Интервю с Бог


Интервю с Бог

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Вечните за мене неща. Запазване в отметки на връзката.

14 отговора към Интервю с Бог

  1. vira111 каза:

    Сестра ми ми изпрати руската версия преведена на български: http://realhelp.hit.bg/iwg/InterviewWithGodBG1.html

  2. Borislav каза:

    Рано или късно, ако са хора, се отварят…

  3. bulpete каза:

    Истинта е, че Бог е винаги отворен за хората…
    а дали хората са отворени към Него?

  4. sickdreamer каза:

    Трябва да призная, че това е ПОРЕДНОТО такова и не ме впечатли, но, предполагам, си струва да се гледа🙂 Руската версия има много готина музика, английската е комерсиална или по-скоро рекламна – накрая завършва с предлагане на няколко християнски (предполагам евангелистски, това е стилът им) ДВД-та.
    На мене също много ми допадат природните картини като еманация на Бог^^

  5. apieceofme каза:

    Има и го в бг версия на http://misli.hit.bg/interview.html🙂

  6. seeker33 каза:

    Мерси, много е мъдро. Мен най ми хареса това:

    „Нека осъзнаят, че двама души могат да гледат едно и също,
    а да го виждат различно“.

    Това е то толерантност, която понякога ни липсва.

  7. vira111 каза:

    Да, различни сме… Нека всеки го приеме или отхвърли – както намери за добре.

  8. mislidumi каза:

    vira111, човек, който носи Бог в сърцето си, казват, не се поддава на дразнения. За мен описаното в тази презентацийка е пренетенциозно и засукано. Но както мъдро отсече г-н Георгиев, гледаме едно и също, а пък виждаме различни неща. Съжелявам, ако съм те засегнала, което не е било моето намерение. Шарен блогов свят,всеки луд с номера си. Това е хубавото – нашата различност, която ценя.

    След като погледах презентацията бях много изненадана и това беше първата ми реакция.

    Да, така е, Бог демонстрира присъствието в обикновените неща и в сложните констрикции, които също са изградени от обикновени неща. Червеят в черешата с костилката.

    Бог в моите представи не дава интервюта и не се усмихва като съблазнителен латино тип. Явно не разбирам от тази естетика тук и се оттеглям от дискусия в този блог в бъдеще.

    Още веднъж приемете моите извинения за нелепото нахлуване в дискусията. Беше първосигнална реакция. Ако бях дишала 3 пъти, преди да го напиша, нямаше да се стигне сега до тези дълги обяснителни бележки.

    И още веднъж – нека останем различни, в това е нашето богатство!
    Поздрави и благодаря

  9. vira111 каза:

    Петя, извинявай, но много се подразних от коментара ти! Предложи тогава ти нещо – да видим кое е дълбокото и некичозно, което си заслужава да се знае.
    Искам да ти кажа, че за мен Бог е нещо точно толкова просто и непретенциозно, като това. Красивата природа, съкровението, човешкият път. А за теб какво е? Явно нещо доста по-засукано!

  10. Borislav каза:

    Към mislidumi
    Нека осъзнаят, че двама души могат да гледат едно и също,
    а да го виждат различно.

  11. mislidumi каза:

    Ужас, горкият Бог!

    Кичозно, шарено, многословно,
    плитко…

    Господин Георгиев, това виц ли е или сериозно препоръчвате това клипче?

  12. Pingback: Съкровено и вечно « Панаира на Vira

  13. vira111 каза:

    Борислав, не се въздържах и го преведох. Нека повече хора го разберат:

    Веднъж ми се присъни, че вземам интервю от Бог.
    Искаш да вземеш от мен интервю? – попита ме Бог…
    Ако имаш време – казах аз…
    Бог се усмихна:
    Моето време е вечността.
    Какви въпроси искаше да ми зададеш?
    Какво повече от всичко те удивява в човека?
    И Бог отговори:
    На хората им доскучава детството
    и бързат да пораснат.
    А след това мечтаят да станат отново деца.
    Губят здравето си, за да печелят пари…
    А след това губят парите, за да си възстановят здравето.
    Толкова много мислят за бъдещето,
    че забравят настоящето.
    Дотолкова, че не живеят
    нито в настоящето, нито в бъдещето.
    Живеят така като че ли никога няма да умрат.
    А умират така като че ли никога не са живели.

    Неговата ръка взе моята и ние помълчахме известно време.
    И тогава попитах:
    Като родител, какви житейски уроци би искал да научат твоите деца?
    Нека знаят, че е невъзможно
    да заставят някого да ги обича.
    Всичко, което могат да направят,
    е да се оставят да бъдат обичани.
    Нека знаят, че не е хубаво
    да сравняваш себе си с другите.
    Нека се научат да прощават,
    като прощават.
    Нека помнят, че да нараниш любимия човек отнема секунди,
    но да заличиш тези рани може да ти отнеме дълги години.
    Нека разберат, че богат е не този, който има повече,
    а този, който се нуждае от по-малко.
    Нека знаят, че има хора, които много ги обичат,
    но просто не са се научили да изразяват своите чувства.
    Нека осъзнаят, че двама души могат да гледат едно и също,
    а да го виждат различно.
    Нека знаят, че да простят един на друг не е достатъчно,
    трябва да простят и на себе си.
    Благодаря за отделеното време – казах аз покорно.
    Има ли още нещо, което искаш да предадеш на своите деца?
    Бог се усмихна и каза:
    Нека знаят, че аз съм тук за тях… винаги.

  14. vira111 каза:

    Щом човек е способен да сътвори това нещо, което видях, значи всичко е наред с хората. Нищо не е загубено. Нищо не е непоправимо. Нищо не е напразно.
    Съжалявам само, че онези, които не ползват руски, няма да могат да му се насладят истински…

Коментари са забранени.