Промяна в парадигмата


Парадигмата е система на мислене (от гръцкото “paradigma”, ‘модел’). Тя е модел за разбиране и обяснение на определени аспекти на действителността. Макар че Томас Кун пише за науката, терминът бива широко възприет. Говори се за образователни парадигми, парадигми в градоустройството, промяна в медицинската парадигма и т. н.

Промяна в парадигмата представлява определено нов начин на мислене относно старите проблеми. Например в продължение на повече от два века видните мислители са приемали, че парадигмата на Исак Нютон (неговото описание на предвидимите механични сили) ще обясни в крайна сметка всичко чрез понятията за траектория, гравитация и сила.

Но в твърденията на учените крайните отговори се оказват неуловими, тук-там някои данни отказват да се вместят в Нютоновата схема. Това е типично за всяка парадигма. Накрая се натрупват твърде много наблюдения, външни за старата система на обяснение, и я “разпъват”. Обикновено в кризисната точка се явява човек с велика еретична идея. Едно ново могъщо прозрение обяснява очевидните противоречия. То въвежда нов принцип… нова перспектива. С налагането на една по-широка като обхват теория кризата от разрушителна става съзидателна.

“Съзаклятието Водолей”

Мерилин Фъргюсън

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Uncategorized и тагнато. Запазване в отметки на връзката.