На О.Ц.


Във втората част на „Сага за Форсайтови” – „Съвременна комедия”, Голсуърти въвежда интересен персонаж – Марджъри Ферър, внучка на маркиз Шропшиър, принадлежаща към лондонските ултрамодерни кръгове, които например си падат по театъра в съветска Русия. Та въпросната Марджъри Ферър веднъж е на прием у дъщерята на Соумс – Фльор, и злослови по адрес на домакинята си, като смята, че никой не я чува. За нещастие (?), чуват я Соумс, който прави скандал и я изгонва от приема, и един млад американец, гостуващ в дома Фльор и Майкъл, който изобличава Марджъри. Първоначално Фльор е много сърдита на баща си, че е предизвикал скандал („всеки говори зад гърба на другия и това на никого не прави впечатление”), но след това решава да задълбочи скандала и пише писма до три общи с Марджъри приятелки, в които нарича Марджъри Ферър „вероломна змия”, твърди, че въпросната дама „няма никакво чувство за морал” и пр. Същевременно Марджъри Ферър, която е зле финансово, решава да се омъжи за депутат, който е свръхконсервативен и по негово настояване завежда дело за обида срещу Фльор. На сцената се появява отново младият американец, който вече е запленен от Марджъри Ферър, но тъй като той за нея е поредната авантюра, Франсиз (така се казва младият американец) се разболява тежко и е почти на смъртно легло. В стаята на хотела му (тъй като, влюбен в Марджъри, той е напуснал дома на Фльор и Майкъл) Марджъри и Фльор се срещат, като Марджъри предлага на Фльор да се помирят, но Фльор отказва. Започва процесът, който е спечелен от Фльор, защото Марджъри почти е принудена да признае, че е имала любовник, което пък разваля годежа й с шотландския депутат. Фльор печели процеса, но губи популярността в кръговете, в които й харесва да се движи, защото се оказва, че принадлежи към класата на „мухлясалите”. На прием след края на процеса „мухлясалата” Фльор остава сама със съпруга си, а около ултрамодерната Марджъри е пълно с хора.

Основният проблем, който се разнищва по време на процеса, е дали човек носи отговорност за думите си, или може да си говори каквото му падне, защото е безотговорен към това, което казва, и обществото приема това. Адвокатът на Фльор доказва, че човек, съдещ друг човек за квалификации от рода „тя няма никакво чувство за морал”, не отдава никакво реално значение на думите, които изговаря, че говоренето за него е просто игра (но не в смисъла, който Витгенщайн придава на това определение), което за британския съд е неприемливо. Пикантерийката около Марджъри е просто черешката, която завършва тортата. Така че за въпросната Марджъри изразът „тя няма никакво чувство за морал” не би следвало да предизвиква такъв смут в нейната душа, защото за нея всъщност няма значение какво говорят зад гърба й.

Но смутът е предизвикан поради годежа й с депутата, за когото думите също имат значение и назовават реални ситуации. В крайна сметка, оказва се, че Марджъри не е чак толкова лоша, че в крайна сметка за нея някои думи и изрази всъщност имат стойност и не са просто дърдорене, бла-бла-бла… Тоест, оказва се, че ултрамодерните не са чак толкова ултрамодерни, че държат все пак на доброто си име в обществото, че могат да изпитват нещо като срам – все „мухлясали” категории…

Склонни сме да обвиняваме съвременното българско ултрамодерно общество (особено съвсем младите му представители) в същите грехове, без да си даваме сметка че всичко това е déjà vu. През последните няколко месеца живях в ситуация, твърде напомняща този епизод от сагата на Голсуърти. Ядосвах, ужасявах се, безпокоях се, докато не се сетих за Марджъри Ферър и не си дадох сметка, че общувам с нашенско превъплъщение на Марджъри. Ултрамодерността е всъщност постмодерност, където думите и изразите не реферират към нищо освен към самите себе си и са проява на хедонистичната функция на езика: говорене и казване на неща само заради удоволствието да изречеш едно или друго нещо, без да мислиш как стоят нещата в действителност, без да отчиташ на кого ги казваш и че този, на когото ги казваш, може и да не толкова ултрамодерен и постмодерен и за него думите и изразите да назовават съвсем реални неща и поради това ги приема едно към едно. А Франсиз Уилмот оздравява – телесно и душевно – и се връща в родната си Върджиния да отглежда праскови…

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Лични, Отворено писмо и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.