» Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg


» Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg.

Владимир Гаджев

Действащите лица в този сценарий са две жени: Надежда Захариева и Боряна Христова. Първата е зам.-министър на културата, поетеса и автор на текстове за турбо фолк песни. Втората е изпълняващ длъжността директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Свързва ги не само административната субординация (г-жа Христова е подчинена на ресорния зам. министър Захариева), но и амбицията да бъдат романистки, та дори да печелят и награди. За целта те си правят взаимни услуги от типа “танто за танто” – едната предлага романа на другата за международна награда, и обратно. Свързано е и със съответните командировки в чужбина, разбира се.

На българската културна общественост е слабо известен общоевропейският литературен конкурс, финансово обезпечаван от фирмата IMPAC (Improved Management Productivity and Control). Нейната централа е базирана във Флорида, САЩ, а предметът на дейността й е повишаване на производителността на труда. Подържа партньорски връзки със 65 страни от целия свят. Една от най-значимите благотворителни прояви на IMPAC е обявяването,  организирането и провеждането на конкурс за общоевропейска литературна награда. Размерът на отличието е 100 000 (сто хиляди) евро всяка година, което го прави най-скъпото в света литературно възнаграждение за отделна литературна творба. В регламента е записано, че кандидатстващите произведения трябва да са издадени на английски език. Пак там е отбелязано, че право на номинация имат всички по-големи и авторитетни библиотеки от цял свят. (За справка – при последното провеждане на конкурса те са били 185 от 51 държави). Международното жури се събира през лятото в Дъблин, Ирландия, а към края на месец юни кметът на града връчва чек за 100 000 (сто хиляди) евро на лауреатите.

Първото българско име в надпреварата е на Капка Касабова, предложена през 2001 година от библиотеката на град Уелингтън, Нова Зеландия (виж още тук). По това време литераторката живее на Антиподите и работи там. Романът й “Разузнаване”, удостоен с приза на Британската общност за най-добър първи роман в Азия и Пасифика, в оригинал е написан на английски, но не успява да прескочи първичните номинации. По-късно установена в Единбург, Шотландия, г-жа Капка Касабова публикува и втория си роман “Улица без име”, преведен на български и разпространен в родината.
Боряна Христова и министър Стефан Данаилов в Народната библиотека. Снимка: Булфото

Втората българка, кандидат за бърза световна слава, е г-жа Надежда Захариева, чийто роман “Тя и тримата” е номиниран през 2008 година за наградата на IMPAC. Издаден е от софийското издателство “Атон” в английски превод на Маргарита Дограмаджан. Предложението излиза от Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” със знанието и активното съдействие на нейната директорка Боряна Христова. Така името на зам. министърката на българската култура попада в солидната компания на писатели от световен ранг: покойния вече Джон Ъпдайк (предложен от няколко библиотеки в САЩ, Германия и Франция), Пол Остър (номиниран от националната библиотека в Неапол, Италия и градската в Лисабон, Португалия), Мартин Еймис (столичната библиотека на Варшава, Полша), Томас Пинчън (шест библиотеки от Полша, Швейцария, Франция, Канада и САЩ), Дейвид Мичъл (две библиотеки от САЩ и една от Финландия), Даниел Келман (общо седем библиотеки от Германия, Швейцария и САЩ), Марк Хадън (библиотеката в Гент, Швейцария) и др.
“Чувствата. Срок на годност” от Йорданка Минева (Боряна Христова)
Изданието на английски език на “Тя и тримата”

Следва и ответният жест на зам. министър Надежда Захариева – представянето в Брюксел (18 март 2008 година) на романа “Чувствата. Срок на годност” (ИК Сонм). Автор на книгата е Йорданка Минева, литературен псевдоним на г-жа Боряна Христова. И ако все пак можем да преглътнем навика на мнозина интелектуалци да пътуват в приятни задгранични командировки (с пари на данъкоплатците), то мотивировката на “събитието” е повече от скандална. Цитираме точно: “По случай 160-годишнината от рождението на големия български поет и революционер Христо Ботев парламентарната група за белгийско-българско приятелство при белгийския парламент и Best 2B (Бест ту би) организират представяне на преведените на английски език книги на издателска къща “Христо Ботев” – The Mire (“Калта”) с автор Красин Кръстев и Feelings. Expiry Date (“Чувствата. Срок на годност”) с автор Йорданка Минева. Премиерата ще се състои в Ротондата на Белгийския федерален парламент”. Връзката с Христо Ботев тук е само името на издателството, наследник на някогашния “Партиздат”. Възвишено похвално слово за българската култура и в частност за нейната литература произнася, естествено, зам. министър Надежда Захариева.

Още тогава един критик пише в Литературен свят: “Ботевото наследство бива принизявано и по най-неочаквани поводи и тук се изкушавам да разкажа за едно такова грубо посегателство. Попадна ми вестникарска бележка, в която се съобщаваше как във връзка с кръглата 160-годишнина от рождението на Христо Ботев, в превод на английски пред европарламента в Брюксел е представена книгата на Йорданка Минева… Името не било истинско, а скрива ръководител на значима културна институция. Амбицирах се да прочета анонимното произведение със странно “потребителско” заглавие, удостоено с високата чест да го представят по Ботевски повод! Оказа се, че върху изтърпялата всевъзможни словесни упражнения хартия са възпроизведени единствено интимни подробности. Пред европейски елит са представени описания на дългата, но, все пак, безуспешна борба колега на разказвачката, който е виден специалист в общата им научна област, но си има свое семейство, да бъде превърнат в законен брачен партньор. Междувременно, тази всеотдайно любеща и научно незаменима сътрудничка за творческото израстване на професора имала свои странични забежки, признава (или се изфуква?) разказвачката. Но ако (без)отговорното лице “Минева” минела под венчило с въпросното светило, сме подканени да ликуваме с думите от Ботевото “На прощаване”: “А тогава, о, тогава щяхме да кичим глави и пушки”(с. 46). Това вече не е най-банална безвкусица, а посегателство срещу светини за българите. Естествено е да изчислим: за да спечели подобно заглавие конкурс на Националния център за книгата, а после “опусът” да се превежда и изпраща в Брюксел, решаващ е бил високият пост на съчинителката.”

Опитите да се открие още някой рецензентски ред за въпросните книги удариха на камък. Допитване до половин дузина активни литературни критици не даде резултат. Това напомня за големия рекламен шум, споходил през 80-те години у дома френските издания на стихосбирки от Любомир Левчев, Димитър Методиев, Георги Джагаров и др. Тогава държавата, в лицето на партията с ръководна роля в България, харчеше парите на данъкоплатците със съмнителен рекламен резултат. Сега практиката продължава, но вече за съмнителна лична угода на един или друг интелектуалец.

И това не е всичко, както гласи една реклама! Няколко месеца преди да се раздели с уютния зам.-министерски стол, г-жа Надежда Захариева прави последен жест към своята дружка Боряна Христова. Тя обявява конкурс за нов директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, който е така формулиран (твърдят запознати с проблема), та да осигури нов ръководен мандат на г-жа Христова. През него тя навярно ще създаде нов роман, за да обогати българската книжовност.

1. 1) чичата 19 Май, 2009 в 9:49 am
дебелашки виц от 80-те завършваше с: какви ли са им циганите на африканците/ та и нашите културни деятели
2. 2) Алтернативен художник 19 Май, 2009 в 9:51 am
Надежда захариева работеше като редактор във вестник „Български писател“ в периода на Хайтов и неговото председателство на СБП. Отличаваше се с десетки, стотици публикации на теми, свързани с непризнаване на Възродителния процес (пишеха ги с Елена Алекова, някаква сталинистка с публицистика от времето на процесите от 1937 г.). Но изведнъж, обяснявам си го със силата и опита на Доган наистина да ни докаже , че сме племе от роби, стана член на ДПС и дори заместник-министър… И постигна всичко, което тройната коалиция ще ни завещае – корубция и бездарие, егоизъм и самочувствие, игри на дребно и помпане на държавни субсидии само за себе си и подобни, не бих се учудил, като Елена Алекова… Българското министерство на културата не познава българските творци – то работи с един подбран кръг партийни членове, като от тях подбира мълчаливите, угодните и мълчаливите…
3. 3) Алтернативен художник 19 Май, 2009 в 9:52 am
Да, ама вицът е готин…
4. 4) духовник 19 Май, 2009 в 10:10 am
Моцерт и Салиери.Е,тука Салиери е със пола,но метафората е вярна.Таланта и посредствеността.Дамян Дамянов и Надежда Захариева.
5. 5) Anonymous 19 Май, 2009 в 10:11 am
Въпросната Елена Алекова бе назначена от Захариева на сладък пост в Министерството на културата. Ерген Ленче, както я наричат на подбив, си урежда бляскави премиери на нескопосните си творения. Та на тях тя произнася ясновидски речи, че била прероденият Хайтов. Само дето не вика духа на баба Ванга.
6. 6) фен 19 Май, 2009 в 10:17 am
Трябват й пари на Надето, млад любовник храни.
7. 7) Алтернативен художник 19 Май, 2009 в 10:27 am
Всъщност Хайтов ги презираше, те от редакцията на вестник „Български писател“ му носеха някакви тайни записи, правени подмасата когато като пияни се записвали един друг какво говорят срещу в редакцията: за болестите му, за как продавал картините на СБП с Вежди Рашидов, за тайните му опити да вземе някоя субсидия от Отворено общество, а пише срещу тази фондация като издънка на международния ционизъм и нов световен ред… И той като Доган гледаше на тях с презрение, като към слуги, но му трябваха точно такива и никога не се издаде, че знае и следи ежедневно разните доноси… Ако завесеше от Елена и Надежда, НАТО да беше закрито и разрушено със земята, ДПС и СДС – също, за Отворено общество – един палач в центъра цяла седмица да им реже главите под ред на сътрудниците… Защото тези са най-затвореното общество , което културната ни история познава. Освен това въпросната Елена ако не си изпере мъжкото костюмче, с което не се разделя, ще заприлича съвсем на онези нейни посестрими от родопското й селце, които са отглеждали сиренето в подмишниците си и другаде…
8. 8) Anonymous 19 Май, 2009 в 10:34 am
Хайтов продаде картините на Илия Павлов, с който беше дружка, на безценица, а Илийката прати голям венец на погребението на „класика“. Хайтов редеше една от внучките си да я изучи Отворено общество безплатно, обаче обществото му показа среден пръст и родопският войвода го сравни със земята в пресата. Интересът клати феса. А тая, Алекова, няма да я обсъждаме.
9. 9) Скептик 19 Май, 2009 в 10:35 am
Едва ли точно Хайтов трябва да се изкарва образец за морал на техния фон, по-скоро са един дол дренки, независимо от това какви чувства са изпитвали помежду си…
10. 10) Познавач 19 Май, 2009 в 11:12 am
Споменатата в по-горните коментари квазикултуртрегерка Елена Алекова е помачка от населеното с помаци смолянско село Мугла. Беше назначена от фолк поетесата Надежда Захариева в Министерството на културата. Пишман поетеса, като последната и „премиера“ беше през есента на 2008 г. в НДК пред 20-ина роднини и земляци…
11. 11) чичата 19 Май, 2009 в 11:26 am
в живота и с поета има нещо нечистоплътно, извратено, меркантилно
12. 12) Agrippa 19 Май, 2009 в 11:41 am
За империята „Розалина Новачкова“ може много да се пише: Голямата й дъщеря Боряна Христова е и. д. – както разбрах от публикацията – директор на НБКМ. Малката й дъщеря – Искра Христова (известна повече като „Чечето“), ръководи катедрата по кирилометодиевистика в СУ. Племенникът й – Владко Мурдаров, е председател на НС на ИБЕ при БАН и ръководител на Секцията за съвременен български език.
13. 13) Agrippa 19 Май, 2009 в 11:43 am
Добавка: проф. д.ф.н. Владко Мурдаров е и главен редактор на списание „Български език“.
14. 14) чичата 19 Май, 2009 в 11:46 am
владко и е племеничка
15. 15) » Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg « БОРИСЛАВОВАТА ВИДРИЦА 19 Май, 2009 в 11:52 am
[…] var staf_confirmtext = ‘Писмото е изпратено успешно!’ […]
16. 16) » Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg « БОРИСЛАВОВАТА ВИДРИЦА 19 Май, 2009 в 11:53 am
[…] напиши коментар […]

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми". Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към » Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg

  1. Мина Германова каза:

    Не знам кой е Георги Парушев, не ми и трябва да знам … но това, че Надежда Захариева е „недоразумение“ си е негово мнение, което предполагам се споделя от немалък брой злобни и ограничени хора, каквито винаги си е имало. Надявам се, че всички нормални и свестни българи се отнасят най-малкото с уважение към жената, избрала нелекия жребий да бъде спътница на един велик и жестоко наказан от съдбата български поет. Но, за съжаление, човешката злоба и глупост са безкрайни … винаги е по-лесно се ровиш в дреболии и да спекулираш с тях, отколкото да видиш основното и истинското. За щастие времето отсява дребнавото и случайното и истината винаги излиза наяве, мисля че жената придружила великия Дамян Дамянов в трънливия му път не може да е случайна и обикновена, да, тя със сигурност е велика, но трябва да имаш морал и сърце, за да го видиш.

  2. Георги Парушев каза:

    Надежда Захариева е едно недоразумение в съвременния ни живот. Известно е, че когато си бездарен и набараш келепир не само ще грабиш а нахално ще си преписваш, че си голям писател. Ахмед Доган ако е виновен за нещо в държавата, то за мен е виновен, че сякаш нарочно избра най-проспериращата чалга поетеса.Същата тази през цялото време на зам.министерското си съществуване поощряваше бездарното циганско присъствие в министерството в лицето на неграмотния Симо Благоев от факултета. Тя го правеше нарочно и безцеремонно за да обезмисли и унижи талантливите творци на ромите. Тази овдовяла опиянена палавница нанесе огромни щети и на българската култура. Затова Вежди Рашидов е длъжен с ритник да изгони всички плъхове и мишоци от това министерство с затихващи функции.

Коментари са забранени.