Дневник + | Уволни синоптика! – Dnevnik.bg


Уволни синоптика!

От Румяна Тихолова
Последна промяна в 16:15 на 01 юни 2009, 704 прочитания, 1 коментар

// <![CDATA[vbaneri2(16,'

‘,’

‘);]]>

// В средно голям град с умерен климат синоптикът полудява: един ден предсказва, че температурата ще достигне 38 градуса, на следващия – че се задава виелица с минусови температури. Навън дърветата весело се разлистват и пролетта е в пълен ход. Синоптикът може да е прав, ако се усреднят неговите предположения, но като цяло прогнозата е погрешна. Ако беше гледал повече през прозореца, предвижданията щяха да отразяват освен моделите и реалността. Днес повечето икономисти са в обувките на синоптика, който полудя; те се провалиха да видят голямата финансова криза, която помете света.

Време за промяна

На прогнозата за времето преставаш да вярваш. Какво правиш с макроикономическите модели? Да уволниш синоптика е равно на това да се откажеш от мита, че капитализмът е съвършен, индивидите са само рационални и пазарът перфектно им оправя грешките, казват Джордж Акерлоф и Робърт Шилър. В книгата „Животински дух“ те изброяват пет психологически нагласи с роля в икономическия живот: увереност, справедливост, корупция и недобросъвестност, илюзия за (стойността на) парите и възприемане на света чрез популярни, макар и невинаги верни истории.

Тези „животински духове“ движат огромните флуктуации в икономическите цикли и затова е време да се включат в моделите. Дори с риска икономиксът утре да не изглежда толкова точна наука. За сметка на това ще се отървем от купчина елегантно сресани модели, които са удобни, но често подвеждат. Противниците ще възразят: „животинският дух“ се поддава трудно на статистическо опитомяване. Няма ли да усложним прекалено света? Но алтернативата са нови кризи с нарастваща цена.

Акерлоф раздели през 2001 г. с Джоузеф Стиглиц и Майкъл Спенс Нобеловата награда за икономика за принос в анализа на пазарите с асиметрична информация. Известният му пример е за пазара на лимони или защо никога не можеш да купиш изгодно кола на старо. При равни други условия купувачът винаги плаща повече, защото не може да има повече информация за състоянието на автомобила от продавача. Шилър пък е между създателите на популярния индекс за пазара на жилища в САЩ – S&P/Case Shiller. Както и сред малцината, предсказали двете последни финансови кризи – фондовия пазар през 90-те и ипотечния крах сега.

Има нещо хубаво в „животинския дух“

Средновековните лекари разбирали под „животински дух“ духа на живота. За писателите – Даниел Дефо или Джейн Остин, той е извор на енергия, жизнерадост и ентусиазъм. Джон Мейнард Кейнс през 1936 г. вижда в „животинския дух“ спонтанен подтик към действие, наместо към бездействие, който не се подчинява на „средното претегляне на количествените ползи, умножени с количествените вероятности“. „Той (…) кара колелото да се върти и нашето рационално аз да избира алтернативите. Доколкото е възможно, изчисляваме най-добрата, но често се опираме на прищявка, чувства или случайност“, пише Кейнс в „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“.

„Животинският дух“ е в подем – инвестициите и потреблението хвърчат към облаците. „Животинският дух“ се движи към кота нула – търсенето пада, компаниите режат капиталови разходи и безработицата расте. Но животинският дух не е затворен само в динамиката на икономическите цикли. Акерлоф и Шилър виждат неговото влияние и при други макроикономически събития.

Справедливостта далеч не определяме като икономически мотив. Но тя има икономически последици. Защо не всички намират работа? За традиционната икономика пазарът на труда е като всеки друг: търсенето и предлагането се стремят към равновесие. Но Акерлоф и Шилър не мислят така: за да работи добре, служителят трябва да приеме заплащането като честно. За да има мотивирани работници, работодателят плаща заплата, която е по-висока от тази, на която работникът оценява труда си (най-ниската оферта, която е готов да приеме). Заплатата обикновено надвишава „изравняващата цена“ – нивото, където всички работници на пазара започват да приемат оферти. Поради тази по-висока цена спрямо „изравняващата“ предлагането надвишава търсенето. Чувството за справедливост става част от проблема с недоброволната безработица.

Дивото зове

Динамиката на психологическите нагласи може да обясни всеки спекулативен бум – от манията по лалетата в Холандия до ипотечната криза сега, смятат авторите на „Животински дух“. Но тъй като традиционните модели изключват тази роля, икономистите остават с вързани очи пред заплахите.

Примерно, ако сравним агрегирания брутен вътрешен продукт и движението на корпоративните инвестиции за произволен период, ще видим, че корпоративните инвестиции варират повече. Тази разлика в динамиката БВП – инвестиции е мощен двигател на флуктуациите в икономическия цикъл. Решенията за инвестиции пък в голяма степен се определят от цените на акциите (или на други активи). А самите тези цени са подвластни повече на настроенията, отколкото на прогнозите за възвръщаемост според икономическите фундаменти. „Не историите почиват на фактите, а самите истории започват да играят ролята на факти“, пишат Акерлоф и Шилър.

Увереността в поскъпването на имотите през 2001-2007 г. и оптимистичните истории за растящи цени повишиха потреблението (хората се чувстваха по-богати като притежатели на активи с нарастваща цена) и задлъжнялостта (инвеститорите трупаха дълг за вложения с по-голяма възвръщаемост.) И „скриха“ реалността, че очакванията за още по-голямо поскъпване се разминаваха диаметрално с икономическата логика и фундаментите. Когато въздухът в балона се сгорещи и здравословният скептицизъм изчезне, недобросъвестността и практиките на ръба на закона – други проявления на животинския дух – процъфтяват. Всяка криза е бременна със скандали.

Лошите инвестиции често се правят, когато владее илюзията за парите. Това е нагласата да пренебрегваме ефекта от инфлацията, когато тя е ниска. И така наивно дописваме историите за чудно изгодните инвестиции. Някой казва: „Купих къща за 12 000 долара след Втората световна война.“ И пропуска факта, че инфлацията се е качила над 10 пъти оттогава и не сравнява какво друго е можел да купи с 12 000 долара през 1948 г. Също, ако се погледне поскъпването на различни активи в последните десетилетия и растежа на БВП, ще се окаже, че недвижимостите не са непременно най-изгодната инвестиция.

Пази ме!

„Капитализмът не само продава това, което хората искат; той продава и това, което хората мислят, че искат. Ако хората искат змийско мляко, капитализмът им продава змийско мляко“, пишат авторите на „Животински дух“. Следователно налага се понякога да бъдем пазени от пазара и от самите нас.

Подобно на прадедите от палеолита, които ясно са разпознавали мечката и глигана като заплаха или вкусна вечеря, днес сме добри в конкретните преценки. Но невинаги различаваме безпогрешно пътя към краха от този към благосъстоянието, когато боравим с абстрактни неща. Като климатичните промени или облигациите, емитирани върху рискови ипотеки, например.

Подобно на доста икономисти, Акерлоф и Шилър смятат, че правителството може да ограничи евентуалните поразии от човешката нерационалност с по-ефективна регулация на финансовите пазари и подобрена защита за потребителите. Ако внимаваме какво прави животинският дух, надеждата е, че ще намалим амплитудата – оттам и цената – на следващи икономически кризи.

Авторът на рубриката е консултант по международно развитие, мнения може да изпращате на rtiholova1@yahoo.com

Animal Spitits. George A. Akerlof, and Robert J. Shiller. 2009.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Препечатки. Запазване в отметки на връзката.