Гордостта на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин” при БАН и на неговата Секция за съвременен български език – „лицензът”, даден му през 1951 г. от правителството на Вълко Червенков, да бъде законодател в областта на правописа и правоговора, изглежда е на път да бъде отнет и да бъде даден на Софийския университет „Свети Климент Охридски” (вж. предишните препечатки от агенция „Фокус” и от сайта на Софийския университет).
Намирам, че виновни за изместването на Института от водещата му роля в областта на правописа и правоговора са членовете на сегашното му ръководство: директорът Васил Райнов, председателят на Научния съвет и ръководител на Секцията за съвременен български език Владко Мурдаров, заместник-директорът Светла Коева, научният секретар Петя Костадинова, която е и главен редактор на подготвяното с години (!) актуализирано издание на правописния речник, издаден от „Хейзъл” през 2002 г.
Новото ръководство на Института дойде с идеята да възроди позициите в обществото, които Институтът за български език е имал по времето на Любомир Андрейчин, а Владко Мурдаров иска да убеди обществеността, че е най-добрият продължител на делото на Любомир Андрейчин. За целта Институтът дори беше наречен на името на този български езиковед. Както обаче се вижда – става точно обратното. Защото времената вече са други и ако явлението „Любомир Андрейчин” беше възможно в условията на тоталитарна власт, то е невъзможно в условията на демокрация и свобода на словото и печата. Колегите от бившата ми секция продължават да се изживяват едва ли не като автори на Петокнижието и смятат, че обществото ще има търпение да ги чака, докато най-сетне се решат да публикуват ново издание на правописния речник, което – според мене – трябва да излиза всяка нова календарна година и в което да бъдат отразени наболели в правописно и правоговорно отношение проблеми.
Няма да коментирам защо държавната власт предпочита речника на Петър Пашов и Христо Първев – най-вероятно защото Университетското издателство се е оказало предприемачески по-гъвкаво от Института за български език. Но така или иначе 15 000 бройки от университетския правоговорен и правописен речник безплатно ще бъдат раздадени по средните училища, така че този речник реално ще придобие статута на нормативен по отношение на правописа и правоговора.
Призовавам ръководството на БАН внимателно да разследва дейността на сегашното ръководство на Института за български език при БАН и по-специално – причините, довели до преориентацията на държавната власт към продукта на Софийския университет.
Pingback: Блогът на Бойка Б.
Не бих го нарекла „отнемане“, по-скоро здраво „разклащане“. Колегите от БАН имат нужда и от „разклащане“, и от „раздрусване“, тъй като (вероятно полегнали върху лаврите си от време Червенково, още Андрейчиново)са твърде далеч от самото говорене, от живеенето във/със/чрез езика и речта. Самият факт, че пишат текстове с примери от т.нар. „художествена литература“, за да изясняват живия комуникативен канал, е доказателство. Самият факт, че правилата за писане и говорене (които имат препоръчителен характер, разбира се, щото няма „езикова полиция“, която да арестува прегрешилите)се налагат от страна на тази институция като задължителни за всекиго и навсякъде, е доказателство. А що се отнася до изданието на „Хейзъл“ – в академичния предговор има правила и схеми, които не се спазват в словника. Вероятно авторите си въобразяват, че всяка учителка, всеки учител, всяка ученичка и всеки ученик трескаво следят техните статии, за да научат радостно на какво се дължи противоречието. Здраве да е, за БАН май вече – или добро, или нищо… Хубавото е, че препоръчваният от държавните институции речник ще се раздаде безплатно в училищата и (дано!) ще дойде ред да се раздаде безплатно и в канцелариите на общинските и държавни служби. Това е една добра малка стъпка напред. Защото правилници и закони не вършат работа – върши работа издаването на ниски цени на МНОЖЕСТВО коректни помагала, разпространяването им по институционална линия и ИЗПОЛЗВАНЕТО им. А ИЗПОЛЗВАНЕТО им ще настъпи, когато (вместо да размахваме пръст) убедим младежите, че използването на добър стандартен език в публичното пространство е ПРЕСТИЖНО. Вече сме ги научили да обличат чисти и хубави дрешки и да ходят на зъболекар, време е да ги научим и на друго за представянето на човека в публичното. Браво на МОН и на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията!