Нещо като изява на хюбрис, ама не съвсем…


В българския интелектуален свят се случи нещо интересно: форум в официалния сайт на проф. Богдан Богданов. Форумът е обявен като форум за антична литература и литература, но дискусията по втората тема далеч надхвърли тези рамки. Проф. Богданов реши да дисциплинира участниците във форума, като днес публикува предварително обявения текст на Миглена Николчина за един фрагмент на Сафо. Текстът е твърде специализиран и по него могат да дискутират само тесни специалисти.

bb

Реших обаче тука да публикувам своите постинги, както и постингите, които коментират моите постинги, за да бъдат подредени на едно място.

***

Дискусия във връзка с „Града на амазонките” от Миглена Николчина

1. Най-после и това се случи, а то отдавна трябваше да се случи. След семинара „Науката – разбирана и правена“ това е естественото продължение на нещата. Може би ще бъде по-малко формално и повече непринудено, така че в по-голяма степен да се мотивира участието в този форум. Жанрът „университетски преподавател, пробващ се в изящната словесност“ за мене винаги е бил малко подозрителен, най-вече поради собствените ми практики, тъй като не възприемам себе си като академичен университетски преподавател, говорещ ex cathedra – скучно и монотонно. Твърде съм изкушен в публицистиката и това си личи в начина, по който преподавам. Но стига за мене. Миглена Николчина при представянето на книгата си употреби една дума, която сериозно ме впечатли. СМИРЕНИЕ. Някои наши студенти ни възприемат (почти) като богове и наистина от време на време се нуждаем да се смирим. Време е, когато стигнем определена възраст, всеки – неловко опитвайки се да се правя на Борхес – да открием своето Смирение…

7 февруари 2009 г.

2. „Когато било провъзгласено, че Библиотеката съдържа всички книги, хората най-напред изпитали необикновено щастие. Всеки се чувствал притежател на непокътнато тайно съкровище. Нямало проблем – личен или световен, за който да не се намери убедително решение в някоя от галериите. Вселената добила смисъл, вселената станала изведнъж безпределна като надеждата. По това време упорито са заговорило за Оправданията: книги с апологии и пророчества, които оправдавали завинаги деянията на всеки човек във вселената и криели чудни тайни за неговото бъдеще. Хиляди жадуващи напуснали милата родна галерия и се втурнали нагоре по стълбите, тласкани от суетния стремеж да намерят своето Оправдание. Тези странници се карали из тесните коридори, изричали грозни проклятия, душели се един друг по приказните стълби, запокитвали по дъното на тунелите измамните книги, загивали, хвърлени в бездната от обитатели на далечни краища. Някои полудявали… Оправданията наистина съществували (аз съм виждал две, отнасящи се за хора от бъдещето, за хора, които може би не са измислени), но търсачите били забравили, че вероятността човек да намери своето Оправдание или някой лъжлив негов вариант е равна на нула“.Хорхе Луис Борхес Из „Вавилонската библиотека“

14 февруари 2009 г.

3. Взимам думата по повод Смирението за трети и – надявам се – последен път. Тъй като съм по-скоро Източен, а не Западен човек, обичам да обяснявам нещата не чрез логическа аргументация, а чрез притчи и вицове. Затова публикувам тука любимата си притча, която – надявам се – ще хвърли ясна светлина върху това какво имам предвид. И си мисля, че проф. Богданов отдавна е стигнал до истината, че смисълът на живота е чаша чай. Оттам и патосът по повод текстовете на човек, открил, че смисълът на живота е чаша чай. Прочее – четете: Един търсач на истината научава, че най-мъдрият гуру в цяла Индия живее на върха на най-високата индийска планина. Търсачът тръгва на път и накрая намира приказната планина. Тя е невероятно стръмна и човекът неведнъж се подхлъзва и пада. Добира се до върха целия в рани и синини и там вижда гуруто, който седи с кръстосани крака пред пещерата си. –О, мъдри гуру – казва търсачът, – дойдох да те питам каква е тайната на живота. – А, да – тайната на живота… – отговаря гуруто.-Тайната на живота е чаша чай. – Чаша чай??? Да бия толкова път, за да открия смисъла на живота и ти да ми кажеш, че е чаша чай! Гуруто свива рамене. – Хубаво, може и да не е чаша чай.

15 февруари 2009 г.

Дискусия във връзка с „Любов и разказ” от Богдан Богданов

1. Не съм достатъчно компетентен, за да дискутирам с Богдан Богданов античната литература. Става малко като да продаваш на краставичар краставици. Това обаче не означава, че нямам мнение по разглеждания проблем.Изходните позиции на моето мнение са следните:

1. Идеята за любов е ментален артефакт.

2. Идеята за любов е евфемизъм, прикриваща други нелицеприятни за човешките взаимоотношения факти като преданост, отдаденост, подчинение, господство, просто секс и т.н.

3. Днес никой (или твърде малко) от младите си служат с израза ПРАВЯ ЛЮБОВ, а по-скоро с израза ПРАВЯ СЕКС Това – по повод равенството в текста на Богдан Богданов, което се слага между двата израза. Намират думата „любов” за твърде ангажираща и за твърде силна…

В крайна сметка за мен идеята за любов идва да облагороди твърде нелицеприятния за някои периоди от човешката култура факт как човек се възпроизвежда и че той е в състояние да изпита удоволствие от това. Удоволствието от секса постепенно се обособява в отделна институция, като словесната опаковка на секса за удоволствие трябва да се облагороди. Така се създава институцията на ухажването и идеята за любовта, като се въвежда идеята за паралела между емоционалната и сексуалната обвързаност. Идеята за любовта между хората се развива в крайна сметка до идеята за любовта към Бога. Монахът се жени за Църквата и затова остава безбрачен и по този начин изразява любовта си към Бога. Plaisir d’amour ne dure qu’un moment. Chagrin d’amour dure toute la vie – заявява през ХVІІІ век Jean-Pierre Claris de Florian. Телесното и емоционалното в това твърдение са разделени в максимална степен. В прекрасния филм на Джон Бурман „Екскалибур“ (1981 г.), основаващ се върху La mort d’Arthur от Sir Thomas Malory, Ланселот се опитва да остане верен на възприетия си рицарски принцип, че емоционалното му привличане към Гуинивеър по никакъв начин не трябва да се смесва със сексуалното привличане, но в крайна сметка не успява…Природата все пак побеждава. „Човек не може да гледа дълго слънцето“ – казва кралицата, когато Светият Граал вече е открит, Артур – излекуван и тя му връща спасения от нея меч. Всъщност Гуинивеър заявява на Артур, че липсата на емоционална обвързаност проваля брака им, като му изневерява с Ланселот.

В „Нибелунгите“ на Вагнер пръстенът може да бъде изкован само от този, който завинаги се отрече от любовта. Не става ясно в какъв аспект – в емоционалния или в сексуалния. Същевременно Вагнер добре е описал словесно и музикално „chagrin d’amour“, която трае цял живот, в сцените между Вотан и Фрика, които са отглас на взаимоотношенията му с Козима Лист. Ето защо наистина заслужава проблемът за любовта де се обсъжда като артефакт, който понякога наистина има референт в действителността и много често в литературата. Отношенията между Ромео и Жулиета любов ли са или са просто неудържим порив на плътта, който довежда до двойното самоубийство? Дзефирели във филма си от 1968 по-скоро е склонен да приеме за истинен неудържимия порив, което пък прекрасно е изразено във филма на/с Барбра Стрейзанд „Огледало с две лица”. Убеден съм, че менталните артефакти се постулират чрез серия от речеви актове. Постулирано е например, че е „нормално“ да изпитваш любовно влечение към другия пол и че е „ненормално“ да изпитваш любовно влечение към човек от твоя пол. По силата на условията за успешност на перформативите ние трябва наистина да вярваме в това, за да бъде перформативът успешен. Това е илюстрация само на една конвенция в любовните отношения, закрепена в човешката култура чрез речев акт. Освен това думата ЛЮБОВ има най-различни употреби: майчина любов, синовна любов, любов към родината и т.н., които са отглас на най-възвишената любов – към Бога. Ето защо с интерес ще следя всички останали части от новата и непубликувана още книга на проф. Богдан Богданов, защото наистина ми е интересно как стои въпросът през Античността. Борислав Георгиев – 2009-02-25 11:49:57

2. Античната литература и култура е добър повод да се обсъжда предложената от Богдан Богданов тема, но мисля, че не бива да се ограничаваме само в тях. Ако се доверим на Ауербах, че Античният епос и Старият завет са двете основни начала на (западно)европейската литература като принципи за изображение, следва да не елиминираме по-нататъшния развой както на литературата, така и на културата, в това число – и на масовата култура. Защото – мисля си – античният епос е първообразът на съвременната масова култура… Борислав Георгиев – 2009-02-28 08:28:17

3. По повод псевдонимните постинги: Намирам за странно в такъв форум да се крием зад псевдоними и прозвища. Интернет комфортът наистина се осигурява от анонимността, но форумът в сайта на проф. Богданов не е обикновен интернет форум, в който можем да псуваме, ругаем когото и когато намерим за добре, прикрити зад анонимността си. Не че тук се псува – слава богу! Затова предлагам редовно пишещите в този форум да се обозначават с истинските си имена. Например би ми се искало последният постинг на „Крадла“ да бъде подписан с нейното/неговото истинско име. Защото иначе участваме в театър, в който половината актьори са с маски, а останалите – не. Едни знаят за какво всъщност става дума; други – не. Получава се някаква съмнителна еклектика, оставяща впечатлението, че се играе с белязани карти. Мисля си също, че в рационалния спор (спора с аргументи) анонимността е противопоказна. Разбира се, само проф. Богданов може да определи правилата за участие в своя форум, но ми се струва, че предложението ми не е лишено от основания. Борислав Георгиев – 2009-03-04 21:35:04

3.1.

Във връзка с постинга на Борислав Георгиев, свързан с анонимността на редовните участници във форума, искам само да припомня, че обществото е бал с маски, където всеки крие истинската си същност и я разкрива като се крие. Аз харесвам Крадла такава, каквато е във форума. Не съм сигурен дали искам да разбера истинската и самоличност. Ако разберем коя е няма ли да гледаме с различно око на това, което пише – не за друго, а защото просто знаем коя е? Истинският Сократ – 2009-03-04 23:28:08

3.1.1.

Истински Сократе,

Вие очевидно предпочитате във форума да има полифония от текстове, а не от дискурси (използвам това противопоставяне в съответствие с възгледа на Бенвенист по въпроса). Наистина словесната реч има един смисъл, когато авторът й е анонимен, и друг – когато е известен. Кой обаче е автентичният? Въпросът е по-скоро реторичен, защото дискурс има тогава, когато, на първо място, е ясно КОЙ КАЗВА НЕЩО. Освен това въпросът с неанонимността има и друг аспект – неанонимността предполага отговорност, предполага ангажираност с това, което твърдиш. Мисля, че българите още не сме се научили да заставаме зад думите си и в това ни е основната беда, която ни пречи да станем истинско гражданско общество. Ето защо ми се струва, че форумът на проф. Богданов, посветен на обмяна и на дебатиране на идеи, е прекрасно място, в което можем да се научим да бъдем малко повече граждани. Борислав Георгиев – 2009-03-05 06:21:29

3.2.

Съжалявам, но не виждам нищо особенно в анонимността. Просто един индикатор, че форумът е жив, привлича. А изборът на ника – наистина сложен и прост едновременно. Не толкова прикрива, колкото показва притежателя си. Но, разбира се, в контекста на …текста на този притежател. Познавам този ник „крадла“ и по други форуми, където минавам от време на време. И там се открояват енергията, начетеност и ерудиция. Освобождават се и някакви натрупани напрежения. Но както и да е. „Крадла“ е безспорно свидетелство за мощната индивидуалност на притежателя си. Опасно е, обаче, когато въпросът за ника се прераства в елементарна кавга и битка за авторитет. Надявам се, тук това няма да се случи. Дмитрий Варзоновцев – 2009-03-05 10:09:48

3.3.

Здравейте, колеги.

Понеже се включвам за първи път във форума, позволявам си да направя няколко коментара отначало по рамката. Първият се отнася до демократичността на форума изобщо. ясно е, че щом предприемаш форум, значи си наясно с възможността за говорене, което противоречи на характера ти, а може да се окаже и напълно политически некоректно. Всеки форум обаче има редактор, нали така? Той може да е по-явен или по-прикрит. Може да изтрива несъстоятелни постинги без изрично да го посочва (тук постингите не са номерирани и ако следващите не те реферират, можеш да бъдеш изтрит без следа), но може и, както във форумите на вестниците „Сега“ и „Дневник“, да изтрива като обаче оставя знаци за това, препращайки към правилника на форума. Аз лично бих предпочел или да се появи номериране (което създава по-добра разделителна способност – възможност за цитиране, а и видимост на историята на форума), или да се създаде дървовидна структура, за да може коментарите по частни проблеми заедно със своите метакоментари да се открояват. Например Борислав Георгиев подхвърля идеята, че античната литература си прилича със съвременната масова култура – и някой го коментира. Това вече е подтема, която заслужава своето си открояване в рамките на форума. Разбира се, точно тази подтема произхожда не от основния постинг на професор Богданов, така че трябва да стои ясно встрани от коментарите пряко отнасящи се до места от основния постинг. Форумът, като всичко в Мрежата, е само привидно анонимен. Ако Борислав Георгиев не знае кой е “Крадла”, то някой може да смята и “Росица Гичева” или “Борислав Георгиев” за псевдоним. Но, от друга страна, всичко е проследимо и невидимият редактор на форума може повече от останалите чисто технически. Да разбулва. Но технически. Докато Борислав Георгиев и аз, като филолози, би следвало да можем да разбулваме с помощта на езика. Тоест да познаем кой е “Крадла” (ако това ни интересува, разбира се) по пътя на стилистичния анализ. Във форума на професор Богдан Богданов обаче е абсолютно задължително да се остави възможността за привидна анонимност на изказващите се. Задължението за излизане с открито лице (собствено име) в едно йерархично общество е свързано с опасността да не се казва нищо. Малко са подмазвачите, които могат да се подмазват с достойнство. (Не отричам, че съществува и култура на подмазването и че ако тя е по-висока, вероятно това ще е признак и за по-висока култура на средата като цяло.) Засега форумът допуска онази разноречивост, която е присъща на повечето форуми в интернет. Има дори стихотворения. Има изказвания, които граничат по неспазването на изискванията за текст с нетекстове – с минимална логическа кохезия, неподредени, граматически недостатъчно кохерентни, с неясна интенционалност… Но има и “острови на стабилността”, в които колеги аргументирано спорят. Вторият се отнася до особеността форумът да не е всекидневна работилница, посветена на диалог, произтичащ от дневникови записки. Форумът тук не зависи от календара, той ще върви подир постъпателното публикуване на една книга. Да, ще прилича на виртуален семинар. В този смисъл, макар и даващ възможност за всякакви изказвания на емационално повдигнати гласове, като всеки семинар, и този изисква подготовка и дисциплина по говоренето все пак за онова, което е поставено като тема на масата. Естествено и в семинарите на живо много участници включват цялата си ерудиция и изсипват като вулкана Везувий какво ли не в речите си. Правят – наистина понякога свръхпродуктивни – случайни асоциации. Или насочват към свои частни занимания. Но рискът да забравим за какво говорим е голям. А този семинар би могъл да е още по-полезен, ако не пропуска да бъде и критическо приятелско четене на един текст, който придобива една ограничена публичност преди своето окончателно издаване в книга. Както Димитър Зашев разчиташе преди години семинарът върху превода му на “Битие и време” да дава подтици за редактирането на текст, който едва ли ще има второ българско издание за години напред. Третият ми първоначален коментар по рамката се отнася до стремежа на повечето участници да настройват гласа си. Така форумът засега се очертава като ужасно интересно място, приличащо на репетиционна. Или на телевизионно предаване, в което брехтиански накрая, докато текат надписите, излъчват и неуспешните и отхвърлени сцени с все излизането от роля. И два три коментара по уводната част на книгата. Първият е за разбирането. “Разбирането е винаги аисторично.” Това твърдение е скандално в своя радикализъм. Звучи ми толкова силно, че би могло да стои самостоятелно като седмия параграф на “Логико-философския трактат”. Имам толкова аргументи, че ако се впусна в дискусия, ще досадя на всички. Вторият е за правото да говорим за литература и нелитература. Не само през Античността, но и през всички други епохи. И как да разглеждаме появата на прозата в Древна Гърция. И не прокарваме ли прекалено дълбока бразда, при положение, че “прозата” е достатъчно подредена. И не рискуваме ли да гледаме на стиховете като на по-емоционални, или по-ранни, или по-нефилософски, или по-несвързани с денотати, и т.н.

Третият се отнася до темата. “Разбира се, има теми, които са по-представителни за старогръцката литература. Такава свръхпредставителна тема е благополучието.” Въпреки това е избрана темата за любовта. Но, разбира се, непрекъснато, подмолно, тя ще бъде подменяна с тази за благополучието. Надявам се, че след текста върху “Пирът” на Платон нещата могат и да се изменят. Но не разчитам на кой знае какво развитие, защото “Пирът” със своята сложна обрамченост превръща темата за любовта в маловажна на фона на темата за реториките. И там има такива, които разчитат на пагони, и такива, които се изживяват като младежи, които могат да говорят по-лекомислено с вярата, че ще им бъде простено. Ако обаче нататък се окажем лице в лице със Сафо, Ибик, Теогнит, Анакреон, Филодем, Асклепиад, след това Виргилий, Катул, Проперций, Флор, и особено Овидий и Лукреций, тогава вече любовта може и да вземе превес. Йордан Ефтимов – 2009-03-05 11:17:38

3.3.1.

Колега Ефтимов,

Съгласен съм с Вашите процедурни предложения. Нека форумът наистина бъде организиран като форум – и с възможност за работещи линкове и с всички останали „екстри“. Приемам по принцип разсъжденията Ви относно подмазването и културата на подмазването, но ми се струва нередно един колега от НБУ да обвинява други колеги от НБУ в подмазвачество (защото май наистина само колегията от НБУ се подписва с истинските си имена): в крайна сметка, всеки прави каквото може… В подмазвачество може да бъде заподозрян всеки – включително и аз, а и Вие! Ето защо нека приемем друго правило – задължително използване на псевдоними, както е по повечето форуми. Разбира се, псевдонимът може да е и същинското ни име, но тогава пък ще имаме повече основания да разсъждаваме върху темата за подмазвачеството, ако сме съгласни, че една такава тема е достойна за подобен форум. И едно уточнение: аз НЕ ТВЪРДЯ, че цялата антична литература е масова култура, а ТВЪРДЯ, че АНТИЧНИЯТ ЕПОС – както и всеки друг епос – Е МАСОВА КУЛТУРА. Но това наистина е твърде странична подтема по отношение на основната тема, свързана с непубликуваната книга на проф. Богданов. Борислав Георгиев – 2009-03-05 12:11:23

3.4.

Това, което каза Борислав Георгиев в първата си реплика относно псевдонимността ми изглежда важно, но като че ли остана не съвсем разбрано. Не наличието на псевдонимност го е смутило, а наличието и на псевдонимност, и на реална идентификация – на еклектиката, на смесицата между вестникарски форум и академично виртуално общество. Затова, мисля, направи и предложението всички да станем псевдонимни. Лично аз нямам нужда от псевдонимност, но не бих задължавала и другите да нямат тази нужда. Не мисля, че ще бъде проблем да си сложим псевдоними. Проблемът идва от там, че формата наистина определя поне част от съдържанието, както и проф. Богданов казва в основния си текст. Псевдонимното общество по форма, става задължително role-playing по съдържание. В това няма лошо, стига да е известено на участниците. Светът на role-play се движи по други правила и гони други цели, не тези, които гони реално идентифициращото общество, каквото е академичното. Това са два различни свята, които няма за какво да си комуникират. На играещите роля академичният интерес изглежда като подмазвачество, а на тези с академичен интерес играенето на роля изглежда като кавга във вестникарски форум. Сигурно двете могат и да съжителстват някак еклектично, или по-скоро едното под прикритие на другото, но при условие че се харесва на всички участници. Росица Гичева – 2009-03-05 20:18:27

3.5.

Иде admin-ът Арес същински

Зная защо Борислав Георгиев пусна постинга за псевдонимите и тъй като противно на очакванията на добрия и умен Дмитрий Варзоновцев, въпросът за ника, все пак прерасна в “елементарна кавга и битка за авторитет”, ви пиша: не е заради „еклектиката, на смесицата между вестникарски форум и академично виртуално общество“, не е заради „културата на подмазването“ – просто искаше да подразни, предизвика и разядоса Крадла, за да разберем – коя е тя. Разбира се, това не е от значение, но и аз като доц. Варзоновцев се надявам, да не стигнем до момента, в който да трябва да пиша текстове от рода „според общите условия на този форум – вие се съгласявате, че няма да публикувате текстове с порнографски характер, подтикващи към насилие, етническа и/или религиозна нетърпимост, думи с обидно съдържание и всякакви материали, които са в разрез със закона…“ (hephaestus, добре прочети последното в кавичките) Този форум е максимално изчистен, с максимално обозрима навигация, история и статистика, защото само така може да се избегне спамърството и всякакъв вид други web-заплахи. Иначе – нещата, които предлагате определено са като „бурканче с мед“ и за мен – обичам препратките, индивидуалните стаи за говорене, аватарите и емотиконите, метакоментарите и дървовидните структури (каквото и да е това) – но те няма да станат тук:-). За тяхна сметка текстовете в сайта ще се запазят живи и здрави. Положението, все пак, не е чак толкова строго – линкове могат да се публикуват, само че не активни (някои от форумите, в които влизам, директно ме изхвърлят, още като сложа – w). По отношение на видовете постинги, Данчо Ефтимов е и прав, има различни начини, да се познае кой е Крадла:))))?! И понеже влезнах в ролята си на Admin ще завърша с резолюция: Участниците във форума могат да се подписват както с „истински имена“, така и с „псевдоними“! vesselina vassileva – 2009-03-06 01:48:53

3.5.1.

Благодаря Ви, Веселина, че разяснихте на широката (академична) общност с каква цел съм написал постинга си относно постингите с псевдоними. От друга страна, не съм убеден, че идентификацията чрез текстове е възможна. Бил съм два-три пъти експерт в съда именно във връзка с този въпрос и доказах съвсем ясно, че текстът не е нито пръстов отпечатък, нито ДНК – просто защото подлежи на имитация. Аз мога да имитирам нечий дискурс, нечий правопис, мога да пиша убедително на диалект (ако съм се обучил как да възпроизвеждам даден диалект) и пр. Странното е, че Kradla загадъчно замълча напоследък и не взе отношение по повдигнатия от мене въпрос. Но – всяко чудо за три дена. Няколко думи за реакциите срещу новопоявилия се участник във форума hephaestus. В своя твърде лаконичен постинг той/тя очевидно има предвид един аспект от условията за успешност на перформативния акт: това, че определени лица имат правото да казват определени неща. В случая – само длъжностното лице в общината или свещеникът може да произведе валиден перформатив от вида на „Обявявам ви за съпруг и съпруга“. Само в този случай двамата от този момент наистина стават семейство. С други думи, за да се държиш като Kradla, трябва да имаш правото да се държиш така. И тя/той очевидно има това право, което породи известен „нездрав интерес“ относно нейната самоличност. Мисля обаче да върна форума към изначалната му проблематика и да приключим с въпроса коя/кой е Kradla. Много би ми се искало да съпоставим античната концепция за любовта с концепцията на Вагнер по същия въпрос, силно повлияна от философските разсъждения на Шопенхауер. Във връзка с това публикувам два – неактивни (за съжаление) – линка. И двата са свързани с Liebestod на Изолда от „Тристан и Изолда“. Liebestod трудно се превежда както на български, така и на всеки друг език. Означава нещо като „Любов в смъртта”. Първият е прекрасното изпълнение на Биргит Нилсон, а вторият – препратка към Вагнеровата поема с превод на английски. Тези, които биха взели участие в тази съпоставка, ги моля да проследят двата линка и след това да се отдадем на определен вид компаративистика.

http://www.youtube.com/watch?v=_mOA8pZ_I4M

http://www.rwagner.net/libretti/tristan/e-tristan-a3s3.html

четете финала Mild und leise (How softly and gently) Борислав Георгиев – 2009-03-06 09:31:09

4.

Щом Борислав Георгиев ще говори за Тристан и Изолда, аз пък ще открия темата за красотата на Дана Дилейни. Zeitgeist – 2009-03-06 11:48:02

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Препечатки. Запазване в отметки на връзката.