечен.
Върти ме готвачът отсам и оттам,
огънят ме жари от всички страни
и ето вече на масата ме носи слуга.
Ох, ох, нещастният аз!
Сега съм черен и силно препечен.
В блюдото лежа и да летя не мога,
а наоколо виждам само тракащи зъби.
Ох, ох, бедният аз!
Сега съм черен и силно препечен.

6. АЗ СЪМ АБАТ ПРОЧУТ
Аз съм абат,
абат на свободния манастир!
Мой господар са блудниците,
моята власт е над души,
отдадени на заровете.
А този, който утре
ме потърси в механата,
нека вечерта си тръгне гол
и треперейки без дреха,
нека да крещи:
„Стража! Стража!
Какво направи ти, зла съдба?
Отне ми радостта от живота!“

7. КОГАТО СЕДИМ В МЕХАНАТА
Когато седим в механата,
съвсем не ни е до това
какво ни чака след смъртта.
Бързаме за играта да се заловим
и играем до седмо изпотяване.
Какво става в механата,
където грошът е наш виночерпец?
Ако искате да научите,
то чуйте какво ще ви кажа:
Едни тук играят, други пият,
трети се държат съвсем нескромно.
А който в играта се поувлече,
може гол да си отиде.
Други пък обратно –
отиват си с нова дреха.
Трети стигат до просия.
Тук никой от смъртта не се бои
и всички мятат зара
в името на Бакхус,
пари за вино да спечелят.
И пият разпътните:
Един път за пленниците,
трижди – за всички живи,
и четвърти път – за всички християни,
и пети път –
за православните покойници,
и шести път –
за суетните сестри,
и седми път –
за горките воини,
и осми път –
за развратниците,
и девети път –
за избягали монаси,
и десети път –
за плаващите по море,
и единадесети –
за еретиците,
и дванадесети –
за каещите се грешници;
а после за папата,
за краля всички пият без мярка.
Пие хазаинът, после хазайката,
пият войници, пият монаси,
пие този, пие и онзи,
пие слугата със слугинята,
пие пъргавият и ленивецът,
и глупакът, и мъдрецът,
пие и черният, и белоръкият,
и верният, и вятърничавият,
пие бедният и болният,
пие изгнаникът, никому неизвестен,
пие малчуганът и старикът побелял,
пие епиксопът и неговият заместник,
пие сестрата и бабата,
пие братът и майката,
пие този, пие онзи,
пият стотици хора и хиляди.
Малко са за нас и шестотин чаши
вино,
когато всички пият без мярка.
Ние пием, веселим душите си,
макар и да ни порицават
от всички страни,
за това,
че оставаме без пари.
Но нека бъдат посрамени тези,
които ни порицават,
нека никога не попаднат в списъка
на правидните!

ІІІ. ДВОРЕЦ НА ЛЮБОВТА
8. ЛЮБОВТА ЛЕТИ НАВСЯКЪДЕ
Любовта лети навсякъде
и всеки е пленник на страстта.
Неслучайно се търсят
момичета и момчета.
Сам никой не ще опознае
радостта…

9. ДЕН И НОЩ
И ден, и нощ всичко ми е
безразлично…
Само твоето прекрасно лице
ме заставя хиляди пъти
да проливам сълзи.
В гърдите ми е лед. Възкреси ме!
Бих жвял само от една целувка.

10. СТОЕШЕ МОМИЧЕ
Стоеше момиче в черна рокля.
Ако я докосне някой,
тя в миг ще зашуми.
Стои момиче, като розичка сияе
красивото му лице,
цъфтят устните му!

11. МОЕТО ИЗМЪЧЕНО СЪРЦЕ
Твоята красота ме кара
често да въздишам…

12. ЕЛА, ЕЛА, ЛЮБИМА
Ела, ти, ела,
не ми позволявай да умра!

13. НА ВЕЗНАТА
На неверните везни на моята душа
лежат две чувства:
горещата любов и девичия срам…
Аз избирам този, който е сега пред
мен, и скланям глава.
Желани са за мен тези окови.

14. ВРЕМЕТО НА НОВАТА РАДОСТ
Настъпва най-приятното време,
момичета!
Радвайте се с нас и вие, момчета!
О, душата ми цъфти
и цял горя от любов!
Нова, нова любов е дошла,
от нея аз загивам.
Моята любима ме ободрява с
обещания, но ме държи на
страна…
О, душата ми цъфти,
цял горя от любов!
Нова, нова любов е дошла,
от нея аз загивам.
Ела при мен, мое момиче,
ела с радост!
Ела, красавице, аз загивам!
И цялата ми душа цъфти,
целият горя от любов!
Нова, нова любов е дошла,
от нея аз загивам!

15. ЛЮБИМИ МОЙ
Любими мой, аз цялата съм твоя!

БЛАНЗИФЛОР И ЕЛЕНА

16. ПРИВЕТ, КРАСАВИЦЕ
Привет, красавице,
Елмаз драгоценен,
най-прекрасният от всички!
Привет на тебе, слънчев лъч,
моя роза!
Ти – Бланзифлор, ти – Елена,
ти – самата прекрасна Венера.

17. О, СЪДБА
О, Съдба!
Ти, променлива като луната,
ту издигаш, ту убиваш.
И нищожество, и могъщество
се стопяват като лед.
Съдба, която ни преследваш,
нас тешиш с напразни надежди,
въртиш се ти вечно,
като колело.
Всичко е преходно.
И бедата,
и мимолетното благополучие.
О, Съдба,
обвита в мрак като с покривало!
Усмихни се и на мен!
По твоя вина аз се пропилях
и останах гол.
Но не! Не на мен се е паднал
жребият,
който носи благоденствие,
и с него добродетел.
Измъчен, изтерзан съм
във вечна мъка.
Я чуйте по-бързо
бие ли още сърцето ми –
съдбата ме съкруши!
Плачете всички с мен!


About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Вечните за мене неща и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Carmina Burana

  1. Димитър М. каза:

    Благодаря на Борислав положения труд. Покрай търсенето ми в интернет пространството на български превод на латинските текстове на Кармина, попаднах на този сайт и се радвам, че се е намерил някой, който да предостави този така интересен материал на публиката. Музикант съм по професия и това дирене дойде като резултат от това, че тази вечер (10.12.2009 – 19 ч.) ще свирим Кармина в зала България със Софийската филхармония. То било още по-хубаво, когато освен музиката знаеш за какво се пее :)!

    А иначе Реквиема на Моцарт го свирим в неделя (13.12.2009 – 19 ч.). Който желае, да заповяда.

    • Borislav каза:

      Благодаря Ви, Димитре. Странното е, че преводът на Кармина Бурана съм го взел от българска програма, когато преди доста години в зала „България“ отново се изпълняваше Карл Орфовото произведение – мисля, от оркестъра на БНР.

  2. Borislav каза:

    Лично аз предпочитам космическия Реквием на Моцарт…

  3. seeker33 каза:

    Щом ти харесва Кармина, ще ти хареса и Реквием от Верди. Само му намери текста и го следи като го слушаш. Ше ти настръхнат косите.🙂

  4. batpep каза:

    хахаха, тъкмо да се наканя да коментирам – те пък ми махнали музикалния съпровод
    ту, дейбиш

Коментари са забранени.