Гласове – Досието на Владко Мурдаров


Гласове – Досието на Владко Мурдаров.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на История, Лични, Мила родна картинка, Препечатки, Скандал, политика и тагнато. Запазване в отметки на връзката.

3 отговора към Гласове – Досието на Владко Мурдаров

  1. Елка Колчакова каза:

    Обичам професионалистите. Почитам авторитетите. Та хич не ми се занимава с ДС човеци, ама по повод: „Владко Мурдаров се занимава през целия си творчески път с езикови бележки – дали думата се пише с О или У, дали представката е ПРИ- или ПРЕ- и т.н. „, отворих Новия правописен речник, където Вашият колега е съавтор. Та понеже има разни неясноти, например в предговора е дадено полуслято „храм-паметник“, а в приложението – разделно „храм паметник“, на буква „ч“ е 1 дума „чейнджбюро“, пък в прилоението (накрая на речника) е разделно „чеиндж бюро“. Обаче авторът на това Приложение №17 е Мурдаров, така пише в предговора. Ама разберете се.

  2. доц. д-р Любима Йорданова каза:

    доц. д-р Любима Йорданова /мнението ми в коментарите на „Гласове“/

    Владко Мурдаров ми е колега от университета, дори бяхме в една група. Съгласна съм със статията, възразявам само срещу част от първото изречение – „Владко Мурдаров е един от водещите български езиковеди“. Дали?

    Владко Мурдаров се занимава през целия си творчески път с езикови бележки – дали думата се пише с О или У, дали представката е ПРИ- или ПРЕ- и т.н. Тази школска насоченост на „научните му изследвания“ няма нищо общо със съвременната европейска лингвистика, която той би трябвало да познава. Нали се връщаше за малко от Залцбург и Виена и пак заминаваше? Дори по времето на социализма, когато „Западът“ беше забранен за българските граждани, включително и учените, които не са членове на Българската комунистическа партия и не работят за Държавна сигурност? За него беше „отбранен“.

    Пиша тези редове именно като лингвистка. През последните 20 г. разработвам в България две нови научни направления – политолингвистика /там са всичките ми книги за „Езика на Промяната след 1989 г./ и евролингвистика /Европейската комуникационна политика/.Т.е. няма завист към „талантливия“ колега, но има съвременен поглед към науката лингвистика /езикознание/ и старание българската лингвистика да бъде насочена към европейската – като научни направления, като методи на работа, като терминологичен апарат и т.н.

    Колкото до работата на Държавна сигурност в различни структури на обществото ни, включително и в науката, мисля, че съм я отразила достатъчно добре на базата на документални текстове в монографията си от 2010 г. „Комунизмът и българите“.

Коментари са забранени.