Етика в маршрутките или „между хората – благоволение“


Никой никому не отстъпва място в маршрутките. Не съм забелязал дали това важи и за бременните жени. Маршрутката, изглежда, е друго обществено пространство. Вид такси. Един чужденец беше буквално възприел това твърдение и веднъж се беше разпушил в маршрутката. Шофьорът го толерираше. На влизане и на излизане обикновено поздравяваме шофьора. Но който превари, той сяда. Изглежда, че правилото да отстъпваме мястото си на по-възрастния, не важи в маршрутките. В останалия обществен превоз като че ли то все още важи. Не както по тоталитарно време, но важи. По-малко патриархално настроени ли сме станали? Или сме не-патриархални само в маршрутките…

Обичам, когато някой седне на мястото до пътеката, докато мястото до прозореца стои празно. Това става и в другия градски превоз, но там все пак е широко. „Скоро слизам“ е най-честото оправдание. На въпроса „Къде слизате?“ най-често те поглеждат подозрително. Сядаш на вътрешното място и разбира се, оказва се, че този до пътеката слиза след тебе. Отново го прекрачваш, като внимаваш все пак да не го настъпиш, защото можеш да получиш някоя „благословия“.

Шофьорите пушат, слушат всякаква музика – най-често високо. Когато им обясниш, че все пак не си тръгнал на излет, а отиваш на работа или се връщаш претрепан от работа у дома, те те изглеждат смаяно и ти обясняват как работят две смени и само високата музика ги поддържа във форма.

Претъпкана маршрутка. Адска задуха. Някой моли шофьора поне да спре парното, тъй като обстановката е станала прекалено задуш(ев)на. „Отворете си прозореца“, мъдро ни съветва шофьорът. Ама прозорецът не се отваря, защото е затапен. Продължаваме да се потим в собствен сос.

За билетчетата да не говорим…Не разбирам по каква система шофьорите определят кога да ти дадат и кога да не ти дадат билетче. По-често не дават…

Разписанието е просто блян, като Бойковите задръствания са прекрасно оправдание.

Заради осветлението в маршрутката се чувстваш като в нощен клуб. На връщане от работа ти се осигуряват дори и еротични преживявания, стига да забравиш как безсмислено в тъмнината си ровил в портмонето си, за да извадиш лев и петдесет, а вадиш лев и двайсет или направо два лева. Утешителното е, че шофьорите правилно виждат какво им даваш и коректно ти връщат рестото.

Абе, маршрутки…

marshrutka

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Мила родна картинка. Запазване в отметки на връзката.

7 отговора към Етика в маршрутките или „между хората – благоволение“

  1. Момчил каза:

    НБУ – Дружба си е между галактическо. Докато ви направят метро или се отказваш от софийското гражданство или не мрънкаш🙂

  2. Borislav каза:

    За 20 минути път съм готов да изтърпя всички несгоди. Но аз пътувам близо час с маршрутка 48…

  3. Момчил каза:

    Осениха ме днеска как мога да опиша с думи твоето възмущение.
    Доста неправилно хората насочват негативната си енергия към ефектите от проблемите вместо самите проблеми. В примерния случай си мисля, че метрото ще е панацеа за София. Във всеки голям град (без Лос Анджелис) метрото е претъпкано, хората изчакват следващото влакче, но в крайна сметка за 20тина минути са стигнали, до където искат. Що аджеба там не се оплакват, че ги бутат?
    Та като цляо тоя инсайт ми дойде по повод това, че се насочва много креативна (интернет и не само) енергия в неправилна посока.

  4. Borislav каза:

    Хихихихихихи! Направо ме срина, но не е да не си прав. По-здрави!

  5. Момчил каза:

    48 гледам минава покрай работата ми може да ми се наложи някой ден да я пробвам.
    Реално да ти кажа за тея пари, ако щеш. За малко повече си хващаш бакшиш. Животът е сурав и курав, дето викаше баба ми. Искаш бързо и евтино да стигнеш до някъде, тъпчеш се маршрутка. Искаш да ти е по-удобно, вземаш някой жълт и да молиш да е един от 5% културни.
    Реално София е проходима, горе долу колкото джунгла или колкото Хималаите. Просто човек трябва да е доволен, че успява да стигне от точка А до точка Б. Един приятел, който беше недоволен в момента живее в една планина в Испания и отглежда зеленчуци, заедно с други недоволни.

  6. Borislav каза:

    Хахаха – много ми хареса за душевното обогатяване. Аз се основавам върху опита си преди всичко с маршрутка № 48. Ела и виж….

  7. Момчил каза:

    Кой номер маршрутка ти е изградил такова мнение за маршрутките? Моите наблюдения са, че си вървят по разсписание. И музика рядко слушат. По-скоро си говорят нон стоп по телефона и там вече можеш да се обогатиш много душевно. Базирам се на маршрутки 5,45,7,8,32 и отскоро 1.

Коментари са забранени.