Felicity Conditions да бъдем нормална държава


Покрай историята с блекбърито на Барак Обама и дали той ще има право да го използва, след като вече е президент на САЩ, някак си не особено забелязана остана у нас информацията за повторната клетва на Барак Обама на 21 януари. Мотив: сгрешен словоред и пропусната дума по време на официалната церемония за встъпването в длъжност (т. нар. „инавгурация“) на 20 януари.

Всъщност единствен в България, който още на 21 януари обърна внимание на това събитие, беше моят приятел Светльо Николов, който води сутрешния блок на Jazz FM. Затова сме приятели със Светльо, защото за доста неща мислим по сходен начин…

Накарах вчера студентите си да коментират този факт. Реакцията – както очаквах – беше следната: Абе, тия съвсем са полудели! Пропуснал една дума, объркал словореда – много важно! Каза го едно якичко момче, прекарващо, изглежда, повече време във фитнеса, отколкото в библиотеката…

Винаги съм твърдял, че политическото говорене, сиреч политическият живот в англоезичния свят се основава върху идеята за словесните действия, която придобива завършен теоретичен вид в книгата на Джон Остин „Как с думи се вършат неща“.

Перформативът е изказване, с което при произнасянето му, се извършва определено словесно действие. Клетвата например е класически случай на перформатив. Тя спада към обособените от Остин декларации, с които се променя състоянието на нещата в света. Обама замрази невлезлите в сила разпоредби на предходника си, секунда след клетвата си пред Капитолия, защото именно произнасянето на клетвата го прави да бъде 44-ят президент на САЩ.

Най-интересната част от теорията на Остин се отнася до т. нар. „условия за успешност за перформативното изказване“ (felicity conditions).

Вероятно ще забележите, че две от тях гласят следното: процедурата, чиято проява е перформативът, трябва да бъде изпълнена правилно и цялостно. „Правилно“ и „цялостно“ за обособени в две различни алинеи, защото перформативът може да е правилен, но нецялостен, може да е неправилен, но цялостен.

В случая с Обама перформативът беше както неправилен, така и нецялостен. Това наложи клетвата да бъде повторена, за да е налице успешен перформатив, наречен „клетва“.

Тази идея, разбира се, не е англосаксонска. Когато в Античността един обред бивал сгрешен, всичко започвало отначало, за да бъде обредът успешен. Робърт Грейвз в „Аз, Клавдий“ пише как никой не искал да изпълнява обреди заедно със заекващия Клавдий, защото обредите, изпълнявани от него, траели не 3 часа, а 3 дена – докато каже всичко гладко, без запъвания и без пропуски…

Спирам дотук. Останалото – както е казал Шекспир – е мълчание!

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", История, политика и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Felicity Conditions да бъдем нормална държава

  1. Анонимен каза:

    Не съм сигурна, че проблемът е в думите. Клетвата е ритуал. Същността на ритуала е в точното изпълнение – било то произнасяне на определени думи, било извършване на определени действия.
    Заклеването е сакрален акт и ритуалът трябва да е точно спазен и извършен според каноните. Не току-така във Върховния съд на САЩ (май)още не е решен искът, заведен от атеисти, относно правомерността на упованието на Бог, съдържащо се в клетвата. Не знам точно къде е била грешката в текста на клетвата и дали е било грешка предвид висящността на делото…
    Въпросът е в ритуала, в непоклатимостта на традициите и дали те са това, което бяха – демек, съответстват ли на сегашните ценности.
    Въпросът е принципен и наистина е, да кажа така, незряло да се реагира с репликата: „Абе, тия съвсем са полудели!“. Не са.

Коментари са забранени.