Българският език на Борислав- „Тъжен празник“ – оксиморон, тавтология или...какво е? 16.05.2018На другия ден слънцето все тъй жестоко и силно печеше, но из нивите се не мяркаха работници, макар че бе делник. Златни класове се ронеха и горяха самотни.Полето празнуваше тъжен празник.Погребваха Пенка. Елин Пелин, „По жътва“В тестова задача по българска литература учениците трябва да определят какво е „тъжен празник“: оксиморон, метафора, хипербола или ин […]noreply@blogger.com (Unknown)
- „Тъжен празник“ – оксиморон, тавтология или...какво е? 16.05.2018
Гласове – Досието на Владко Мурдаров
Публикувано на История, Лични, Мила родна картинка, Препечатки, Скандал, политика и тагнатоВладко Мурдаров. Запазване в отметки на връзката.
Обичам професионалистите. Почитам авторитетите. Та хич не ми се занимава с ДС човеци, ама по повод: „Владко Мурдаров се занимава през целия си творчески път с езикови бележки – дали думата се пише с О или У, дали представката е ПРИ- или ПРЕ- и т.н. „, отворих Новия правописен речник, където Вашият колега е съавтор. Та понеже има разни неясноти, например в предговора е дадено полуслято „храм-паметник“, а в приложението – разделно „храм паметник“, на буква „ч“ е 1 дума „чейнджбюро“, пък в прилоението (накрая на речника) е разделно „чеиндж бюро“. Обаче авторът на това Приложение №17 е Мурдаров, така пише в предговора. Ама разберете се.
От 2005 г. не сме колеги.
доц. д-р Любима Йорданова /мнението ми в коментарите на „Гласове“/
Владко Мурдаров ми е колега от университета, дори бяхме в една група. Съгласна съм със статията, възразявам само срещу част от първото изречение – „Владко Мурдаров е един от водещите български езиковеди“. Дали?
Владко Мурдаров се занимава през целия си творчески път с езикови бележки – дали думата се пише с О или У, дали представката е ПРИ- или ПРЕ- и т.н. Тази школска насоченост на „научните му изследвания“ няма нищо общо със съвременната европейска лингвистика, която той би трябвало да познава. Нали се връщаше за малко от Залцбург и Виена и пак заминаваше? Дори по времето на социализма, когато „Западът“ беше забранен за българските граждани, включително и учените, които не са членове на Българската комунистическа партия и не работят за Държавна сигурност? За него беше „отбранен“.
Пиша тези редове именно като лингвистка. През последните 20 г. разработвам в България две нови научни направления – политолингвистика /там са всичките ми книги за „Езика на Промяната след 1989 г./ и евролингвистика /Европейската комуникационна политика/.Т.е. няма завист към „талантливия“ колега, но има съвременен поглед към науката лингвистика /езикознание/ и старание българската лингвистика да бъде насочена към европейската – като научни направления, като методи на работа, като терминологичен апарат и т.н.
Колкото до работата на Държавна сигурност в различни структури на обществото ни, включително и в науката, мисля, че съм я отразила достатъчно добре на базата на документални текстове в монографията си от 2010 г. „Комунизмът и българите“.