Отново ВАК…


Получих по електронната си поща следното писмо, препратено от ректора на НБУ до всички хабилитирани лица на основен трудов договор в НБУ:

ВИСША АТЕСТАЦИОННА КОМИСИЯ

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Площад “България” 1, София 1463

телефон 953 04 72, електронна поща alexfedotoff@yahoo.com

проф. А. Федотов, Председател на ВАК

Изх. № 1532/07.10.2009 г.

До Председателите на Специализираните научни съвети

при Висшата атестационна комисия

До Председателите на научните съвети на научните организации

и Висшите училища

Уважаеми колеги,

На 27 декември 2009 г. изтича мандатът на Научните комисии при ВАК, назначени със заповед КВ-109/27.12.2006 г. на Министър-председателя на Република България. Съгласно допълнителен член 66 а от Правилника за приложение на закона за научните степени и научните звания (Постановление на МС №185 от 19 август 2002), в срок до 2 месеца преди изтичането на мандата на научната комисия всеки научен съвет може да внесе в Президиума на Висшата атестационна комисия и в Министерството на образованието и науката своето предложение за състав на съответната Научна комисия към ВАК, който включва председател и най-малко 8 членове, както и данни за научната област и научните и професионални постижения на кандидатите.

Президиумът на Висшата атестационна комисия въз основа на предложенията в едномесечен срок от постъпването им, подготвя проект за нов състав на Научната комисия, който включва кандидатурите, подкрепени от най- голям брой научни съвети, както и списък на останалите предложени кандидатури, съдържащ научната област, данни за научните и професионалните постижения на кандидата , както и броя на подкрепилите го научни съвети.

С настоящото предлагам на специализираните научни съвети и научните съвети на научните организации и Висшите училища да се възползват от правото си и в срок до 6 ноември 2009 г.да направят предложения за членове на Научните комисии при ВАК

Председател на ВАК:

/проф. дфн Александър Федотов/

Моят отговор:

Докато е в действие сегашният Закон за научните степени и научните звания и Правилникът за неговото приложение, категорично отказвам да сътруднича с тази компрометирана – в моето виждане – институция. Прочее, припомням моето да предложение как тя следва да бъде реформирана:

  1. Държавен контрол само върху придобиването на образователна степен – включително и на степента „доктор”. Сегашното малоумие „образователната и научната степен доктор” да отпадне. То беше създадено с цел да примири текстовете на Закона за висшето образование и на Закона за научните степени и звания. От това следва да се премахне и научната степен „доктор на еди-кои си науки” (на големия докторат).
  2. Да се запази обаче лицензирането на висшите училища с оглед на това дали имат HR потенциал да обучават студенти на бакалавърско, магистърско и докторско равнище.
  3. Понятието „научно звание” да се обяви за нищожно. Академичната институция в днешно време не е нито религиозна институция, нито войска. Да останат само научните длъжности, които имат същите наименования като научните звания. Висшите училища сами да определят реда за заемането на съответната научна длъжност.
  4. Да се опрости йерархията на научните длъжности.
  5. Висшата атестационна комисия да се преобразува в Комисия по научна етика, която да заседава само когато бъде сезирана. Процедурите, които тя прилага, да се организират като съдебни процедури,  като се спазва най-важното нещо – спорещите страни да участват в нейните заседания.
  6. Заседателите, участващи в решаването на определен казус, да се избират само за решаването на дадения определен казус по принципа, по който се избират съдебни заседатели в САЩ: лотария в присъствието на спорещите страни, които да имат право да правят определен брой отводи. Имената се теглят измежду всички хора с образователна степен „доктор” в съответната област.
  7. Когато една от страните е неудовлетворена от решението на Комисията по научна етика, тя може да обжалва решението пред съда.
  8. Когато мотив за отказване на образователна степен или на назначение на определена длъжност е хипотеза, предмет на Наказателния кодекс, тя да се взема предвид само ако има влязла в сила присъда. Тук визирам най-вече обвиненията в плагиатство, които са най-честата причина за отказ на образователна и научна степен и/или на научно звание. Сега дали има плагиатство или не се решава от специализираните научни съвети, научните комисии и президиума на ВАК, като се прилага доста странна „процедура”: достатъчно е силният на деня учен да размаха някакви листа под носовете на членовете и те безропотно да приемат неговото обвинение. А плагиатството е член от НК. Тоест – трябва да бъдат прилагани от юристи процедури на Наказателно-процесуалния кодекс.
  9. Ясно да се дефинира в Закона за висшето образование на какви условия трябва да отговаря едно висше училище, за да бъде обявено за университет. Оксиморонно е да има тематични университети.

Тук можете да прочетете мотивите.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Културна дискусия, Отворено писмо, политика и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към Отново ВАК…

  1. Borislav каза:

    Сергей Игнатов през Mediapool:
    Един от спорните въпроси е този за степените и званията. Как ще се регламентира законово той и ще има ли Висша атестационна комисия? Като ректор на НБУ многократно сте се обявявал за нейното закриване…

    До края на ноември се надявам да имаме готов Закон за израстване на академичния състав, известен като закон за степените и званията. На мен „званията” не ми харесват, защото в армията имаше звания. Полицията се девоенизира, а науката държи да има звания – смешна работа.

    Така че ще направим закон, чийто акцент ще бъде децентрализацията – всички процедури ще бъдат разпределени по университетите и в БАН според техните правилници. Законът ще зададе само рамката.

    Академичен състав на университетите ще са асистент, доцент, професор. Защитата на хабилитация ще дава научната степен хабилитиран доктор. Човек се хабилитира около 40-годишна възраст у нас. Доктор на науките се става около 60-годишна възраст, защото между доцент и професор разлика няма и никой не бърза да става професор. Разликата в заплащането е минимална – 50 лева. Професор сега се става, защото има право на три продължения по една година след пенсионирането, а доцентът – две.

    Преподаватели преди да се пенсионират, а и заради по-голямата пенсия бързат да стават доктори на науките и после бързат да стават професори, което е безсмислено. Затова казваме, че хабилитацията те прави хабилитиран доктор – всички са щастливи, имат две научни степени и никой не е ощетен. Добавяме обаче, че защитата се прави на публичен научен форум.

    За професор ще се изисква да е подготвил поне един докторант и да има принос към развитието на съответното учебно заведение. Можем да сложим още две изисквания. Първо – за да станеш асистент, трябва да имаш докторска степен. И второ – няма да може при пенсиониране на 65 години да се продължава договорът, ако не си подготвил хабилитиран наследник след себе си. Ако има такъв, преподавателят остава в университета още три години. След това може да продължи като гост-професор, както законът позволява. Но ако няма хабилитирано лице, преподавателят не може да остане в университета. Много хора оголват своята дисциплина, за да могат да четат лекции цял живот.

    В преходните и заключителните разпоредби на новия закон ще се запише, че привилегиите по сегашния закон се запазват за заварените случаи. На асистентите без докторска степен в заварено положение ще им дадем срок от три години, примерно, да защитят докторантура.

    Висшата атестационна комисия (ВАК) при децентрализацията може да се преобразува в апелативна комисия. Трябва да има такава централизирана институция, която да следи за законността на самите процедури.

    Притеснявате ли се от силен отпор срещу тези реформи?

    Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи. И понеже хората на науката са изключително умни и интелигентни 20 години те привличат всеки нов министър към „широки дискусии“, в които не се постига единомислие и реформите се отлагат.

    • Георги Георгиев каза:

      Уважаеми колеги,

      Това което прочетох като коментар ми харесва и звучи много добре, ако наистина се осъществи в бъдеще.

      Но на практика остават остават неизяснени въпроси като:

      = при премахване на шифрите за отделните специалности на какво база ще могат настоящите или бъдещите „доктори“ да кандидатстват по дадена специалност т.е. ще се извършва обединяване на повече шифри или по определена тематична насоченост ли?

      = Какво ще попречи на вече станалите доценти или професори да вземат повече часове от лекции и упражнения за да запълнят необходимия брой часове по дисциплината си, които не им достигат, като вземат от часовете предназначени за други специалности и на основата на какви критерии ще се отпускат допълнителни часове при различните специалности т.е. ще има ли контрол над начините за определяне на часовете по дадена дисциплина в съответния университет или това ще зависи единствено от ректора или най-вече от съответната катедра? Пример: Ако някой доктор подаде молба до ректора на даден университет с заявка за отпускане на конкурс по шифър (или по тематика, при отпадане на шифрите) и от катедрата на същия му откажат с тезата, че нямат нужда от такива специалисти, а след това си присвояват допълнителни часове към своя хорариум. Това според мен е напълно възможно да се случи и трябва да се помисли добре за предотвратяването нв този въпрос!

      = Не ми стана ясно за изравняването на степените и званията? Ако се дават на един асистент три години за да стане доктор, то колко трябва се дадат на един доктор за да стане доцент и на един доцент за да стане професор? Ако всички които са доктори си стоят на позицията асистент, то няма да останат доценти или професори и това възможно ли е да се контролира от дадена комисия или зависи изцяло от съответните академични съвети на университетите?

      • Borislav каза:

        Тригодишен гратисен се период ще се даде на сегашните асистенти, които още не са доктори.

  2. Анита каза:

    P.S. Получих това писмо и се отказах на секунда🙂

  3. Анита каза:

    Съгласна съм, че ‘доктор’ е образователна степен – (все пак, така е по света). Мисля, че ВАК като чисто формална и юридическа институция има смисъл, за узаконяване и изравняване на образователните степени. Освен това, все пак би било добре да има една инстанция, която прилага критери за валидността за тези степени, дадени от университетите и БАН. Разбира се, че ефективното действие на ВАК предполага яснотта в закона за вишето образование.

Коментари са забранени.