БСП И ДПС ИЗВЪРШИХА ПОДЛОСТ И ТРЯБВА ДА БЪДАТ НАКАЗАНИ


Открито писмо на Едвин Сугарев  до гражданите на България

Това, което се случи вчера в българския парламент, прехвърли всякакви граници на допустимото. Опитът на управляващите да елиминират своите политически противнници, прекроявайки в последния момент изборното законодателство, не е просто и само непочтен, нагъл и вреден за нашето общо бъдеще. Той е и подъл. БСП и ДПС извършиха подлост и тази подлост трябва да бъде наказана.

Драстичните изменения в изборното законодателство, гласувани само три месеца преди изборите, могат да бъдат определени само по един начин: като Закон за нов мандат на тройната коалиция. Целта е очевидна: да бъде елиминирана дясната опозиция и да бъде постигната служебна победа на изборите: мачът да бъде продаден още преди да е игран. ГЕРБ да бъде оставена без избор – и да трябва или да се съгласи на коалиция с БСП, или да остане в опозиция – и неразчленимата вече двойка от БСП и ДПС да управлява отново.Това е подло и тази подлост трябва да бъде наказана.

Този закон бойкотира демокрацията, той минира нейната морална основа. Законодателното прекрояване на правилата в полза на властта е по същество антидемократичен акт. И е първа стъпка към диктатурата. Той е и нещо повече: прекрояване на българските геополитически приоритети, ревизия на пътя ни към цивилизования свят.

Целият досегашен мандат на БСП и ДПС не просто говори, той крещи за тази перспектива. Под властта на тройната коалиция се превърнахме в най-корумпираната страна в Европа, бяха предприети безпрецедентни мерки за ограничаване на наглата крадливост на новата партокрация, бяха блокирани стотици милиони евро, отпуснати на страната ни за повишаване на нейния стандарт, бяхме с основание наречени „троянският кон на Русия в ЕС“. Това е не само бъркане в джоба на всеки от нас, унищожаване на нашите шансове и трудно завоювани позиции – това е национално унижение. Още един мандат на тези национални предатели ще ни извади от цивилизована Европа и ще ни запрати в Азия – в орбитата на Путинова Русия. Комуто харесва това бъдеще, нека гласува за тях. Но и нека помни, че в един решаващ момент е предал родината си.

Подменяйки изборното законодателство, управляващите промениха изцяло правилата на играта, които важат в нормалния демократичен свят. Те използваха българския съд със същата цел – да предотвратят регистрацията и явяването на избори на дясната коалиция между СДС и ДСБ. Няма как по друг начин да се тълкуват мотивите за отказа на фирменото отделение на СГС да впише новото и законно избрано ръководство на СДС в своите регистри. И няма как да се определят аргументи като абсурда, че тайния вот на всички членове на СДС бил „недемократична“ изборна процедура – освен като откровено политически. Тройната коалиция гарантира своите кражби от европейските фондове и българските данъкоплатци с неработещо правосъдие и тотална липса на страведливост, но направи и нещо повече: превърна съдебната власт в инструмент за разчистване на политически сметки. Това е опасно – и нещо повече – това е подло. И тази подлост трябва да бъде наказана.

Сергей Станишев използва своята власт, за да дисквалифицира по всякакъв начин и с всякакви действия политическите си противници – включително и чрез въвеждането на „извънредно положение“ в столицата на България. И това бе направено прозрачно, пред очите на всички. Не по времето, когато благодарение на рекета на Румен Гайтански – Вълка София бе зарита с боклук. А след като кризата беше преодоляна – и за да бъде върнат в боклучения бизнес отново същия Вълк. Подобно използване на властта в полза на собствени политически интереси е опасно за всяка демокрация, но и нещо повече. То е нагло и подло. И тази подлост трябва да бъде наказана.

За българския премиер и неговата политическа шайка (съжалявам, но думата е точна – няма как по друг начин да бъдат определяни негодниците, които ни управляват) не бе достатъчна сервилността и услужливостта на държавните радио и телевизия и множеството негласни официози. Той предприе безпрецедентно дори за българския преход усилие да създаде медиен монопол и да си осигури медиен комфорт по време на изборите, използвайки държавната власт и нейните материални ресурси. От няколко дни българската държавата е съдружник на Ирен Кръстева, чиято медийна корпорация владее вече една трета от българските вестникарски пазар – а благодарение на гласуваното от управляващите законодателство ще заеме монополни позиции в цифровизацията на елктронните медии.

Този акт бе гарантиран от правителството с една откровено далавераджийска сделка с близката до ДПС дама, в която държавата се включи с миноритарен дял и от която медийната корпорация на Ирен Кръстева ще получи имотите на Националната агенция по приходите в центъра на столицата – на стойност десетки милиони евро. Тези действия на управляващата политическа шайка са безпрецедентно посегателство спрямо свободата на словото и независимостта на медиите. Те са жест на директно корумпиране на медиите на най-високо държавно ниво. Този жест е опасен, нагъл и подъл. И тази подлост трябва да бъде наказана.

Българският премиер има една любима политическа рожба и нейното име е Държавната агенция по национална сигурност. ДАНС се роди в битката за влияние между Сергей Станишев и президетския наместник в правителството – Румен Петков. Тогава вътрешният министър бе принуден да подаде оставка заради тайната си среща с тъй наречените „братя Галеви“ – дупнишките феодали, които от месеци са в ареста за рекет и организиране на престъпна група. В същото време Алексей Петров, агентът на НСС под прикритие, който организира тази среща и на чийто терен се проведе тя, не само че не беше санкциониран, но беше и повишен в ранг на личен съветник на Петко Сертов в ДАНС – въпреки добре известните си контакти с престъпния свят. Чрез него и други подобни фигури Сергей Станишев на практика превърна ДАНС инструмент за оказване на политически натиск и острие за политическа разправа. Последният пример: само един министър, Николай Василев, се противопостави на позорната сделка с Ирен Кръстева. Дни след това ДАНС започна разследване срещу него. Подобна употреба на тайните служби за политически цели е опасна: тя е връщане към традициите на Държавна сигурност. Тя е и подла – и тази подлост трябва да бъде наказана.

Сергей Станишев и неговата политическа шайка си даваха много ясно сметка, че законодателната екзекуция на българската опозиция няма да бъде посрещната с овации от мислещите български граждани. Затова си потърсиха политически мекерета, които да задействат гилотината вместо тях. И ги намериха – в лицето на глашатая на ДАНС Яне Янев, неговата „консервативна“ партия и неколцина провокатори от СДС, използвани вече със същата цел – за бламиране и блокиране на дясната коалиция. С техните подписи беше свършена мръсната работа вместо управляващите: беше внесено предложението за вдигане на изборния праг от за коалиции 4 на 8 процента. Това е подло и тази подлост е политическата идентификация на партията „Ред, законности и справедливост“.

След нея е ясно поне едно: няма никакъв консервативен проект, Джефри ван Орден напразно е бил път до София. Яне Янев и партийката му нямат нищо общо нито с консерватизма, нито със справедливостта, нито с българската опозиция. Те принадлежат към тройната коалиция и служат като нейно мюре, като нейни шутове и нейни момчета за мръсни поръчки. Тази роля е позорна и подла и тази подлост трябва да бъде наказана. Как? Като им обърнем гръб – защото не заслужават повече. И като им повторим истината, която е видна от вчера: Яне Янев, Иван Колчаков, Георги Марков и компания са просто мекератата на тройната коалиция. Който иска нов мандат за сегашните управляващи, нека гласува за тях.

Подли са още много неща. Подло е да се хвалиш, че за четири години се построил шейсет колиметра магистрали, а подведомствените ти Батковци да сключват договори за стотици милиони с родните си братя – и да бастисват доброто име на България в очите на цивилизования свят. Подло е да обещаваш на избирателите си да се бориш срещу корупцията и да поемаш гаранции да разрешиш казуса с царските имоти, а после да сключиш корупционно-коалиционна сделка с въпросния, с извинение, цар. Подло е се пишеш социалист и да обещаваш социална справедливост – и в същото време да къташ в най-висшия си партиен орган нагло охранени олигарси, на които да правиш подаръци от мащаба на Пловдивския панаир.

Подло е да говориш за „двойните стандарти“ на ЕС към България, а сред твоите политически спонсори да са точно далавераджиите, съдени за доказани злоупотеби в размер 7,5 милиона евро. Подло е и техните авери в ЕС да са вече ефективно осъдени, а българския съд да бави топката по делата срещу реалните извършители – заради твоя политически чадър над тях. Подло е да говориш за националната сигурност на България и в същото време да работиш за пълната й енергийна зависимост от Русия. Подло е да лъжеш хората с приказки за по-доброто им бъдеще, като в същото време подготвяш безумни мегаломански проекти, които ще висят на българската шия поколения наред.

Подло е да говориш за справедливост и да делиш властта с политическа корпоративна групировка, чийто лидер се пъчи с обръчите си от фирми и хвърля в лицето на хората предизвикателства от рода на това как не яхта, а летяща чиния би си купил, стига да имаше възможност. Подло е да се гордееш с верую, отпечатано в пъстра книжка с название „Защото сме социалисти“, когато никакъв социалист дори не си, ами си най-обикновен комуняга – и не случайно и ти самият, и елитът на твоята властова свита са все синове или внуци на онези, които тормозеха България в течение на половин век. Подло е цялото това време, с което ни одари тройната коалиция: прогизнало от корупция, затънало до шия в простащина, култивиращо липса на морални крпитерии, политическа амнезия и чалга-култура. Подло е и цялата тази четиригодишна подлост трябва да бъде наказана.

Как? Като им го кажем в очите. Казвам им го: Вие сте подлец, г-н Станишев. Вие сте подлец, г-н Доган. Подлеци са всичките Ви свити и мекерета. Подлеци ще бъдат и тези, които гласуват за Вас. Подлеци и предатели – спрямо България. И тази подлост ще бъде наказана.

А ще бъде наказана, като ги изпратим там, където отдавна им е мястото: в историята. Затова нека си гласуват изборните капани, нека следващата седмица гласуват нова, по-висока изборна граница за коалиции. Ние пък ще направим така, че тези капани да не проработят. Ще направим така, че техните подлости да се обърнат срещу тях. Някой трябва да плати за мизерията и лъжата, за националните унижения и срама да се наречем българи, в които живеем от началото на новото хилядолетие насам. Те трябва да бъдат тези, които ще платят – защото те са отговорните за всичко това. Трябва да гласуваме срещу тях и така да ги изпратим в историята. Българинът има инструмент, с който да изрази протеста си – и това е неговия глас в предстоящите парламентарни избори. И те – тези подлеци, които ни управляват от четири години насам, трябва да понесат целия протестен вот, целия гняв, цялото презрение, целия отказ да приемем тяхната недостойна игра и да играем по тяхната свирка – чрез които единствено можем да възвърнем националното си достойнство.

Можем ли да го постигнем? Можем го. Стотиците хиляди, които бяха на митинга на Орлов мост през 1990-а, не са се стопили в небитието, нито пък са се присъединили към днешната каста от подлеци. Те могат да накажат подлостта и могат да променят България. Трябва само да си повярват, да се убедят, че има смисъл да се опитва отново и отново, че не сме овце, които някакви пастири водят накъдето им скимне, че съдбата ни – и личната, и общата – е в нашите собствени ръце.

Знам много добре възраженията, съмненията, аргументите против. Знам – защото и аз съм възразявал, съмнявал съм се и съм имал аргументи против – и продължавам да ги имам. Знам, че наличната десницата съвсем не е издеалния тим, че бъдещето, което би я очаквало като управляваща България, съвсем няма да е розово и безбурно. Само че това е, с което разполагаме днес. Няма как и откъде да си внесем друто политическо представителство. Срещу това имаме подлост, която трябва да бъде наказана – защото ако не бъде наказвана, тя се превръща в норма за живеене. И имаме реална опасност – и за демокрацията, и за бъдещето на страната ни. Единственото реално оръжие, което имаме в ръцете си, е нашият избирателен вот.

И многото работа, която трябва да извършим, за да го превърнем в политическа реалност. Нужна е воля, нужен е кураж, нужно е говорене, нужно е споделяне, нужно е това писмо да достигне до всеки, нужни са още много такива писма, нужно е да бъдем не поданици, а граждани, и да определим само съдбата си, да носим с достойнство отговорността за нашето общо бъдеще. Защото ако се доверим на своите болки и огорчения, ако пропуснем да накажем подлостта и да защитим нашата национална чест и достойнство, утре можем да се събудим там, откъдето тръгнахме преди двадесет години: в условията на маскирана като демокрация диктатура – и във функциите си на сателит на путинова Русия. Това ли е бъдещето, което искате да завещаете на Вашите деца?

Това не е бъдещето, което аз, Едвин Сугарев, искам да завещая на своите деца. Аз обичам родината си и не искам да я оставя в ръцете на подлеци, далавераджии и демагози. И затова казвам: аз няма да подкрепя подлостта и няма да живея в лъжа. В дългия си път съм имал и имам много съмнения, нанасяни са ми много рани, които болят и до днес, казвал съм открито и най-неприятните истини за тези, които днес водят дясната коалиция. Само че сега е време разделно – и загърбвам огорченията, оставям ги настрана. Ще гласувам за тях – въпреки всичко. И призовавам всички свои приятели – всички огорчени, наранени, изстрадали десетилетията на мизерния български преход да го направят. Без тази подкрепа да е безусловна: защото една от причините, поради които сме на това дередже, е че не потърсихме овреме отговорност от тези, на които бяхме гласували доверие. Но и без лични амбиции – и само с една надежда – за повече истинност и автентичност в българския живот. Защото живеем във времена на подлост и тази подлост трябва да бъде наказана. И защото България заслужава по-достойна съдба. И всички сме отговорни пред нея.

14.04.2009 г.

Едвин Сугарев

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на политика. Запазване в отметки на връзката.