За политическата коректност – дискусионно…


Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха

Зад маската на политическата коректност се крие по-злобната версия на марксизма, казва дисидентът

Зад маската на политическата коректност се крие по-злобната версия на марксизма, казва дисидентът

26 Септември 2009

Светослава Банчева

Владимир Буковски. Снимка: авторката

С първото си посещение в България известният руски писател и дисидент Владимир Буковски разбуни духовете. Според Буковски, зад термина „политическа коректност“ се крие пъклен план за разрушаване на обществата, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи – хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. „Налага се масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите. Започва някаква нова Оруелска епоха“, казва Буковски.

Владимир Буковски е роден през 1942 година и е убеден противник на комунистическата идеология от 14-годишен. Прекарва над 12 години в съветски затвори, трудови лагери и изправителни психиатрии (”психушки”), използвани от съветския режим като специализирани затвори. Въпреки репресиите, организира различни демонстрации срещу властта. Събира над 150 страници с доказателства за зверствата на комунистическия режим и успява да ги предаде на Запад, с което привлича вниманието на правозащитници от цял свят. Автор е на “Наръчник по психиатрия за инакомислещи”.

Юз Алешковски, заобиколен от почитатели. Снимка: авторката

През 1976 година Владимир Буковски е транспортиран със самолет до Швейцария, където е разменен за генералния секретар на чилийската комунистическа партия Луис Корвалан, държан в затвора от режима на Аугусто Пиночет. През 1977 година се среща с американския президент Джими Картър в Белия дом. Установява се във Великобритания, където завършва университета в Кеймбридж със специалност неврофизиология.

През 2007 г. е издигнат от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация.

Владимир Буковски посети България по покана на издателство „Факел експрес“, Нов български университет и Международната организация на франкофонията. Заедно с известните руски писатели и правозащитници – Юз Алешковски, който представи новия си роман “Предпоследен живот”, издаден най-напред у нас, и Олга Шамборант той взе участие в дискусия за политическата коректност. Ето откъси от неговото изказване:

„Събитията, на които отбелязваме 20-годишнина – крахът на Съветския съюз, разпадането по националности и републики – не ни изненадаха. Те се очакваха и Оруел правилно ги бе предвидил в романа си “1984 година”. Това, което се случи впоследствие обаче, бе неочаквано за мнозина. Вместо светът да осъзнае комунизма като страшен феномен в историята на човечеството на 20-и век, погубил стотици милиони по цял свят, станаха някакви нелогични неща.

Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи – не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе“. Учудих се много и не разбрах за какво става въпрос. Влезнах в лабораторията, разказах на хората там, а те започнаха да се смеят: „Това са хора от близкия университет „Бъркли“ – ми казаха. Там се раждат всички ляворадикални идеи и движения. От „Бъркли“ тръгна философията на студентската революция от 60-те години. Сега има някакво ново движение на феминистките, които смятат, че ние, мъжете, ги потискаме, като се държим с тях като с жени“.

После разбрах, че според концепцията на феминистките, жената е социална конструкция. Те са убедени, че ако всички мъже се държат с жените като с мъже, жените също няма да са жени, а мъже. Тоест, нашето поведение към тях ги прави жени. И колкото и да е странно, в този водещ университет на САЩ в края на 20-и век беше извършен следният експеримент (не знам кой им е позволил): взимали бебета от нулева възраст и ги отглеждали и възпитавали по еднакъв начин, независимо от пола им. Същата храна, игри, дрехи. Този опит, разбира се, не довел до позитивни резултати. На момченцата нищо не им паднало, а на момиченцата нищо не им пораснало. Както момчетата ги привличало оръжието, а момичетата – куклите, така си и останало.

Но това не спря тези жени, а напротив – още повече ги увлече да си мислят, че нашето поведение към тях като към жени, този стереотип, ги прави такива, каквито са, а именно – жертви на всичко мъжко. Тази концепция, възникнала в недрата на университета в Бъркли, потресаващо бързо се разпространи по цял свят. Приятелите ми от Станфордската лаборатория можеха и да се смеят през 1984 година, но буквално след 10 години тази безумна концепция, която няма никакво основание, стана доминираща в цял свят. Във всички университети бяха открити отдели за джендър изследвания. Според мен междуполовите отношения съществуват от милиони години и нищо ново не се случва там, но тези псевдонауки се разплодиха ужасно много и започнаха да изследват нашите мъжки грехове – ние не гледаме както трябва жените, не се държим добре с тях и т.н.

И нещата започнаха да наподобяват Оруел – не трябва да ги наричаме „мис“ и „мисис“, защото с това определяме съпружеския им статус. Появи се невероятното за английския език „miz“. Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена.

Аз едно време съм лежал в затвора с много луди и съм свикнал с тяхната компания. Проблемът е, че американското общество поема всяка нова глупост и я прави едва ли не задължителна за всички. В Америка конкретно, но и в Европа не по-малко, населението е невероятно конформистко. Трябва да се възприема за нормално всичко, което някой ти натрапва. За да бъдеш успешен в работата си, задължително трябва да си конформист. Това е един американски шаблон, който започна да се разпространява по целия свят много бързо като задължителна парадигма. Дори влезе в законодателството.

Феминистките движения заявиха, че мъжете са сексисти, че гледат на жените единствено като на сексуални обекти и следователно всичко, което може да има отношение към секса, трябва да бъде изключено от всекидневното общуване между мъже и жени. Флиртът беше наречен агресивно действие, насочено към угнетяване на жените. Затова сега в САЩ никой работодател не смее да разговаря насаме със своя служителка – задължително го прави в присъствието на поне един свидетел, в противен случай може да бъде съден за сексуален тормоз, да му пропадне кариерата и да му пострада имиджът в обществото.

По същия модел започнаха да налагат исканията си и други малцинствени групи – хомосексуалисти, цветнокожи, сектанти и др. Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. – червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги“, тръбеше той, но кой да го чуе…

Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец“ е антисемитизъм. „Отело“ – тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата“ – това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета“, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу.

Започва да се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. Във Франция налагат огромни глоби. Наскоро имаше случай – член на националната асамблея се пошегувал за хомосексуализма на неформална среща и го осъдиха на 20 000 евро глоба. При следващо провинение, предстои вкарване в затвора. Забележете колко бързо се развиват нещата в полза на репресиите.

Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не – става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

Тези активисти, които сега уж защитават правата на малцинствата – хомосексуалистите, феминистките и др. – изобщо не се грижат за своите малцинства. Също като Ленин, те ги използват като инструмент за натиск и контрол върху обществото. И разбира се, им причиняват много повече вреди и зло, отколкото на всички нас. В Америка жената на мой приятел преди 7 години основа движението „Жените на Америка срещу феминизма“. Започна с приятелки, а сега вече издават списание в тираж 2 милиона. Жените разбират, че феминизмът е срещу тях, той разрушава живота им, пречи им да изберат това, което им харесва, а не онова, което им натрапват разни активистки.

Тоест, ние имаме работа със сериозна идеология, която, под формата на политическа коректност, се опитва да разруши нашето общество. Активистите не се грижат за малцинствата, не мислят за правата им. Колкото са по-зле малцинства, толкова по-добре ще бъдат лидерите им – по-активно ще ги защитават. Но тяхната задача е да унищожат нашето общество и това е по-злобната версия на Марксизма.

Защо всичко това започна да изниква като от пробита бъчва с края на комунизма? Защо не се започна обратното движение? Много просто – за съжаление, не ни позволиха. Пред 1990-91 година аз бях в Русия и се опитвах да обясня на всички, че не трябва просто да приключим с комунизма – той сам ще свърши. Ние трябва да го осъдим.

Необходим е Нюрнбергски процес в Москва, който да доразкрие всички причини и престъпления, да разобличи философските основи на това страшно явление, което е унищожило десетки милиони наши съотечественици и стотици милиони по цял свят. Бяхме длъжни пред историята да го направим. Но не можахме да убедим тогавашните руски власти. От една страна върхушката разбра какво ще загуби с подобен процес, но в по-голяма степен – против това беше Западът.

Стотици телеграми бяха изпратени до Елцин от цял свят, в които се настояваше по никакъв начин да не прави такива процеси, да не отваря архивите, да не разкрива тези престъпления. Не само, защото целият свят беше обвързан с Москва (а това бе факт в много по-голяма степен, отколкото си мислехме), но и по идеологически причини. Един от лидерите на социалистите на Запад пише на Горбачов: „Крахът на социализма на изток ще доведе до криза на тази идея на запад, а ние не искаме това да се случва“. Затова през последните години от агонията на Съветския съюз Западът помагаше с всички сили империята да се задържи. Елцин получи 45 милиарда долара от Запад. Всички лидери го подкрепяха до 1991 година и ако си спомняте, той отиде в Киев да кандърдисва украинците да не се отделят от Русия. Това е пълен абсурд. Целият Запад спасяваше Съветския съюз.

И затова, когато рухна, въпреки усилията им, а ние имахме възможност да съдим тази система и да отворим всички доказателства за престъпления, Западът се изправи на задни крака. Натиснаха Елцин и той не го направи. Какво можехме да кажем на съда? Много прости неща. Че цялата мечта на интелигенцията за свърхсправедливост и равенство неизбежно приключва с празни магазини, с дълги опашки и с лагери. Не е възможна никаква утопия. Тя винаги води до лагери, защото утопистите за нищо на света не признават своите поражения. Така трябваше да се направи. Както Нюрнбергският процес доведе до дискредитиране на идеите на расизма, на евгениката и т.н., по същия начин процесът в Москва трябваше да дискредитира колективизма, социализма и утопията на социалното инженерство.

Натрапването на идеология на човека без неговото съгласие трябваше да бъде признато за престъпление. А това не стана. Затова сега ние плащаме и ще плащаме и в бъдеще. Стигнахме дотам, че в Америка избраха политически коректен президент, не защото има страхотен мозък или някакви невероятни идеи, а защото е негър.

Застъпниците на политическата коректност наложиха цензура. Те не ни удостояват с диалог. Аз бих спорил с тях и бих ги сразил за минути. Но не ме допускат. Въпреки че съм пълноправен гражданин на Великобритания, аз не мога да напиша статия или да публикувам книга, нито да участвам в обществен дебат, посветен на тази тема, защото такива дебати изобщо няма. Вие няма да научите от телевизията оправдана или неоправдана е политическата коректност.

Идеологията ни се натрапва. Аз нямам нищо против лудите, толерантен човек съм. Изкарал съм много години в лудница и единственото ми условие е да не ми се натрапват чужди идеи. Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

Юз Алешковски: САЩ е моята нова родина

Юз Алешковски. Снимка: авторката

Заедно с Владимир Буковски, на среща с българските читатели дойде и Юз Алешковски, руски писател-дисидент, роден през 1929 г., който днес живее в САЩ. Автор е на знаменитата песен “Товарищ Сталин, вы болшой учений, а я простой советский заключеный” (”Другарю Сталин, вие сте голям учен, а аз съм прост съветски затворник”).
Младостта му минава в тихоокеанския флот и сибирските лагери, откъдето излиза през 1953 г.
В лагерите Алешковски пише своите знаменити песни “Другарю Сталин…”, “Съветска великденска”, “Персонално свиждане”, които се превръщат във всенароден фолклор.

Юз излиза от анонимност чак през 1979 г., публикувайки част от творбите си в алманах “Метропол”. Веднага след това е принуден да емигрира в САЩ. Песните му претърпяват десетки издания, сатиричната му проза се издава по света.

Алешковски е признат за родоначалник на руската авторска песен много преди Висоцки, Галич и Окуджава. Днес той живее уединено в Кънектикът и рядко откликва на всякакви покани, дори от собствената му родина. Идва в България за втори път след 2007 г. по покана на български издателства.

– Намирате ли нещо общо между управлението на Русия по времето, когато написахте „Товарищ Сталин, вы большой ученый“ и сега?

Юз Алешковски. Снимка: авторката

– Не, това сега е съвсем друга власт. Тя се крепи на нови икономически структури, на нова политическо-административна система дори. И въпреки това, да се говори за прилика между тази власт и онази не е невъзможно. Хората, които сега са на власт, са бившите комсомолски активисти, бившата партийна и военна номенклатура, хора от разузнаването. Не искам да кажа, че всички те са отрицателни, но все пак маниерът на властно, твърдо управление продължава да съществува тук-там. Сега в Русия е огромен броят на чиновниците. Това чиновническо съсловие разполага с грамадна власт, много по-огромна, отколкото в Кремъл. И разбира се, Кремъл дори не може да управлява такъв огромен брой корумпирани чиновници.

– Защо след промените избрахте да се останете в Щатите, вместо да се върнете в Русия?

– САЩ е моята нова родина. Жена ми е професор в американски университет. Имаме чудесна къща, много земя, живеем в гората, имам прекрасно куче, което би умряло в града. Изобщо не ми харесва днешният градски живот в Русия. Аз съм селски човек и не искам да се връщам в миналото. Вече 30 години живея в настоящето и искам в това време да опъна петалата.

– През много изпитания сте минал в комунистическа Русия. Кое ви помогна да съхраните духа си?

– Вродената ми любов към живота, благодарността за съществуването, която изпитвам към висшите сили, а и обожавам словесността, руският език. Слава богу, не умирам от глад и съществувам в едни много добри условия. Ако искаш да имаш повече пари, то трябва да свикваш да се оправяш не с повече, а с по-малко. Винаги съм казвал – по-лошо, отколкото е сега, няма да са стане, а по-добре може да е всеки момент. Това е всичко.

Етикет: ,

Страници: « 1 [2]

  1. 51) Васил Антонов 28 Септември, 2009 в 7:54 am
    Страхотно интервю. Добре че има такива хора по земята.
  2. 52) Георги Атанасов 28 Септември, 2009 в 9:35 am
    Срещу простотията на комунизма и неговите радетели могат да застават само такива интелигентни и скромни хора. Комунизмът и фашизмът са двете страни на един и същ медал – крайно лявата политическа линия – и те трябва да бъдат обявени за престъпни. Убеден съм, че в сравнение с Гулаг немските концлагери изглеждат като пионерски. Само че Сибир е далеч и не вълнува Европа, руският народ не е богоизбран и Нюрнбергски процес в Москва няма да има. Просто Русия е оставена на азиатските принципи на управление – отделният живот няма никакво значение.
  3. 53) Енон Иегода-Генрих 28 Септември, 2009 в 9:46 am
    @-47, доайенът „чичата“ е получил се е заразил от вирусите на болшевизма и човеконенавистничество на граничната застава ,където по късно са се „лекували“ и Раденко и Со.
  4. 54) Ицо НеПетрофф 28 Септември, 2009 в 11:20 am
    Ало, нормалните (хетерото, де!), дека сте? Снощи да не сте се напили, за да ви изчука некой гей и на сутринта да се поогледате и… да кажете като супер мъжага: „Шед, снощи бех пиян и не помня какво съм правил.“ Хей, лимонки комсомоско-партийни, ако можехте да се похвалите, че сте с гейски вътрешноанусови стремежи, щяхте да си строшите краката, за да излезете на първа страница на жълтите вестници. А този дядко отдавна е изфирясал – като не е гей требва да е спокоен, че ще наставлява борците за демокрация в света.
  5. 55) наблюдател 28 Септември, 2009 в 11:46 am
    Хора опомнете се.Както казах дисидентите не са удобни на никоя власт ,а всяка власт иска да властвува вечно.Ако забравим миналото ,обречени сме в бъдещето.Свободата на личността се простира до там където не пречи на другите, нямам нищо против сексуалната ориентация на всеки САМО ДА НЕ МИ Я НАТРАПВА ПРОТИВНО И НАГЛО В ОЧИТЕ МИ.ТОГАВА ПРОСТО СИ ПАЗЯ СВОЕТО ЛИЧНО ПРОСТРАНСТВО.
  6. 56) Да, ама не! 28 Септември, 2009 в 12:22 pm
    От сталинските лагери можеше да оцелее само този противник на комунистическата власт, на когото самата комунистическа власт повярваше повече, отколкото на своите най-верни слуги. А как се печелеше доверието на сталинистите? Ако искаш да останеш жив, всеки си прави сам изводите, дава си оценката и си плаща цената. Останеш ли жив, значи не си бил нито десидент, нито противник на комунизма – просто системата не го позволяваше. Че пък и да избягаш и да си живееш спокойно и щастливо в рая на империализма – да, ама не!
  7. 57) чичата 28 Септември, 2009 в 12:25 pm
    ти си пример за това
  8. 58) До № 55 28 Септември, 2009 в 2:53 pm
    наблюдателю, хората са напълно опомнени. Не прозвуча коректно невежото изказване на въпросния дисидент за гейовете, лесбийките и не знам какви си други малцинства. А свободата на личността на т.нар. нормални не пречи ли на самите нормални, когато ги гледат демонстративно да се мляскат, мачкотат и прочие в трамваи, на обществени места и т.н., когато се знае, че любовта е тайнство и нейното място е в личното легло? Ха сега, оставете гейовете и лесбийките на мира, защото те не са предизвикали разпада на СССР, победата на ВОСР и прочие световни катаклизми. Още повече че точно те бяха тотално преследвани и убивани в ком. лагери, много повече от дисиденти като въпросния Буковски, който и до днес добре си живее в Лондон. А ти си пази личното пространство, но не пречи и на другите да го имат. Ето, това е демокрацията, а не мухлясалите прокомунистически изявления на въпросния дядко.
  9. 59) чичата 28 Септември, 2009 в 3:06 pm
    излиза че ако трябва да се избира дали да си педераст или нацист, от демократически нагон ще обърнете резбата
  10. 60) Anonymous 28 Септември, 2009 в 4:20 pm
    Гейовете и лесбийките няма как да се почувстват нормални, защото те НЕ СА НОРМАЛНИ и са малцинство и винаги ще останат малцинство. Освен това са вредни за обществото и го рушат, особено тези, които не оставят поколение. Аз съм жена и искам да се отнасят с мен като с жена. Толкова е хубаво!!!!
  11. 61) До горната 28 Септември, 2009 в 4:38 pm
    Наистина ли си нормална? А когато те обработва любимият ти отзад, тогава нормална ли си или не си? И още: раждала ли си и ако отговорът е „да“, гениално ли е детето ти, или ако е момче се заглежда в момченца, а ако е момиче – в момиченца. Ако отговорът е „да“, вземи въжето и се обеси. Защото всички ненормални, според тебе, са направени от нормални. И последно каква е разликата между ебящи се отзад се гей или жена? Не може едно и също нещо веднъж да е нормално, а веднъж – ненормално. Жено, моли се на Бога децета ти да са нормални, защото който се присмива на другите се връща на наследниците му.
  12. 62) Хахаха 28 Септември, 2009 в 5:11 pm
    Прав е човекът! Политкоректността ще доведе до големи абсурди. А онези, които го обиждат – жалки сте! Какво като е по-възрастен? По-възрастните хора по-малко внимание и уважение от гейовете ли заслужават? И дори и да е луд – дава ли ви право това да го обиждате? Психичноболните хора по-малко внимание и уважение от гейовете ли заслужават? Засега сте добре, защото малко хора са се усетили да търсят облаги от политкорекнтостта, но ще видите какво ще стане, като се усетят.
  13. 63) Anonymous 28 Септември, 2009 в 6:53 pm
    Отговор до 61. Аз не им се подигравам, а ги съжалявам и констатирам. Слава на бога, при нас всичко е наред, но дори да не беше, пак нямаше да се обеся, но щях да страдам. Гледай сега, на въпроса ти „каква е разликата между ебящи се отзад се гей или жена?“ – огромна е разликата – ето точно това е, което вие, гейовете не може да разберете. Не е въпросът един мъж къде ебе една жена, в коя дупка. Въпросът е в главата – той се възбужда от женска дупка, не от мъжка. Нищо против нямам мъжете, които могат да оправят и мъжко и женско. А също и лесбийките – те винаги си остават жени, щом хормонално са наред и могат да родят. Нека си се лигавят колкото си искат. Това не е е-не, защото за него трябва к-р. Тоест те са безобидни. Ти доказа, че вие сте по-нетолерантни от нас, нормалните.
  14. 64) интифата 28 Септември, 2009 в 8:18 pm
    Буковски е абсолютно прав, но развалата не тръгва от Маркузе. Преди години в „Труд“ имаше интервю с големия поет и дисидент от 1989 г. Петър Бояджиев. Той каза, че му предлагали да изберат за министър, но при едно условие – да стане масон. Той категорично отказал. Те му отговорили злобно: „Затова ти никога нищо няма да станеш!“ Знаете ли какво включва обредът в тайните ложи на масоните (само мъже)? Хомосексуализъм, естествено. За корените на масонството вж. книгата: http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=14686
  15. 65) читател 28 Септември, 2009 в 10:20 pm
    Чудесно и точно интервю! Педераслъкът е проява на дегенерация и е като чума за човечеството. А сред евреите всички сексуални и психически девиации се срещат няколко пъти по-често отколкото сред другите нации и това е според думите на евреи-психиатри. Хомосексуалистите във властта трябва да са само единици и да се знае, че се такива! Наистина зверска цензура се налага по целия свят, за да не могат нещата да се назовават с истинските им имена! Четете ГРИГОРИЙ КЛИМОВ!
  16. 66) Anonymous 28 Септември, 2009 в 10:50 pm
    Имаше дискусия на тема хомосексуализма в армита, във вестник Капитал. Един от форумците се изказа срещу хомотата и те зверски го нападнаха. Тогава човекът даде многобройни линкове към теми, относно хомосексуализма, разработени от сериозни изследователи. В тях беше застъпена теорията, че хомосексуализма е следствие на психологическа травма, резултат от насилие в детството. По същество едни и същи причини причиняват престъпно поведение и хомосексуализъм. В този смисъл хомосексуализма, може да бъде разглеждан, като престъпление. И не случайно, че рецидивистите в затвора са склонни към хомосексуализъм, а хомосексуалистите са сконни често да извършват престъпления от различни характер (за пример СерГей Станишев и обкръжението от хова, като Азер Меликов и Вигенин). За това хомосексуалистите, както и рецидивистите, трябва да бъдат разглеждани, като хора нуждаещи се от помощ. Тя да им бъде оказвана професионално и навременно, но в никакъв случай, да не се допуска един хомосексуалист или рецидивист да бъде наречен просто „различен“ и да му се дава възможност да взима отговорни решения, отнасящите към живота на други хора.
  17. 67) Бесния 28 Септември, 2009 в 11:30 pm
    Споко, след червената идиотска диктатура влязохме в нова…Кво ся целта е ясна, да бъдем добиък.Преди е имало лагери ся има др механизми за тормоз.Демокрацията е точно толкова голяма идиотия кат комунизма.Тва е факт.Само малоумник може да върва че нещо зависи от него в едно демократично общество.Определението за наука е „наблюдение и разсъждение“, комунистите станаха демократи и либерали и Западът ги обича.Всички се обичат, почти кат в Библията.Така че спасението е вреволюцията, а тя е в главите на хората, ам кат гледам и тва е утопия, хората са зомбита.Ама всичко ша се оправи кат дойде Исус с летящата чиния и кат прибере праведнете.Вервайте и тва е, всеки в квот иска, шо да става.Времената са луди, сатанисти масони чифути и Исус с летящата чиния…Истината е някъде там.
  18. 68) Anonymous 29 Септември, 2009 в 11:21 am
    Боже, Боже, нападнахме нормалната и тя спря да се чука отзад.Хи, ами сега? Мъжът й ще иде при комшията. Затуй тя мрази гейовете, щото са и конкуренция да се такова в ануса.
  19. 69) ! 29 Септември, 2009 в 12:04 pm
    Не ме интересуват нито комунисти, нито дисиденти.
  20. 70) blackbird 29 Септември, 2009 в 12:55 pm
    Гей движенията съвсем не са чужди на идеята за сегрегация, която виждаме при национал-социализма и други тоталитарни идеологии. Ето един блестящ анализ по темата – „Отвъд доброто и злото“: http://www.dveri.bg/content/view/9224/65
  21. 71) Ср. 29 Септември, 2009 в 1:29 pm
    Гейовете са виновни за всичко – и за мухлясалите катерички, за празните джобове, за алкохолизма, балканските хитрини, кражбите, убийствата, рушвета, съветската власт, и най-вече – че мнозина (т.нар. нормални) имат акъл колкото кокошка, обаче устата им е като на кит.
  22. 72) Веско 29 Септември, 2009 в 2:49 pm
    Някой хора, си мислят, че като другите се държат с тях „политически коректно“, това ги прави нормални членове на обществото. Е не е така. За това и Буковски говори за „репресии“. Ефектът е този, като продавачката в магазина, която ти се усмихва – но бъди сигурен, че евда ли защото наистина си и приятен. Като принудим обществото да е „коректно“, то един вид ще стане такова.. и което е по-важно – примерно гейовете и феминистките (понеже са най-активни в коментарите) си мислят, че тази коректност спрямо тях ги легитимира като нормални.
  23. 73) Anonymous 29 Септември, 2009 в 4:50 pm
    72) Веско, скоро ходил ли си на психиатър? Да не излезеш травестит?
  24. 74) Веско 29 Септември, 2009 в 5:17 pm
    скоро бях при майка ти анонимна
  25. 75) Веско 29 Септември, 2009 в 5:18 pm
    ако искаш мога да ти кажа и резултата от посещението ми – май излизам нормален
  26. 76) Леле лелче 30 Септември, 2009 в 9:48 am
    До #60 Anonymous Амче кат те кефи да те онождат отзад, кефи си се, кой ти пречи ? Обаче да пишеш цели думи и изрази с главни букви по форуми и в интернет обикновено не се смята нито за нормално, нито за хубаво, нито за възпитано,… тогава що се мислиш за много нормална – праскането отзад да го оставим настрана. То ако обществото се нуждаеше само от тъпоумни крави за да съществува, фърли си компютъра през прозореца, щото той не е създаден от нормални (гениите не се броят за нормални). айде, чакам….
  27. 77) Коментар 30 Септември, 2009 в 9:50 am
    ебаси тъпата статия, ебаси тъпите руски (дето не живеят в русия) мислители, ебаси тъпотията, писна ми да слушам за комунизъм, някои хора не могат или не искат да излезат от миналото
  28. 78) Anonymous 30 Септември, 2009 в 11:25 am
    Комунист ли е, на икона да го видиш, пак да го заплюеш.
  29. 79) Хахаха 30 Септември, 2009 в 11:32 am
    И този форум е потвърждение на правилото – като кажеш на гей някои истини, започва да те обижда. Мисля, че ние, хетеросексуалните, сме дискриминирани и е време да си направим един хетеропарад и да протестираме срещу непрекъснатите обиди на гейовете.
  30. 80) Свежа вест 30 Септември, 2009 в 11:34 am
    № 60 нормално е прекалила ненормално снощи и сега я шият отзад в Пирогов.Щото отпред е като язовир без стена. Ехо, лелче, скорошно оздравяване!
  31. 81) !? 30 Септември, 2009 в 11:35 am
    хахаха, който вади нож, от нож умира. Че защо нападате ненормалните, няма да си замълчат, я!
  32. 82) Elemag 30 Септември, 2009 в 1:28 pm
    Този Буковски е невероятен! Отдавна не съм чел нещо, което по-добре да описва абсурдната ситуация, в която е изпаднало съвременното общество.
  33. 83) Хахахаха 30 Септември, 2009 в 1:50 pm
    И забележете редакцията на гейовете – как го нападат с обиди и го дискриминират по възрастов принцип. Голямата заблуда на гейовете е, че политкоректността трябва да служи само в техните интереси, а те могат да си правят каквото си искат. За феминистките пък нямам думи – наистина го има това самозабравяне, да смятат, че отстъпването на място е по-голяма обида, отколкото да кажеш „шовинистична свиня“. Болни мозъци.
  34. 84) чичата 30 Септември, 2009 в 2:10 pm
    наричайте нещата с имената им, а не с директивни названия чуждици/ казва се педераст, независимо дали е точно, но туй е българската дума/ каза се циганин, а не ром, защото ромът е силна алкохолна напитка, както се казва унгарец, без някой не ни кара да му казваме магяр
  35. 85) Селин 30 Септември, 2009 в 4:40 pm
    Стресната съм от някои от по-крайните изказвания на Буковски. Имах различно мнение за него, но всъщност продължавам да го уважавам, защото наистина е направил много за свободата на словото и е разкрил много от престъпленията в Съветския съюз пред света. Може би разковничето за крайната му позиция се крие именно тук:

    Спомням си първия си спор със следовател от КГБ. Бях на 16 години. Той ме попита: „Защо така ни ненавиждате?“, а аз му отговорих: „Не ви ненавиждам. Аз не ви вярвам. Вие искате да изграждате комунизъм – добре, правете го. Но аз не искам. Мога ли да имам 2 квадратни метра, където да няма комунизъм?“

    Той иска своите два квадратни метра, в които да може да нарича гейовете гейове, негрите негри или каквото още му хрумне и да (не) го прави в съответствие със съвестта си, а не с нечий закон. Именно затова се дразни на политическата коректност, а това, че вижда Оруел в нея – може би пресилва нещата, защото веднъж е живял в свят, в който законът му е забранявал да изрича на глас нещо (или всичко) и това го е направило чувствителен към дори и най-малката забрана.

  36. 86) Селин 30 Септември, 2009 в 4:41 pm
    Според мен проблемът е в границата и баланса на нещата. Да изкрещиш на някого „мъжка шовинистична свиня“ е малоумно. Но да ти плащат по-малко, защото си жена – също. Истината е някъде по средата, а нас хората хич не ни бива в напипването на баланса.
  37. 87) Драга Селин, 30 Септември, 2009 в 11:18 pm
    Дискриминацията на всички нормални върви с пълна сила и наистина визията на Оруел става реалност. Само един пример – в Англия медицинска сестра е уволнена, защото носи кръстче: UK Nurse Penalized for Wearing Cross http://www.zenit.org/article-26985?l=english Утре ще забранят празниците и храмовете, защото дразнят атеистите и мюсюлманите (джамиите няма да посмеят!). Вдругиден ще започне открито насилие, както през първите векове на християнството. Тогава ще стане ясно кой е истински християнин и кой само само имитатор.
  38. 88) Хахахаха 30 Септември, 2009 в 11:31 pm
    87, извинявай, но точно за атеистите се изказваш неподготвен. Досега не съм чул християнин или представител на друга религия да е бил порицаван, защото хули атеистите. Говорите си така, сякаш сме втори сорт хора, а ние имаме право да не вярваме в каквото си искаме. В същото ние ако кажем нещо на вярващ, сме обиждали вярата му. Така че по-добре си мълчи по тази тема. Може да ти се привижда, че ще стане като в ранните векове на християнството, но на мен ми се чини повече, че вървим към по-късните векове на християнството, когато сте ни изгаряли по кладите, когато кажем, че Земята се върти.
  39. 89) Мен 1 Октомври, 2009 в 10:03 am
    Жена съм. Имам деца. Хомосексуалните не ми пречат. Само се радвам, че са малцинство. Защото, ако човечеството е на хомосексуалните – ще е обречено на изчезване. Гейовете, не знам защо забравят, че са плод на хетеросексуалност. И не схващам защо хетеросексуалните толкова им пречат. Много ми е смешен и „политически коректния език“. На негър като кажеш афро-някакъв – това прави ли го с друг цвят на кожата, на циганин като кажеш ром – това прави ли го образован, на педераст или лизбийка като кажеш гей – това прави ли ги други. Имам прекрасна приятелка. Тя повече от 25 години е на инвалидна количка. Когато се запознахме ми каза – „Ако дойдеш на село и да ме видиш – питай за инвалидата, всички ме знаят. Не се притеснявам от това определение. И да ми кажеш друго – аз пак си оставам инвалид. За мен е важно отношението. Няма да прохотя, само защото ще кажеш, че съм със специфични нужди.“ Обръщам се към различните – не е нужно да се натрапвате изкуствено. Проблемът ви е, че първо вие мразите останалите, тези които не са като вас. Научете се да обичате всички – не само себе си.
  40. 90) Anonymous 1 Октомври, 2009 в 12:25 pm
    До „хахахаха“, Говорил съм с много атеисти и съм се опитвал да установя причината на тяхната омраза към вярата. Почти в всички случаи се оказва някаква дълбока и неизлекувана детска травма. За да се осведомите по-добре за развитието и приноса на християнството, прочетете новата книга: http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=19073
  41. 91) cobalt 1 Октомври, 2009 в 5:37 pm
    Всъщност няма нищо обезпокоително в приказките на Буковски. Така би говорил всеки с неговия богат опит на пребиваване в съветски психиатрични заведения и лагери. Човекът има нужда от враг – и си го намира в лицето на малцинствата. Лошото е друго. Лошото е, че много съфорумци явно бъркат този Буковски с титана на световната литература Чарлз Буковски. Лошото е, че поради това много съфорумци са готови да му повярват всичко. Дори и теория на конспирацията, в която за всичките ни неудачи е виновен заговор на кафявите горски катерички подкрепени от евреите. Лошото е, че така пак си намираме виновни за всичко – навик, останал от комунизма (Буковски, както изглежда също има нужда от виновни за всичко). А точно това иска да чуе средният българин – той си е супер, но разни там обратни, феминистки, комунисти, евреи и кафяви горски катерички постоянно работят срещу него, и затова той нищо не постига в живота. Това е проблемът – не Буковски…
  42. 92) sojourner 17 Октомври, 2009 в 12:41 am
    Един разумен глас в морето от безумни бълвания е този Владимир Буковски. Но народът не иска здрав разум. Народът иска бълвочи. Това поведение е последствие от и нагледно доказателство за целенасоченото унищожаване на обществото, за което Буковски говори. Комунистите няма да се спрат, докато не разрушат ИЗЦЯЛО основата, докато не направят всичко ненормално норма, докато не промият или оковат последния трезв ум. Гей- и феминистката пропаганда имат за цел единствено репресия и онеправдаване на населението. Като цяло много полезна и навременна информация в статията.
  43. 93) БС2003 18 Октомври, 2009 в 2:42 pm
    Не мисля, че идеолозите на малцинствата искат да разрушат света.По-скоро преминаваме през етап на утвърждаване на идеите за тяхното право на съществуване и през този етап идеите и дейността им приемат донякъде карикатурни форми.(При нас, хората, като че това е неизбежно).Въпреки тази карикатурност и грешките, които допускат, смятам, че тяхното съществуване е проява на това, че хората стават по-добри и по-толерантни.Както престъпленията на сталинизма и пр. не отменя същността на комунизма като въплъщение на хуманизъм.Първоначалните опити за неговото установяване погинаха, но това не е краят му, свидетелство за което са широките антикапиталистически настроения в света.Тук не става дума за отделни комунистически положения, които могат да бъдат оборени, отхвърлени, доразвити.Затова не мисля, че осъжданнето на комунизма на някакъв Нюрнбергски процес би довело до търсените от организаторите му резултати.Може би точно обратното и затова именно Западът да е бил против-тези хора не са глупаци.Разбирам Буковски, който невероятно жестоко е пострадал в миналото, но неговата позиция към комунизма, а и към малцинствата, съвсем не е повсеместна и съвсем не е израз на най-напредничави настроения.

Ние, другите, мрежата | фундаментализми

Наскоро в мрежата се появи публикация, която разбуни духовете още със заглавието си: „Владимир Буковски: Гейове и феминистки превзеха властта. Започна нова Оруелска епоха”. На едни то прозвуча като откровение свише, на други – като сигнал, да не четат нататък, на мен пък – като откровен дисонанс: препращайки към комуниста Оруел, антикомунистът Буковски критикува марксиста Маркузе? Ясно, критикува го заради това, че е видял в малцинствата революционен потенциал, който според него те нямат, достатъчно е обаче да си припомним есето „Репресивната толерантност“ на този същия ляв Маркузе, за да си дадем сметка, че цели пасажи от него спокойно могат да бъдат вложени в устата на десния Буковски. Цитирам по памет: „Толерирането на систематичното видиотяване на деца и възрастни, било чрез публикации или пропаганда, освобождаването на деструктивността […] са в самата същност на системата, която поощрява толерантността като средство за увековечаване на противоречията и невъзможността на алтернативата.“
Всъщност, Буковски е също толкова против фалшивата природа на капиталистическите демокрации и техните тоталитарни проявления, на злоупотребата с малцинствата и псевдотолерантността, колкото и Маркузе, просто единият критикува отляво, другият – отдясно, а по средата, както винаги, стои не коментар, а поредният дребен скандал.
Едва ли някой от нас живее с големи очаквания към медиите, били те и нови. Знаем, че целта на всяка публикация в мрежата е не да информира аудиторията и да я накара да мисли, а да генерира трафик. Колкото по-грубо стимулираме аудиторията, толкова по-интензивно се възползва тя от дара на обратната връзка, толкова по-голям е трафикът и съответно – печалбата ни като собственици на сайт. Завихрянето на скандал, когато той спокойно може да бъде избегнат, поляризирането на мнения наместо установяване на истината, това е не просто досаден, лесен за избягване шум, а отворената всепоглъщащост на новата медия, в която все повече започва да си проличава идеалната среда за „увековечаване на противоречията и невъзможността за алтернатива“. Статията за Буковски е добър повод да се замислим какво всъщност се случва в тази вселена от думи с различните измежду нас; дали, вместо да се чувстват по-еманципирани във web 2.0, те не са под заплахата на най-небивал фундаментализъм?
Да погледнем само как се преекспонира напоследък темата за радикалния ислям у нас! Начинът, по който старата медия поднася новината за учредяване на партията „Мюсюлмански демократичен съюз“ и съдбата на т.нар. паметник в Славяново, могат да накарат всекиго да настръхне! На помощ отново идва новата медия с блоговете, но колко от по-качествено списваните сред тях – petyr.blogspot.com, templar.blog.bg преливат от коментари?
Да си спомним и не толкова скорошния пример със студентските недоволства от януари т.г. Относителната липса на солидарност и комуникация между отделните групи недоволстващи, въпреки активността им в мрежата, доведе в крайна сметка до баналния сценарий на „ко-оптване“ на тези същите от по-големите и по-обособени субекти и в крайна сметка – до замазване на причината за недоволство, ако и да е била ясна тя и на самите инициатори.
Досега винаги съм се старала да избягвам темата за групите, личностите и идентичностите в мрежата и не защото я намирам за маловажна, тъкмо напротив! Просто страхът от подхлъзване в субективността ме е карал да се ограничавам с нея изключително в писането на проза. Идентичността, това е този важен, организиращ битието ни принцип, с който колкото сме по-наясно, толкова по-малка или поне контролируема е опасността от загубата на суверенитет. Мрежата, на пръв поглед идеален инструмент за интеграция и общуване между отделните идентичности, на практика се оказва нож с две остриета: размива границите помежду им, а общуването се превръща в открит конфликт.
Защото, какво значи думата „нация“ в края на първото десетилетие на 21 век? А какво е останало от концепцията за човека, наследена от античността? Как да се откажем от идентичността си, приемайки да сме неразличими и инкорпорирани в общността? Ако не, как да отстояваме уникалността си, без при това да се изложим на агресия?
Райна Маркова

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Препечатки, политика, ideologies и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към За политическата коректност – дискусионно…

  1. Illa каза:

    Ако Ви е любопитно, ще вметна и моята гледна точка. Не че няма верни наблюдения в аргументите на Буковски, но той, според мен, допуска една логическа грешка – изхожда от особеностите на американската правна система, които правят възможни за кратки периоди всякакви залитания. Континенталната (а в много отношения – и английската) правна система е твърде консервативна и при нея трудно се стига до крайности. Да, възможно е американски съдия да вземе решение, изхождайки от собствените си предразсъдъци (без значение дали това са предразсъдъци на мнозинството или на малцинството).
    Впрочем, демокрацията е тъкмо тази система, която прави значимо мнението на малцинството, като решаващо все пак е какви са интересите на обществото като цяло. Намеквам за етимологията на думата „болшевики“.
    От друга страна, кое е мнозинство и кое – малцинство? Целият проблем идва от непрекъснатото предефиниране на социалните групи. Кои са в малцинство – жените или мъжете? Да не говоря пък за „теорията“, за която научих тия дни, че хетеросексуалните сме били само 20% от населението )) Дали пък, атакувайки „малцинствата“, Буковски не защищава тъкмо малцинствени права?
    И накрая, типът феминизъм, за който говори Буковски, е екстремистки. Няма идейно течение, което да няма екстремистко крило. Не е продуктивно всяка идея да се отъждествява точно с най-крайните си привърженици, които винаги докарват идеята до абсурд и, следователно, до нейната противоположност.

  2. Borislav каза:

    Честно казано, и двете. Разсъжденията на Буковски до голяма степен ми допадат и съм съгласен с тях.

  3. Illa каза:

    Фактът, че жертвате толкова много място, за да уважите тези мнения с вниманието си, ме кара да мисля, че смятате подобна дискусия(завихрена около Буковски) за смислена. В какво точно виждате смисъла от нея?
    Или просто си съхранявате събитието(гостуването на Буковски и Алешковски), каквото е изначалното предназначение на блога.

Коментари са забранени.