За званията и за хората


Когато едно общество не е стратифицирано в достатъчна степен, възниква проблемът със званията. Проблемът в случая е със званията „доцент“ и „професор“. У нас те се възприемат едва ли не като благородническа титла, нещо като Sir, Dame и Lord в Обединеното кралство. Пишат ги дори по некролозите на покойните носители на въпросните звания, за да се покаже, че покойникът е бил нещо „по-така“ от останалите покойници, макар че пред Бога всички сме равни. Но кой ти мисли за Бога…

Всъщност проблемът започва още с Търновската конституция, която забранява монархът да раздава благороднически звания. От тогава до сега се търсят всякакви субститути на тези дълбоко лелеяни от народа ни благороднически звания, които да оформят нещо като българска аристокрация.

Свобода Бъчварова описва в романа си „Земя за прицел“ как най-старият банкер Скарлатов си слага герб върху каретата, без да нарушава Търновската конституция – обявява я за „лейбъл“ или за „бранд“ – както бихме се изразили днес.

Тоталитарната държава се опита да създаде истинска „камара на лордовете“, учредявайки институцията на активните борци против фашизма и капитализма, учредявайки институцията на заслужилите и народните артисти, на заслужилите и народните учители.

Когато „заслужилите“ и „народните“ престанаха да съществуват, актьорите най-вече вдигнаха вой до небесата за предполагаема уравнивиловка и т.н. По-късно, когато емоциите стихнаха, се видя, че Невена Коканова, Калата и много други бивши „народни артисти“ са си НЕВЕНА КОКАНОВА, КАЛАТА и пр. и без тези звания.

Видя се също така, че носителят на професорско звание и бивш министър на културата Стефан Данаилов бърка думи като „тога“ и „ливрея“ („ректорът на СУ и заместник-ректорите, облечени в своите тържествени ливреи“) и написа за голям срам на всинца ни ЗБОГОМ, МАРИЯ в траурната книга за Мария Нейкова.

Немалко днешни доценти и професори тъжат по повод евентуалната отмяна на тези звания и оставянето им да бъдат само длъжности във висшите училища. Как само гъделичка самочувствието идеята, че си носител на званието „национален доцент“ или „национален професор“? Нищо че пак се явяваш на конкурс, ако решиш да си смениш работодателя.

Жалещите за професорските и доцентските ЗВАНИЯ виждат в тези ЗВАНИЯ единствените си преимущества спрямо околните си колеги. Мой колега, професор, заяви, че поради това, че е професор, не може да води практически курс по български език – било обидно (?!?). Същият, докато беше доцент, поне видимо, не се възмущаваше,че води подобен курс…

Ако пък националните доценти и професори станат членове на специализиран научен съвет, научна комисия към ВАК или дори член на президиума на ВАК, това е достатъчно основание те да се чувстват нещо „по-така“ от останалите си колеги: зер, от съответния член(ка) зависи кариерата на не-член(ка)а…Всички животни в животинската ферма са равни, но някои са по-равни…

Достатъчно основание за самочувствие и за намеса в хорските съдби.

Всеки смислен човек на науката последно се интересува от званието си. Кажете ми, моля ви се, какво е било званието на Роман Якобсон, Михаил Бахтин, Цветан Тодоров? Те просто са РОМАН ЯКОБСОН, МИХАИЛ БАХТИН и ЦВЕТАН ТОДОРОВ и цял свят ги познава и цитира.

Ето за това става дума в Законопроекта за развитие на академичния състав – хората във висшето образование и в науката да не се вземат чак толкова насериозно освен ако наистина нямат сериозни основания за това. От моята област веднага се сещам за двама: Никола Георгиев и Богдан Богданов. Да – те са Професори и извън всякакъв Закон за научните степени и научните звания и извън всякаква висша атестационна комисия!

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Вечните за мене неща, Културна дискусия, Лични, Мила родна картинка, образование, политика, ideologies и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

1 отговор към За званията и за хората

  1. Петя Осенова каза:

    Съгласна съм, че не ‘званието’ прави учения, а ‘призванието’ (което е вярно за всяка професия).

Коментари са забранени.