Абе, хубаво си беше, въпреки ангажимента в УНСС. След като Коледа отново стана официален празник, сега за първи работих на 25 и 26 декември. Но както си казах – тъкмо да не ми писне от стоене на маса…

Бъдни вечер

Бъдни вечер започна с посещение при баща ми, който – милият – не може да прежали смъртта на майка ми през 2007 г. Няма и да може, както виждам… Последния път, когато тя беше адекватна и в съзнание, беше именно на Бъдни вечер 2006 г. Затова той държи да си бъде вкъщи на Бъдни вечер. Прекадихме, седнахме, пихме по чаша чудесно домашно брациговско вино (аз изпих няколко), отляхме и за нея, обсъдихме някои неща около панихидата й на 10 януари. Опитах му боба, който се оказа чудесен. Тръгнах си за в къщи.

В къщи – изненада – с нас беше и годеникът на Елена – Вальо. Започнахме да разпалваме въглена, за да прикадим и у дома. Първият духащ въглена бях аз (за съжаление, никой не засне това паметно духане), след това бях сменен от Бената:

В крайна сметка двата въглена се разпалиха и започна прекадяването. Това винаги прави Бената като стопанка (и собственичка) на дома, в който сега живеем:

Седнахме около масата, разчупихме погачата, паричката – както винаги – се падна на Албена.  Аз си легнах около 10 и половина, защото на следващия ден трябваше да ставам рано заради курса в УНСС.

Коледа – семеен обяд

Коледната ни маса изглеждаше така:

Обърнете внимание, моля ви, на погачата – истинско Албенино произведение на изкуството:

Присъстващи:

Баща ми

Тъща ми

Чочка и Вальо:

Ената и Фродо

Бената

И аз…

Вечерният коледен купон в къщи

Участващи:

Владо Иванов

Фродо, Чочка и Вальо

Андрей Георгиев – новопосветен

Ольо (иначе казано – „адвокат Светослав Шипков“)

Владо Игнатов

Дафина, Поли и Динев

Бената

и аз…

КАКТО И КОЛЕДНАТА МАГИЯ

ЕПИЛОГ (26 ДЕКЕМВРИ)

Без коментар…

Еми, това е…Стига ви толкова!

PS: Липсваше ми само Малкият принц, за да бъде духът на Коледата пълен…