Ще плачем за Иванка Тодорова… – Избори 2009


Ще плачем за Иванка Тодорова…

От Любослава Русева Всички статии на автора
Последна промяна в 18:20 на 08 юни 2009, 910 прочитания, 23 коментара

// <![CDATA[vbaneri2(16,'

‘,’

‘);]]>

Галерия

// „Следващият кабинет ще бъде доста условен, тъй като няма да има ясна категорична програма на една политическа сила и вероятно ще бъде антикризисен, с определено време на живот – например една година.“

Припомнете си това изречение в нощта след парламентарните избори. Още повече че човекът, който го формулира, се казва Ахмед Доган.

Доган може да не е „най-мъдрият български политик“. А може и да не е и „най-големият философ на прехода“, както се възторгват някои. Като командващ парада обаче той знае за какво става дума и не говори случайни неща. Той, с други думи, не прогнозира, а контролира. И не описва това, което има да се случва, а разказва сценария, по който онова, което има да се случва, ще се случи…

Ако решим да сведем цялото изказване на Доган в нощта след евроизборите до две изречения, те ще изглеждат така:

Следващото управление на България ще бъде максимално размито, за да обере всички негативи на управлявалата досега конюнктура, заедно с последствията от засилващата се финансова криза. И то ще падне за има-няма година, след което БСП и ДПС ще се върнат на власт, строго размахвайки пръст на заблудилите се, че е било възможно да се открие по-добрата алтернатива.

А може още по-лаконично, в едно изречение:

Възнамеряваме да пуснем на пързалката „дясноцентристко“, „експертно“ или правителство „на националното съгласие“, за да излезем на арената „целите в бяло“…

Факт е, че БСП и ДПС – същите, които направиха всичко възможно да внушат, че са се вкопчили във властта като на живот и смърт, имат интерес да се разтоварят от управлението точно сега и поне за няколко месеца. Първо, защото някой друг ще затъне в наследените бакии на една опоскана държава и, второ, понеже през есента и зимата избирателят ще почувства осезаемо все още прогнозираната бюджетна нестабилност.

И още нещо: разставените „наши хора“ в министерства, агенции, регулаторни органи и комисии ще пречат допълнително. По две причини – смяната изисква време, а те са програмирани така, че да оказват съпротива на „не-нашите“.

Имате пълното право да възразите, че такава теория звучи конспиративно. Изхождайки най-малкото от въпроса „а защо тогава за победата на статуквото беше мобилизиран целият държавен ресурс, като в битката влезе и независимата по презумпция съдебна власт“, подобен сценарий издиша.

Аз обаче държа да ви предложа своята хипотеза, като преди това започна с резултата:

– На евроизборите стана ясно, че в българския политически живот няма нито една отчетливо доминираща партия. Ако не съвсем незначителна, то разликата между победителя ГЕРБ и втората в класирането БСП се оказа доста жалка. А разликата между ДПС и БСП е направо в рамките на статистическата грешка.

– Въпреки че ДПС и „Атака“ (които също са кажи-речи изравнени) не показаха ръст в подкрепата в сравнение с евровота преди две години, на сцената се появиха нови играчи – „Лидер“ на Христо Ковачки, и „Ред, законност, справедливост“ на Яне Янев. Наистина, те няма да изпратят свои евродепутати, но по всичко личи, че имат шанс да влязат в парламента.

– Паралелно с това „Синята коалиция“, срещу която се водеше война, се представи много добре спрямо предишните вотове. Но не чак толкова добре, защото за целите на „баланса“ бяха прелети гласове в иначе изпадналото от общественото полезрение НДСВ (не само като жест към малкия коалиционен партньор, но и като към съучастник и в бъдеща коалиционна завера).

– В крайна сметка разпределението на мандатите предвеща, че след 5 юли България няма да бъде управлявана от партия, нито от двупартийна и дори трипартийна коалиция. Очертават се, с други думи, разнолик парламент и свръхшироко коалиционно правителство, съставено с големи мъки, или повторение на парламентарните избори.

Ако отново възразите, че за победата на статуквото беше мобилизиран целият държавен ресурс, напълно ще се съглася. С едно уточнение: целият държавен ресурс беше мобилизиран, за да се създаде ТАЗИ привидност. Привидност, от която всички да заплачем за Иванка Тодорова…

Впрочем знаете ли откъде е тръгнал този лаф?

Двама писатели били на конференция в Балчик. След края й невзрачната служителка на СБП Иванка Тодорова помолила да я качат на старото им „Жигули“, за да я откарат до София. Писателите обаче имали план – да пропътуват цяла България, за да се срещат с красиви актриси.

Но красивите актриси в това време били на турне. Нямало ги във Варна. Нямало ги в Бургас. Нямало ги и в Пловдив, Пазарджик, Русе, Силистра, Сливен, Ямбол… „Май ще плачем за Иванка Тодорова“ – обадил се по някое време единият писател. „Ще плачем за Иванка Тодорова“ – съгласил се другият писател.

Ако сте ми простили и това лирическо отклонение, значи имам шанса да продължа:

– Иванка Тодорова много иска да управлява колата ви.

– Иванка Тодорова знае, че ще продължи да управлява колата ви.

– Иванка Тодорова не иска да се афишира, че пак ще управлява колата ви.

– Иванка Тодорова ви е нагласила актриси, които бихте качили на колата си.

– Иванка Тодорова ще се върне в колата, но преди това така ще ви разплаче, че да съжалявате за всичко – и за актрисите, и аз колата, и за Иванка Тодорова…

С това не искам да кажа, че не сте гласували „по съвест“. По-лошо е – гласувахте по техния сценарий. А той включваше следното: олекотяване на ГЕРБ, мобилизация на клонинги и обезвреждане на алтернативи като „Синята коалиция“. Включваше още внушението, че статуквото ще загуби „с достойнство“ и някога дори ще попита: „А ние казвахме ли ви, че няма нищо по-добро от нас?“

Има и опция, при която номерът им няма да мине – просто ако всички гласуват за тях.

За тях, които докараха държавата дотук.

За тях, които се измъкват, задето докараха държавата дотук.

За тях, които пак ще се измъкнат, защото ни докараха дотук…

П.С. Всъщност Иванка Тодорова е била симпатична жена. И искам да й се извиня, защото разбирам, че тя е искала да се прибере. Някъде, някога, при себе си. Това е спасението от цинизма, мисля си.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Избори/Elections 2009, Мила родна картинка, Препечатки. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Ще плачем за Иванка Тодорова… – Избори 2009

  1. say-now каза:

    Здравейте, много приятно изказване, а доколкото за „конспирацията“ – мисля, че става въпрос за аритметика, комбинирана с познаване на народопсихологията + общото заболяване на поне 2 400 000 души – тежка форма на садо-мазохизъм (според мен на генно ниво). Колкото и да звучи еретично (или слабоумно), но единствения начин за корекция на нещата са: Явни избори и солидарна материална отговорност на гласувалите, и съответно дошлите на власт с тези гласове, „вундеркинди“. Може да се мисли и върху временно ( за 3 часа на месец) вдигане на мораториума на смъртното наказание, по съставите: престъпления против националната сигурност и/или престъпления против човечеството (вж. делото срещу Садам Хюсеин – ако не се лъжа ставаше дума за около 1000 души жертва на режима). Основание за процес:
    1. средно необходима издръжка за живот ? – ~360 лв.
    2. мин. Заплата – 220 лв.
    3. ср.пенсия на около 1 200 000 – 140 лв.
    смятам, че може да се добави и унищожение с осабена жестокост.
    И същите тези хора, гарантират позициите на фигурите за които говорите.

Коментари са забранени.