ВОДЕЩ: В „12 плюс 3“ – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,… Добър ден, уважаеми госпожи, гспожици и господа. В събота новият президент на републиката официално встъпи в длъжност. Церемонията по встъпването в длъжност беше изписвана и изговаряна ту като иногурация, ту като инаугурация. Това, което не се чу и видя, беше само вариантът инавгурация. Тези варианти посочват, че има колебания в употребата на тази дума.

ВОДЕЩ: Тази дума навлезе сравнително отскоро в активния обществен речник?

Б.Г.: Мисля, че да и че за първи път се заговори за иногурация преди пет години, когато в длъжност встъпваше Петър Стоянов.

ВОДЕЩ: Какво точно означава тази дума и кой е нейният правилен изговорен и писмен вариант?

Б.Г.: В българските речници думата не присъства активно. Няма я например в Българския тълковен речник от 1994 г. В академичния „Речник на чуждите думи“ има заглавка „иногурация“ с препратка към „инавгурация“. Думата липсва и в словника на правописния речник на Института за български език от 1995 г.

ВОДЕЩ: Това може би донякъде обяснява чист формалните колебания в употребата на думата?

Б.Г.: Несъмнено. По-нататък нещата стават още по-интересни Когато отворим на думата „инавгурация“ в академичния „Речник на чуждите думи“, ще прочетем, че „инавгурация“ е тържествено откриване на паметник, учебна година, конгрес и т.н. Тази дефиниция по никакъв начин не се връзва с церемонията от събота освен ако не решим, че думата е била употребена метафорично.

ВОДЕЩ: Има ли нещо интересно около историята на думата?

Б.Г.: Да, думата е латинска по произход. Латинският глагол inauguro има две значения: предсказвам по летенето на птиците и второто значение: освещавам, съпроводено с птицегадание. Известно е, че в Древния Рим, когато е започвало някакво обществено начинание, се е извършвало жертвоприношение и птицегадание.

ВОДЕЩ: Какъв според Вас трябва да бъде обликът на думата?

Б.Г.: Етимологически правилният облик е „инавгурация“. Тенденциите в съвременната езикова практика сочат предпочитание към „иногурация“, т.е. думата да бъде заета в нейния френски облик.

ВОДЕЩ: Добре, може ли да има „иногурация на мандат“?

Б.Г.: Предположих, че във френски думата се употребява с това значение. Оказа се, че в много формалните типове говорене, например в политически документи, се говори за „иногурация на нова политика“, тоест за „начало на нова политика“, за „иногурация на нов период“, тоест за „начало на нов период“, като думата „иногурация“ е употребена преносно. Смея да се надявам, че тези политически клишета няма да намерят място в български политически документи.

ВОДЕЩ: И аз. Но значи дори и французите не „иногурират президентски мандат“?

Б.Г.: Поне от справочниците не личи да назовават точно по този начин тази церемония. Но от никъде не следва, че ние не трябва да правим това. Очевидно целта е била да се измисли някакъв по-кратък и по-завързано звучащ заместител на „церемония по встъпване в длъжност“ и така се е стигнало до думата „иногурация“. Но нека имаме предвид, че става въпрос за иногурация на президентски мандат, а не за иногурация на Георги Първанов, в случая, в президентски пълномощия. „Иногурация“ няма значение на „въвеждане в правомощия“.

БНР, програма „Хоризонт“, „12 плюс 3“