Сталин за езикознанието


Една от най-интересните – да кажем – страници от историята на лингвистиката е намесата на Сталин в нея. Борейки се срещу подкрепяния преди това от него Н. Я. Марр, Сталин поставя езикознанието в СССР на здрави марксистко-ленински и най-вече – на сталински основи. Във връзка с това се ражда и следната „блатна“ песен:

– Любимому товарищу Сталину к юбилею.

Товарищ Сталин! Вы большой ученый,
В марксизме-ленинизме (в языкознанию) распознавший толк,
А я простой советский заключенный
И мне товарищ – только серый волк.

За что сижу – по совести не знаю,
Но прокуроры, видимо, правы.
И вот сижу я в Туруханском крае,
Где при царе бывали в ссылке Вы.

Сижу я в этом диком крае,
Где конвоиры строги и грубы:
Я это все, конечно, понимаю,
Как обостренье классовой борьбы.
То дождь, то снег, то мошкара над нами,
А мы в тайге с утра и до утра.
Вы здесь из „Искры“ раздували пламя, –
Спасибо Вам, я греюсь у костра!

Я вижу Вас, как Вы в партийной кепке
И в кителе идете на парад;
Мы рубим лес и сталинские щепки
Как раньше во все стороны летят.

Вчера мы хоронили двух марксистов,
Мы их не накрывали кумачом, –
Один, по мнению суда, был уклонистом,
Второй, как оказалось, не причем.

Живите ж тыщу лет, товарищ Сталин,
И как бы трудно не было здесь мне,
Когда меня убьют, то больше станет стали
На душу населения в стране!

Благодарение на приятелите ми проф. д.ф.н.  Иван Касабов и Красимир Симеонов, които са запазили тогавашния вестник „Работническо дело“ (23 юни 1950 г.), можем да прочетем за какво всъщност става въпрос.

Сталин за езикознанието

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на История и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Сталин за езикознанието

  1. Stefan Bonev каза:

    През далечната 1955/56 учебна година, като ученик н 11-ти клас, изучавах, заедно със всички останали ученици в страната естественО, в часовете по българска граматика, прословутата статия на Сталин -Марксизма и въпросите на езикознанието, ПО ПОВОД НА КОЯТО Е НАПИСАН ТЕКСТА НА ТАЗИ ПЕСЕН. Не зная дали на тези които ще четат написаното е известно, че той и руски говореше със силен грузински акцент.
    Радвам се че научих нещо ново – това че авторът на песента е Юз Алешовски. Имам и няколко други негови песни и със радост ще ги споделя с който поиска.
    Самият аз много искам да запиша изпълненията на Дина ВЕРНИ, КОИТО СЪМ СЛУШАЛ ОН ЛАЙН. Може ли някой да ми помогне?

  2. Borislav каза:

    Уважаеми господин Габровски,
    Изключително съм Ви благодарен за информацията. Наистина – не знаех кой е авторът на песента, която навремето слушах на една касетка на Дина Верни.

  3. Любомир Габровски каза:

    Г-н Георгиев, въпросната „блатная“ песен си има при това все още жив автор. Казва се Юз Алешковски – една от легендите на днешната руска литература. Преди повече от 20 години Йосиф Бродски нарече Алешковски „гениален, с феноменален слух за езика автор“. Признат е като родоначалник на руската авторска песен, много преди Галич, Окуджава и Висоцки. Роден е през 1929г.л През 1979г. за участието си в нелегалния литературен алманах „Метропол“ е принуден да емигрира в САЩ, където живии и днес. А пропо- стихотворението му започва със следното четиристишие на В. Лебедев-Кумач:
    На просторах родины чудесной,
    Закаляясь в битвах и труде,
    Мы сложили радостную песню
    О Великом друге и вожде.

    С поздрав, Л.Габровски

Коментари са забранени.