Пеперуди, черни лебеди и свински грип*


От Андрю Маршал, Ройтерс

Докато светът се мъчи да се справи с най-лошата икономическа рецесия от десетилетия насам и е изправен пред възможността от грипна пандемия, все повече изследвания навеждат на мисълта, че сложността на модерната икономика ни прави по-уязвими за катастрофите. Финансовата криза започна като смут в малък сегмент от американския ипотечен пазар. За няколко месеца тя се преобразува в глобален разпад, засягащ почти всеки човек на земята. „Скоростта, с която се развиха тези събития, беше безпрецедентна, се казва в доклад на Световния икономически форум за глобалните рискове през 2009 г. Тя просто показа колко силно глобализацията е обвързала света и неговите системи.“

Болестите също могат да се разпространят по-бързо, отколкото преди. Съвременният въздушен транспорт позволява всяка локална епидемия да се превърне в световна за дни. В миналото за това бяха необходими месеци или години. Колкото по-сложна и ефикасна е една система, толкова по-бързо и широко се разнася из нея една зараза.

Но тази взаимозависимост невинаги е непременно негативна. Сложността на световната икономика означава също така, че рискът по-лесно се разпределя и често по-лесно се смекчава. Комплексните системи често могат да се адаптират – и ако една част липсва, друга част от мрежата може да поеме товара.

Теорията за мрежите предполага, че сложните и диверсифицирани системи носят по-голяма стабилност. Но и това е в известни граници. „Докато това подпомага диверсификацията на системата чрез слаби шокове, в същото време излага самата система и на големи системни удари“, писа в изследване от 2005 г. Рагурам Раджан, бивш главен икономист на Международния валутен фонд (МВФ) и съветник на индийския премиер Манмохан Сингх. Според него възможно е тези развития да увеличат вероятността от катастрофален разпад.

Необузданата изменчивост

Ключовият въпрос е т.нар. ефект на пеперудата – в сложни съставни системи дори и малко събитие може да се разрасне до непредвидими последици. Едуард Лоренц, пионер на теорията на хаоса, отбелязва, че ако в единия край на света пеперуда размаха крилца, това може да предизвика торнадо на хиляди километри разстояние. Френският математик Беноа Манделброт, бащата на фракталната геометрия, приложи теорията към пазарите, за да покаже, че „необузданата изменчивост“ е присъща на системата

В теорията за мрежите решаващото откритие е, че комплексно свързаните системи се самоорганизират около ключови възлови точки. Ако една от тях бъде атакувана, може да се срути цялата къщичка от карти – както ипотечната криза например оказа толкова опустошително въздействие и върху големите инвестиционни банки.

И докато специализацията в глобалните вериги за доставки донесе значителни изгоди, тя доведе и немалка уязвимост. Сривът в ключова точка от веригата за доставки може да причини драматични и непредсказуеми трусове из цялата система. Това може да обясни защо световните цени на полупроводниците скочиха двойно след земетресението в Тайван през 1999 г. и защо ураганът „Катрина“ разклати световните пазари. Анализаторите на сигурността се опасяват, че дори единична терориристична атака може да има двоен ефект, ако е насочена срещу ключов елемент от снабдителни вериги – голямо пристанище примерно.

В своята книга „Черният лебед„, която проучва въздействието на големите неочаквани събития, Насим Николас Талеб посочва, че сигурността в комплексните системи може да се окаже илюзорна. „Случайните атаки срещу повечето части от мрежата няма да бъдат значими, тъй като е по-малко вероятно да ударят свързана точка. Но в същото време това прави самите мрежи по-уязвими… Само си помислете какво би се случило, ако възникне проблем с възлов елемент. Изтръпвам само при мисълта за това“, пише Талeб.

Упадъкът на Римската империя

Сложността, която прави финансовите шокове потенциално по-опасни, предполага по аналогия, че пандемиите също могат да породят по-голям хаос. Анализаторите подчертават, че когато черната чума ударила Европа през XIV век, убивайки близо една трета от населението й, обществото не се сринало, защото икономическите и социалните системи са били относително прости и „пригодни“ за изолирани удари. За разлика от нея холерата, която застига Римската империя през II век, освен същата висока смъртност отприщва и хаос – римското общество е било много по-комплексно и икономически напреднало.

В модерното общество, ако възлово звено бъде ударено от болест, последиците може да са огромни. Възловите звена могат да бъдат и просто хора, важни за функционирането на обществото и икономиката – например лекари, шофьори на камиони, инженери, пристанищни работници. И също както и при финансовата криза стадното поведение, паниката и разпространението на неточна и непълна информация още повече могат да влошат катастрофата. „Икономическите сривове може да се породят директно от високата степен на бойкот и неучастие (т.нар. абсентизъм)… Възможни са и сривове в транспорта, търговията, платежните системи и главните комунални услуги“, твърди МВФ в доклад от 2006 г. за въздействието от глобална грипна пандемия.

И отвъд непосредствената катастрофа – удвоеният риск от съчетаването на финансова криза и пандемия е, че може да причини масово отдръпване от глобализацията, с дълбоки и дългосрочни последствия за световната икономика. В своя доклад от 2007 г. за глобалните рискове Световният икономически форум представи симулация на пандемия и глобална криза на ликвидността – сценарий, който тогава беше чиста спекулация, но днес изглежда зловещо пророчески. Резултатът според симулацията би бил „остра съпротива срещу глобализацията, която ще усили удара върху глобалното търсене“. По целия свят, казват авторите, милитаризмът ще се разрасне, а авторитарните тенденции ще преобразят геополитиката. Събитията от следващите месеци може да покажат колко верен е този сценарий.

*Заглавието е на редакцията Пеперуди, черни лебеди и свински грип*

Автор: Иван Кутузов

© 2001 – 2009 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Уеб разработка на Икономедиа + дизайн на Cog Graphics. Някои снимки © 2009 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на История, Препечатки и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.