Голямото изкуство на opera buffa


Публикувам два линка към YouTube с откъси от „Севилският бръснар“, които нямат нищо общо с българските постановки на тази опера и с диктата на Павел Герджиков върху тази партитура. Постановката е на Жан-Пиер Понел, дирижира Клаудио Абадо. Розина е Тереза Берганца, Граф Алмавива е Луиджи Алва, Фигаро – Херман Прей.

Моля, за Вашите коментари и за Вашите линкове към други такива записи.

…и един откъс от „Дон Паскуале“ на Гаетано Доницети – неизвестна постановка, но хубава!

Благодаря Ви!😉

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Музика и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Голямото изкуство на opera buffa

  1. Great you posted these videos! Thanks a lot! Merci mnogo!

  2. Borislav каза:

    Сто процента съм съгласен с тебе. Макар че по канала Mezzo може да се гледат и не особено скъпи, но качествени постановки.Така че истината е някъде по средата – както винаги.

  3. kiril каза:

    Хубави сцени от едни от най-интересни в музикално и сценично отношение опери. Бръснарят е дори филмиран и благодарение на разбивката на планове и кадри действието става още по-динамично и интересно. Въпросът с качеството на оперните спектакли според мен е преди всичко финансов, а след това и въпрос на можене. Операта е много скъпо изкуство, но затова пък е глобално – и който има достатъчно пари да поддържа оперен театър (в това число качествен оркестър, хор, балет и съответните диригенти, хореографи и администрация) може да си позволи за отделните спектакли да кани гост-звезди и гост-режисьори, ако на местния пазар няма подходящи. В България пари обаче няма, операта е оставена на доизживяване, имаме световни звезди по най-големите сцени, но не можем да си позволим да ги наемем, а никой не иска да пее в бардака тук, само защото е роден – защото певецът Х няма да пее с една гласна струна тук, за разлика от Миланската скала например. Затова и певецът Х казва на директора Х, който го кани – „Няма проблем, обсъдете с агента ми детайлите“ – а детайлите са многохиляден хонорар. Това е реален случай и певецът Х е прав да постъпва така. Затова и тук пее певецът Y, който е от друга класа, а режисьорите са обичайните заподозрени от 30 години насам – Герджиков, Карталов, Донев… а отдолу напира младото поколение – Донев-младши и т.н.🙂 Макар и най-консерватино от сценичните изкуства, операта днес навсякъде по света се комерсиализира и динамизира, за да бъде в състояние да оцелее в контекста на масовата културна нагласа. Изключение правят театри, които са институции и се броят на пръстите на едната ми ръка – там единствено се цени традиционната постановка…
    Темата е безкрайна, същинският проблем е, че операта в България е на читалищно ниво в абсолютно всяко отношение.

Коментари са забранени.