Анализи | Презареждане на ачовците – Dnevnik.bg


Презареждане на ачовците

От Любослава Русева Всички статии на автора
Последна промяна в 15:14 на 17 май 2009, 1383 прочитания, 39 коментара

vbaneri2(16,'<div style=“margin-top:-10px;“>’,'</div>’);

activeStoryGal=1; jQuery(‘#storyGal’+activeStoryGal).toggle(); Днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден.

Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип – това е принципът на безпринципността…

Тези откъси са от есе на Георги Марков, излъчено на 26 януари 1972 г. по радио „Дойче веле“.

А вие какво си помислихте?

Нарочно не сложих кавички и дори се колебаех дали да не пусна целия текст като „задочен репортаж за България от 2009 г.“. Чак накрая, мислех си, ще кажа кога е написан. И чак накрая ще попитам: а вие какво си помислихте?

Подобна мистификация обаче би внушила, че за 37 години не се е променило нищо. Което не е вярно. Все пак през по-голямата част от тези години в България се извършваше преход, а през последните две и половина години сме член на Европейския съюз.

Промяна, с други думи, има, защото всеобщото чувство за безсмислица и принципът на безпринципността се развиват в нови условия. А те са далеч по-цинични, отколкото през 1972…

Преди да се върна на разликите между „сега“ и „тогава“ обаче, държа да ви разкажа историята на едно българско село, където всички мъже се казват Ачо.

„Ачо, иди при Ачо на Ачо и му предай да каже на Ачо, че Ачо ще дойде при Ачо в 4 часа.“

Такива послания само обърквали хората, но въпреки това те продължавали да кръщават децата си Ачо. Във времената на соца им било лесно – всички ачовци били равни, но при демокрацията изведнъж се оказало, че на Ачо и Ачо се предоставя избор – да се кандидатират за кмет, да не се кандидатират за кмет или да гласуват за кмет.

„Ачо е лош, изберете Ачо!“ – провиквал се на площада Ачо. „Аз съм по-добрият Ачо!“ – отвръщал Ачо. А селото слушало, слушало и пак гласувало за Ачо. Разликата била само тази, че Ачо „преди“ бил спускан отгоре, а Ачо „сега“ бил избиран…

„България е единствената от сегашните страни – членки на ЕС от Централна и Източна Европа, която отсъства от клип, посветен на 20-годишнината от падането на комунизма, подготвен от Европейската комисия“, предаде Кафене.нет. И това е така, защото

моделът на ачовците май ще се окаже вечен

въпреки три съществени разлики:

– Ако през 1972 г. Ачо си беше Ачо, то през 2009 г. Ачо се преструва, че вече не е Ачо.

– Ако през 1972 г. Ачо знаеше, че Ачо си е Ачо, то през 2009 г. Ачо вече не знае кой Ачо ще се престори на не-Ачо.

– Ако през 1972 г. Ачо казваше на Ачо: „Сине, само ние не крадем в тази държава, понеже всичко е наше!“ (по руския цар Александър Първи), то през 2009 г. Ачо казва на Ачо: „Сине, тази държава е наша, понеже си я откраднахме!“

Посетих завод, в който бомбиралите буркани с кисели краставички се отваряха наново, а после същите развалени кисели краставички се поставяха в същия буркан. И тогава си помислих: същото ще стане и с комунизма. Същото ще стане, защото

той ще се презарежда и презарежда, и презарежда…

Този откъс е от дневника на мой близък човек, писан през 1978 г. А вие какво си помислихте?

Този близък човек не доживя демокрацията, Луканов, Виденов, Първанов, правителството на Станишев. Не доживя и кампанията на БСП под надслов „Презареждане“, нито ферарито от предизборния й клип. Но той знаеше, че бурканът ще се пълни с развалени кисели краставички до онзи момент, в който някой ще се реши да счупи буркана. Или ще се реши поне да изхвърли развалените краставички.

Бедата е там, че всички ние се съгласихме с тази преструвка и някак свикнахме с нея. Свикнахме да не виждаме никакъв смисъл в това да работим, да създаваме, да раждаме, да се стремим към нещо значително или възвишено. Свикнахме с това всичко да протича под

чудовищния знак на живота ден за ден

С разрушението на нравствени норми и понятия, което доведе до това, че всичко може. С липсата на елементарна справедливост в страната. С липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип – това е принципът на безпринципността…

Перифразирах Георги Марков. А вие какво си помислихте?

Една моя позната скоро минавала през селото на Ачо и даже успяла да чуе неговата реч на площада. „Нашата мисия е да не допуснем реваншизъм след изборите“, бил казал Ачо също като премиера Станишев.

А знаете ли как реагирали хората? Те нито извикали „ууу“, нито пък ръкопляскали. Не, всички стояли на площада и гледали Ачо безмълвно.

По едно време обаче Ачо започнал да им се смее. После заговорил безсмислици и дори се изплезил на Ачо, Ачо и Ачо. Но само един Ачо се осмелил да попита: „А не е ли време да те набием, бе, Ачо?“

Е, никой не набил Ачо. Но и вие едва ли сте помислили друго…

vbaneri2(4,'<div class=“stryban468″>’,'</div>’);

toboads_publisher_id = ‘8f8b63d4a8b72ae0590c795839433a84’; toboads_block_type = ‘1’; toboads_ad_format = ‘468×60’; toboads_ad_type_text = ‘true’; toboads_ad_type_shop = ‘true’; toboads_ad_type_rich = ‘true’; toboads_ad_type_http_perf = ‘global’; toboads_open_new_window = ‘true’; toboads_color_border = ‘#ffffff’; toboads_color_bg = ‘#ffffff’; toboads_color_title = ‘#0000ff’; toboads_color_link = ‘#34a705’; toboads_color_text = ‘#000000’; toboads_channel = ‘df71560’;

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Мила родна картинка, Препечатки. Запазване в отметки на връзката.