Да се разплачеш просто, агенте „Драган“!


Тома бил зет на Димитър Петков, жена му Софка превела реч на Георги Димитров

Последният Мурдаров

Филмът „На всеки километър“ очернил фамилията

Снимка Проф. Владко Мурдаров

„Думата „мурдар“ идва от турски и означава мръсен, мазен. Това по моите сметки трябва да дължим на прапрадядо, който се е занимавал с грубата обработка на кожи. Доказателството се крие в сграда на бул. „Цариградско шосе“. След 9 септември тя е била национализирана. В нея дълго време имаше детски дом. Горе на тавана й обаче все още се пази стара вносна машина за кожи“, разсъждава професорът лингвист Владко Мурдаров.
Иначе родът на дядо му Асен Мурдаров идва от Свищов, а този на майка му – от Шумен. Асен е бил полковник и е дори автор на книгата „Как да се държим в обществото“, предназначена за кадетите във Военното училище. Той е всъщност и първият човек, който построява кооперация на улица „Любен Каравелов“. По онова време в тази част на града са се намирали бахчите (зеленчуковите градини) на софиянци.
„Родовете ми и от двете страни са силно свързани с австрийската столица. Още бабите ми като госпожици са се учили да свирят на пиано там. Майка ми Елена, също пианистка, преди да завърши консерватория, е възпитавана в девически пансион във Виена, а вуйчо ми е следвал медицина в австрийската столица. Всичките ми предци са минали през този град. И затова бях много щастлив, когато през 1971 г. моите учители проф. Динеков и проф. Андрейчин ме извикаха и ми казаха, че поетът Атанас Далчев иска да ме предложи за стипендиант на наградата Готфрид фон Хердер. Така през 1975 г. се върнах от виенския университет като доктор по философия.“
Изключение направил бащата на професора – Данаил Мурдаров. Полковник Асен Мурдаров естествено настоявал и синът му да стане офицер. Той обаче още през втората вечер прескочил оградата на военното училище. Завършил Свободния университет и станал счетоводител. Тук някъде е повратната точка в съдбата на фамилията. В началото на 1952-ра той прави ревизия в някакво учреждение и след като разкрива големи неуредици, директорът се заканил, че ще го съсипе. Арестували го още през октомври и бил осъден от народния съд по обвинение за разпространение на слухове. Причината – слушал радио „Лондон“ и разказал на свой колега какво е чул. Колегата се оказал доносник, натоварен тъкмо със задачата да го провокира.
„Така всичко в нашия живот се промени. Мама, за да ни изхранва, започна да шие кукли от плат. От онези, на които само главите им бяха пластмасови. Сестра ми, която е три години и девет месеца по-малка от мен, проходи точно през вечерта, когато арестуваха татко. Обикновено това е най-голямата радост в семейството. При нас обаче не беше така. Някъде през 54-а татко беше освободен, а през 58-а много бързо почина от рак. Същата година сестра ми тръгна на училище, но баща ни не успя да я види и като ученичка. Тримата сме се крепили цял живот. Мама ни възпитаваше да гледаме само напред. Единственото нещо, за което съжалявам, е, че тя почина в началото на 1989 г. и не можа да дочака 10 ноември и да види настъпилите промени.“
Професор Мурдаров смята, че има нещо особено в свищовлийската кръв. Всички, в чиито вени тече тя, са горделиви хора. Неслучайно и Алеко е роден в града край Дунав. Запален спортист през 30-те и 40-те години, след 9 септември 44-а Данаил Мурдаров е бил и треньор на женския баскетболен отбор на „Локомотив“. След затвора е лишен от граждански права и отива на Гара Искър да обработва на банциг дървен материал за щайги. Тази несправедливост оказва невероятно въздействие върху спортната му психика, която рухва за десетина дни.
„И двата ми рода са като че ли смачкани, победени от живота. Бащата на майка ми е имал фабрика за тютюн в Шумен, но през 1925 г. идва заради децата си в големия столичен град и поверява фабриката на свой роднина. Той я докарва до фалит. Сестрата на баща ми, лична красавица, както личи от снимките й, пада на ледената пързалка на езерото Ариана и си удря врата. Умира след няколко години в гипсово корито“, реди мрачните епизоди във фамилната си история проф. Мурдаров.
„Мама дълго е пазела от нас и една тайна. Разбрахме я доста по-късно, когато в предаване на Кеворкян пуснаха епизод от стар кинопреглед за Никола Петков. В него се разказваше как нашият родственик Тома Мурдаров е свидетелствал в процеса против него. Тогава издирих сестриния син на Никола Петков – Димитър Краварев. От него разбрах, че Тома Мурдаров, негов втори баща, вероятно е бил принуден със сила да свидетелства и въпреки че го е направил, са го интернирали в Свищов. Той живя над 90 години и аз се запознах с него. Разказа ми, че е бил зет на Никола Петков – женен за неговата сестра Софка. Софка била шармантна дама, известна в столичния хайлайф. Тя отлично владеела немския език и дори има версия, че е придружавала баба Парашкева да види сина си Георги Димитров в затвора Моабит и е превела защитната му реч. Присъствала е и на самия процес срещу него. А Тома е бил много богат рентиер, негово е било половината пристанище на Свищов.“
Немалко са и трагикомичните случки, свързани с фамилията. В последна серия от филма „На всеки километър“ се появява герой, наречен полк. Мурдаров. Точно тогава сестрата на професора се готвела за консерваторията и работела като чертожничка. Викнал я шефът и рекъл: „Ти нямаш баща нали? А, значи си дъщеря на тоя лошия от филма!“ И я принудил да напусне.
Людмила Първанова

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на История, Мила родна картинка, Скандал, политика и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към  Да се разплачеш просто, агенте „Драган“!

  1. Borislav каза:

    Ще добавя само, че този т. нар. „професор, голям доктор“ превърна Института за български език при БАН в свое феодално владение, разчиствайки от пътя си всички реални или потенциални конкуренти: Боян Николаев, Борислав Георгиев, Иван Касабов!

Коментари са забранени.