Реформа на академичната сфера


Защо Законът за научните степени и научните звания и правилникът за неговото приложение трябва да бъдат премахнати е ясно на всеки човек от академичната област – включително и на тези, които БЕЗНАКАЗАНО и БЕЗОТГОВОРНО злоупотребяват с него, използвайки го за разчистване на лични сметки с колеги.

Освен това този закон е неприложим и поради създалата се конюнктура във висшето образование – наличието на държавни и частни висши училища: членовете на специализираните съвети, на научните комисии и на президиума на ВАК са в постоянен конфликт на интереси, защитавайки интересите на своето ведомство за сметка на останалите. Така например по презумпция кандидат от частен университет с висок рейтинг всред студентите изначално е пропаднал, защото е истинска конкуренция на колегията от СУ, УНСС и от други държавни и частни висши училища.

Затова: как според мен трябва да изглежда този процес в днешните условия?

  1. Държавен контрол само върху придобиването на образователна степен – включително и на степента „доктор”. Сегашното малоумие „образователната и научната степен доктор” да отпадне. То беше създадено с цел да примири текстовете на Закона за висшето образование и на Закона за научните степени и звания. От това следва да се премахне и научната степен „доктор на еди-кои си науки” (на големия докторат).
  2. Да се запази обаче лицензирането на висшите училища с оглед на това дали имат HR потенциал да обучават студенти на бакалавърско, магистърско и докторско равнище.
  3. Понятието „научно звание” да се обяви за нищожно. Академичната институция в днешно време не е нито религиозна институция, нито войска. Да останат само научните длъжности, които имат същите наименования като научните звания. Висшите училища сами да определят реда за заемането на съответната научна длъжност.
  4. Да се опрости йерархията на научните длъжности.
  5. Висшата атестационна комисия да се преобразува в Комисия по научна етика, която да заседава само когато бъде сезирана. Процедурите, които тя прилага, да се организират като съдебни процедури,  като се спазва най-важното нещо – спорещите страни да участват в нейните заседания.
  6. Заседателите, участващи в решаването на определен казус, да се избират само за решаването на дадения определен казус по принципа, по който се избират съдебни заседатели в САЩ: лотария в присъствието на спорещите страни, които да имат право да правят определен брой отводи. Имената се теглят измежду всички хора с образователна степен „доктор” в съответната област.
  7. Когато една от страните е неудовлетворена от решението на Комисията по научна етика, тя може да обжалва решението пред съда.
  8. Когато мотив за отказване на образователна степен или на назначение на определена длъжност е хипотеза, предмет на Наказателния кодекс, тя да се взема предвид само ако има влязла в сила присъда. Тук визирам най-вече обвиненията в плагиатство, които са най-честата причина за отказ на образователна и научна степен и/или на научно звание. Сега дали има плагиатство или не се решава от специализираните научни съвети, научните комисии и президиума на ВАК, като се прилага доста странна „процедура”: достатъчно е силният на деня учен да размаха някакви листа под носовете на членовете и те безропотно да приемат неговото обвинение. А плагиатството е член от НК. Тоест – трябва да бъдат прилагани от юристи процедури на Наказателно-процесуалния кодекс.
  9. Ясно да се дефинира в Закона за висшето образование на какви условия трябва да отговаря едно висше училище, за да бъде обявено за университет. Оксиморонно е да има тематични университети.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Културна дискусия, Мила родна картинка, политика и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към Реформа на академичната сфера

  1. Borislav каза:

    Както е видно, предлагам държавата да контролира институциите във висшето образование, а не отделните хора. Контролът върху отделните хора е наследство от тоталитарната система, защото тогава институциите – така или иначе – бяха само държавни и стопроцентово контролирани. Днес от контрол имат нужда институциите, а не хората. Предлаганите не само от мене реформи може би отново ще повишат интереса към научна дейност в България и ще пресекат явления от типа „Петкан Илиев“….

Коментари са забранени.