Голямото четене, големият снобизъм


Покрай т. нар. „диспут“ между Станишев и Борисов се разгоря и друг: защо „Под игото“ спечели първото място в „Голямото четене“? Вестник „Дневник“ даде трибуна на две взаимно изключващи се мнения: на Бойко Пенчев и на Митко Новков.
Лично аз подкрепям мнението, изразено от Бойко Пенчев, защото то не издава снобизъм, „криворазбрана цивилизация“, позиция на „интелигента“ спрямо „простия“ народ. И е аристократично – в етимологичния смисъл на определението.
А тезата на Митко Новков се свежда до следното: българското училище така ни е набило в главите, че „Под игото“ е най-великият български роман, че ние не можем да излезем от тази щампа, въпреки че едва ли напоследък сме чели „Под игото“. Така ни се губи целият ХХ век от литературното ни развитие. Като безспорен авторитет по въпроса се цитира и споделящият идентично мнение Владко Мурдаров(?!?) от Института за български език при БАН, който – номинално – е езиковед, а иначе – прекрасен преводач от немски. А-а, цитира се, защото завежда Словото в Аполонията! Колко съм глупав…
Но наистина на колко хора „Под игото“ им стои на нощното шкафче и вечер, преди да заспят, прочитат по няколко страници от него? На николко – аз поне не познавам нито един човек, който да държи „Под игото“ на нощното си шкафче, но от това не следва (почти) нищо. Само че „Под игото“ вече не е националната библия на българите. Не зная дали някога е бил, впрочем?
За мен „Под игото“ е прототип на съвременната сапунка, гарнирана с (известна) доза патриотизъм плюс брилянтно антропологично описание на живота в малкия еснафски градец Бяла черква (тоест Сопот), замогнал се чрез търговия в рамките на Османската империя (!). Тези части от „Под игото“, които силно препращат към „Чичовци“, са наистина класика – „Представлението“, например.
Не гласувах за „Под игото“ заради русофилството на Вазов, ярко присъстващо и в романа. Отношението ми към Бойчо Огнянов е същото като на Пенчо Славейков, изразено в блестящата му статия „Един стар херой“. За мен Текстът, отнасящ до Априлското въстание, са „Записки по българските въстания“, където турците не са изцяло лоши, българите не са изцяло добри, а Захари Стоянов е по-добър разказвач на истории от Иван Вазов (самоубийството на Ангел Кънчев, например). Но не би ми хрумнало да обвинявам тези, които са гласували (?) за „Под игото“: съвременните медии така набиха на масовия гражданин модела на сапунките, че трудно можем да се дистанцираме от него. А и не виждам масовият читател да чете „Сто години самота“, „Одисей“, „Вълшебната планина“, защото ще престане да бъде „масов читател“. Стига се най-много до Куелю, който при т. нар. „медиен елит“ е висша проява на снобизъм. Масовият вкус предпочита нещо по-простичко, по-лесно смилаемо и Голяма Любов. И „Под игото“ им дава това, нищо че отдавна не са го чели. Карат по спомени.
А аз гласувах за „Железният светилник“, защото не можех да гласувам за Записките и защото го четох, когато бях тийнейджър и когато бях обзет от носталгия по България.

boyko_penchev4

novkov2

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Вечните за мене неща, Книги, Лични, Мила родна картинка, Препечатки и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

4 отговора към Голямото четене, големият снобизъм

  1. Borislav каза:

    Млади човече,
    Научете първо правописа, помислете си дали наистина от вас ще стане журналист, пък след това правете коментари относно сериозни неща. Всъщност Вашите изживявания с “Под игото” още веднъж доказват тезата ми, че романът е протообраз на съвременната сапунка. Скоро очаквам главата “Радини вълнения” да се появи и в чалга вариант: Софи Маринова и Азис….

  2. Pingback: приключи Голямото Четене « блогът на един българин

  3. hristostankov каза:

    А според мен просто БНТ се мъчи да се състезава с частните телевизии с „Голямото четене“, а преди и с „Най-великия българин“. Такива класации за определено нереални, особено при гласуване с SMS. Моят любим роман е „Параграф 22“ (http://hristostankov.wordpress.com/2009/03/25/%D0%BC%D0%BE%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%B8%D0%BC-%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84-22-catch-22/).

  4. Illa каза:

    Аз съм от хората, които не гледат телевизия (ако изключа предаването на Иван Бедров, може би). Не по принципни съображения, но така и не се сетих да проверя кога излъчваха „Голямото четене“, та да видя поне един епизод. Струва ми се, че всички коментари се правят от хора, които са следили предаването и по един или друг начин го коментират в контекста му. Няма лошо.
    „Защо „Под игото“, а не „Записките“ или „Железния светилник“?“. Боя се, че не разбирам този въпрос. И изглежда, че не го разбирам, защото не съм гледала нищо от предаването, – възможно. „Масовият читател/зрител/слушател“ и по-точно „масовата култура“ е тема, която ме занимава напоследък. Допускам, че предаването има своя смисъл в това да напомни на т.нар. масов зрител, че той е и „масов читател“. Толкова ли са зле нещата с четенето?

Коментари са забранени.