Скандално!


Гордостта на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин” при БАН и на неговата Секция за съвременен български език  – „лицензът”, даден му през 1951 г. от правителството на Вълко Червенков, да бъде законодател в областта на правописа и правоговора, изглежда е на път да бъде отнет и да бъде даден на Софийския университет „Свети Климент Охридски” (вж. предишните препечатки от агенция „Фокус” и от сайта на Софийския университет).

Намирам, че виновни за изместването на Института от водещата му роля в областта на правописа и правоговора са членовете на сегашното му ръководство: директорът Васил Райнов, председателят на Научния съвет и ръководител на Секцията за съвременен български език Владко Мурдаров, заместник-директорът Светла Коева, научният секретар Петя Костадинова, която е и главен редактор на подготвяното  с години (!) актуализирано издание на правописния речник, издаден от „Хейзъл” през 2002 г.

Новото ръководство на Института дойде с идеята да възроди позициите в обществото, които Институтът за български език е имал по времето на Любомир Андрейчин, а Владко Мурдаров иска да убеди обществеността, че е най-добрият продължител на делото на Любомир Андрейчин. За целта Институтът дори беше наречен на името на този български езиковед. Както обаче се вижда – става точно обратното. Защото времената вече са други и ако явлението „Любомир Андрейчин” беше възможно в условията на тоталитарна власт, то е невъзможно в условията на демокрация и свобода на словото и печата. Колегите от бившата ми секция продължават да се изживяват едва ли не като автори на Петокнижието и смятат, че обществото ще има търпение да ги чака, докато най-сетне се решат да публикуват ново издание на правописния речник, което – според мене – трябва да излиза всяка нова календарна година и в което да бъдат отразени наболели в правописно и правоговорно отношение проблеми.

Няма да коментирам защо държавната власт предпочита речника на Петър Пашов и Христо Първев – най-вероятно защото Университетското издателство се е оказало предприемачески по-гъвкаво от Института за български език.  Но така или иначе 15 000 бройки от университетския правоговорен и правописен речник безплатно ще бъдат раздадени по средните училища, така че този речник реално ще придобие статута на нормативен по отношение на правописа и правоговора.

Призовавам ръководството на БАН внимателно да разследва дейността на сегашното ръководство на Института за български език при БАН и по-специално – причините, довели до преориентацията на държавната власт към продукта на Софийския университет.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Лични, Скандал и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

2 отговора към Скандално!

  1. Pingback: Блогът на Бойка Б.

  2. БойкаБ каза:

    Не бих го нарекла „отнемане“, по-скоро здраво „разклащане“. Колегите от БАН имат нужда и от „разклащане“, и от „раздрусване“, тъй като (вероятно полегнали върху лаврите си от време Червенково, още Андрейчиново)са твърде далеч от самото говорене, от живеенето във/със/чрез езика и речта. Самият факт, че пишат текстове с примери от т.нар. „художествена литература“, за да изясняват живия комуникативен канал, е доказателство. Самият факт, че правилата за писане и говорене (които имат препоръчителен характер, разбира се, щото няма „езикова полиция“, която да арестува прегрешилите)се налагат от страна на тази институция като задължителни за всекиго и навсякъде, е доказателство. А що се отнася до изданието на „Хейзъл“ – в академичния предговор има правила и схеми, които не се спазват в словника. Вероятно авторите си въобразяват, че всяка учителка, всеки учител, всяка ученичка и всеки ученик трескаво следят техните статии, за да научат радостно на какво се дължи противоречието. Здраве да е, за БАН май вече – или добро, или нищо… Хубавото е, че препоръчваният от държавните институции речник ще се раздаде безплатно в училищата и (дано!) ще дойде ред да се раздаде безплатно и в канцелариите на общинските и държавни служби. Това е една добра малка стъпка напред. Защото правилници и закони не вършат работа – върши работа издаването на ниски цени на МНОЖЕСТВО коректни помагала, разпространяването им по институционална линия и ИЗПОЛЗВАНЕТО им. А ИЗПОЛЗВАНЕТО им ще настъпи, когато (вместо да размахваме пръст) убедим младежите, че използването на добър стандартен език в публичното пространство е ПРЕСТИЖНО. Вече сме ги научили да обличат чисти и хубави дрешки и да ходят на зъболекар, време е да ги научим и на друго за представянето на човека в публичното. Браво на МОН и на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията!

Коментари са забранени.