Стоян Михайловски – Кирил и Методий


image_2602

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Вечните за мене неща. Запазване в отметки на връзката.