Терабайти, запетая, информация


Терабайти, запетая, информация[1]

Така ще стане възможно изпращането на терабайти, информация

По този начин – със запетая между думите „терабайти“ и „информация“ – беше оформил изречението един студент. Когато му казах, че изречението може да се прочете и като

Така ще стане възможно изпращането на терабайти и информация

той ме погледна учудено и ми каза: „Е че к’во му е?“ От което заключих, че момъкът не знае значението на думата „терабайт“. Когато го осветлих, че „терабайт“ е следващото във възходящ ред след „гигабайт“, тогава той загря, че е сътворил с неуместната си запетая голяма глупост, обявявявайки по този начин, че „терабайт“ и „информация“ са синоними.

„И това от една запетайка!“ – възкликна той.

Да, да – само от една запетайка го улових, че не знае значението на един актуален термин.

Друг студент беше оформил изречението

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни, Полша, Унгария и Чехия

по следния начин:

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни (Полша, Унгария и Чехия).

Попитах го: „Колко имаш по география в училище?“

Студентът реши, че преподавателят му полудява или че най-малкото е загубил чувството си за ориентация, защото ми отвърна: „Ама нали сме в час по български?!? К’во общо има географията тука?!?“

Ехидно (позволих си все пак да бъде ехиден) го уведомих, че с въпросното пунктуационно оформяне на изречението прекроява европейската карта по-жестоко от Наполеон и Хитлер, взети заедно, като обявява три страни от Централна Европа за скандинавски държави.

„Айде, бе!“ – усъмни се той. Казах му, че в скоби обикновено се поставят уточнения и всеки средно грамотен читател ще разбере оформеното от него изречение така:

Към споразумението ще се присъединят скандинавските страни, които са Полша, Унгария и Чехия.

Разговорът завърши класически: „Д’е…а и скобите, д’е…а!“

Мдам, такива ми ти работи. Е…ането не оправя работата. А съответстващото на смисъла използване на препинателните знаци.

Обикновено ги смятаме за някаква отживелица, за досадна подробност. Разсъждаваме така, както е разсъждавал знаменитият сръбски писател Бранислав Нушич в своята „Автобиография“:

…толкова повече ни измъчваха разните знаци, които, изглежда, са измислени, за да направят още по-голяма бъркотия. Точки, запетаи, въпросителни, удивителни и още цяла грамада разни знаци, които нещастният ученик трябваше да знае къде да постави, без задължението да ги поставя и по-късно в живота.

Ама той е написал това, защото хумористично описва абсурдите на родната си образователна система и на обучението по роден език, в частност.

Отсъждаме, че запетайките са измислени само заради това учителите по български език и литература да не пишат пълни шестици на иначе умните си ученици: „Ама нали, ако допуснем пунктуационна грешка, смислът не се променя?“ – възкликва често ощетеният ученик.

Променя се, както виждаме.

Не винаги, но никога не е изключено една пунктуационна грешка да издаде, че с нещо не сме наясно, като това нещо на пръв поглед няма нищо общо с езика.

Обикновено като се заговори за тези неща, се дава примерът „Да се помилва не, да се обеси“. Иде ми да обеся тези, които го дават, защото той е изкуствен, изобщо не звучи на български и това още повече разколебава обикновения потребител на препинателни знаци в смислеността на тяхната употреба. А примерът всъщност е руски и на руски звучи смислено:

Казнить нельзя помиловать

Което може да се прочете както като

Казнить, нельзя помиловать

така и като

Казнить нельзя, помиловать

Хайде сега се опитайте да решите една проста езикова задача. Ще напиша едно изречение, оформено пунктуационно по три различни начина, и вие трябва да изберете с коя от изброените думи е най-подходящо да замените препинателния знак, различен от точката.

Първи случай

В монголската юрта се пали огън, готви се.

а) с „и“

б) с „но“ или с „обаче“

в) със „защото“, „тъй като“ или „понеже“

г) със „следователно“

Втори случай

В монголската юрта се пали огън: готви се.

а) с „и“

б) с „но“ или с „обаче“

в) със „защото“, „тъй като“ или „понеже“

г) със „следователно“

Втори случай

В монголската юрта се пали огън – готви се.

а) с „и“

б) с „но“ или с „обаче“

в) със „защото“, „тъй като“ или „понеже“

г) със „следователно“

Ще коментирам различните смисли – а аз твърдя, че са налице различни смисли в трите изречения (със запетая, с двоеточие и с тире), когато, както се казва, му дойде времето. Обаче сега помислете дали във втория и третия случай точката е най-подходящият знак за край на изречението?

Кои са препинателните знаци?

Различаваме две групи препинателни знаци:

Знаци, които се използват в края на изречението.

Знаци, които се използват вътре в изречението.

Знаците за край на изречението изпълняват в текста точно същата задача, каквато изпълняват знаците, използвани само вътре в изречението. Затова наричаме знаците от първата група „препинателни знаци за оформяне на (вътре)текстовата пунктуация“ или „(вътре)текстови препинателни знаци“. Знаците от втората група ги наричаме „препинтелни знаци за оформяне на (вътре)изреченската пунктуация“ или „(вътре)изреченски препинателни знаци“.

Текстовите препинателни знаци са точката [.], удивителната [!], въпросителната [?] и многоточието […] Ако ви харесва, вторият и третият препинателен знак можете да ги наричате „удивителен знак“, „въпросителен знак“. Обаче имайте предвид, че след думите „точка“ и „многоточие“ не върви да се добави думата „знак“. Можем обаче да да се отдадем на словотворчество и да изобретим „точков знак“ и многоточков знак“. Как ви се харесват тези неологизми?

Изреченските препинателни знаци са запетаята [,], точката и запетаята [;], тирето [ – ], кръглите скоби [()], двоеточието [:] и многоточието [..]

Общо девет знака, които понякога създават главоломни проблеми. Не слагам в този списък кавичките, защото те, заедно с апострофа, ударението, горните запетаи и т.н.образуват друга група на графичните знаци.

На тях също ще им бъде обърнато внимание.

Защо препинателните знаци са „знаци“?

Как употребяваме препинателните знаци?

За какво служи изречението?

Как пунктуационно да оформим словесните си действия?

Кога се налага употребата на точката и запетаята?

Защо точката е най-често употребяваният вътретекстов препинателен знак?

Защо запетайката е най-често употребяваният вътреизреченски препинателен знак?


[1] Това е проект за моя нова книга по пунктуация в българския език. Пилотно публикувам нейното начало и примерното й съдържание, за да видя как ще се приеме тя от „широката общественост“.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Книги и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Терабайти, запетая, информация

  1. Eли Колчакова каза:

    Сори, изала съм си `т` на `тексТ`.

  2. Eли Колчакова каза:

    На мен ми хареса как охридчани казват `запирка` на запетайката. В горния текс зърнах „не винаги“, а в новия речник на БАН (2002 г.) е „невинаги“. Пак там не е написано и наречието неслучайно, но пък го има в учебниците по литература напр., както и в една книжка на М. Янакиев. И сега?! К`во ш`ъ прайм. та по отношение на ортографска норма… В тоя ред на мисли в тритомната граматика на БАН при съкращението доктор на филологическите науки (д.ф.н.) си е изписано с точки, без интервал, така си е и в речника, но ако отвори човек сайта на ИБЕ при БАН, … кфн еди-кой си. Аман.
    А, и в новия речник на БАН пише `бокс`, веднага после `боксува`, каквото и да значи това. Има си и `буксува`…, като буксир и т.н. Учили са ме да неправя морфемен разбор на чуждици, опасно е, та се чуда във варианта с `о` какво ли е значението…

  3. Венелин каза:

    Само едно не ми хареса. Тъкмо се бях подготвил да разгадая магията на запетайките и текстът изведнъж свърши. Искам продължение!!!

    Поздравления за автора!

  4. Ena каза:

    Искам да напишеш тази книга!🙂

  5. Миро каза:

    Бих се зарадвал на някоя статийка на тема каква е разликата между знак и символ.
    Защо казваме, че стандартната машинописна страница е от еди-колко-си знака.
    И за менюто Insert > Symbol на Microsoft Office и OpenOffice.org как е по-уместно да имаме:
    Вмъкни > Символ
    или
    Вмъкни > Знак
    ?
    🙂

Коментари са забранени.