Достена Лаверн, „Експертите на прехода”, изд. „Изток-Запад”, 2010 г. 614 стр.


Няколко колеги и няколко приятели във Facebook ми обърнаха внимание върху тази книга с препоръка, че заслужава да се прочете. Вече се бях се запознал с откъси от нея, публикувани тук-таме из интернет (е-vestnik, „Гласове”, Книголандия). Прежалих 30 лв. И си я купих.

Не, не съжалявам за 30-те лева.

Първото, което забелязах, е, че заглавието на български звучи различно от заглавието на френски. Оригиналното заглавие на книгата всъщност е „Невидимата ръка на прехода” (La main invisible de la transition). Установих също (след справка в интернет), че авторката се казва всъщност „Достена Ангелова – Лаверн (Dostena Anguelova-Lavergne)”. Защо тя в българското публично пространство се представя само като „Достена Лаверн”?!?

Попаднах в интернет на снимки на част от книгата, посветена на Евгений Дайнов. Споделям с колега на жена си, също учител в НГДЕК „Константин Кирил Философ” – Достена Ангелова е завършила НГДЕК: ”Да знаеш вашата alumni Достена как е наредила Евгений Дайнов!!!”. Колегата на жена ми замълчава. После казва: „Абе, знаеш ли, че тя има нещо общо с В. П. – не знам дали го познаваш. По едно време преподаваше при нас.”

Познавам го – как да не го познавам: съученик ми е, заедно служихме в казармата и там буквално ми спаси живота. По едно време беше женен за една много лява политоложка – Мария Пиргова. Не зная дали той е биологичният баща на Достена, или ако не е – дали я е осиновил…

По-късно в сайта на вестник „Гласове” (http://www.glasove.com/article-9982.php), който, изглежда, се е заел да пропагандира книгата, се натъквам на следния коментар:

„26.10.2010 г. 14:28 ч.просто човек:

Г-жа Достен[a] Лаверн е дъщеря на Мария Пиргова, политолог и политически съветник на президента Първанов. В книгата г-жа Пиргова е цитирана редовно като „М.П., политически съветник“. Тъй като 90% от книгата са лични биографични детайли за разни хора в България, до които нормалните граждани – да не говорим за живеещи във Франция – нямат достъп, то предполагам, че книгата ни дава рядката възможност да видим стила на анализи, характерен за президентството.“

Признавам си без бой – прочетох книгата на един дъх.

Устанавих, че основни „герои” на книгата са Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Георги Прохаски, Красен Станчев и др. – тоест хора, оглавяващи неправителствени организации като Центъра за изследване на демокрацията,  Центъра за икономическо развитие, Института за пазарна икономика, Института за регионални и международни изследвания, Центъра за социални практики, института „Отворено общество”, Нов български университет и др.

Намирам книгата за ужасна и за нечистоплътна.

Книгата е ужасна, защото е наукообразна, като мимикрията на наука е доведена до съвършенство: солиден библиографски апарат (библиографията не е номерирана, но се простира от стр. 598 до стр. 614), широк контекст на анализираното явление think-tank. Освен това г-жа Лаверн пише изключително добре и увлекателно – добре си личи журналистическото й подадине.

Любопитно е обаче, че книгата не съдържа никакви индекси – нито на имената, нито на темите, нито на термините, а индексите са едни от белезите на съвременното научно изследване.

В труда й също така не се съдържа и никаква жълта информация, никакви клюки – не че около нейните „герои” не витаят всякакви клюки. Но тя умишлено избягва да се занимава с тях. Всичко това създава усещането за наистина сериозна монография и безпристрастност.

Но не! Авторката признава в предговора към българското издание, че искрата все пак да се реши да публикува книгата си е небезизвестното изявление на Евгений Дайнов от 2009 г. за ВАК като съвременна инквизиция – нещо, в което повечето мои колеги връстници и по-млади от мене бяха убедени и бяха готови с две ръце да се подпишат под казаното от Е. Дайнов.

Всички тези качества на текста, както и началното признание на г-жа Лаверн за това коя е капката, преляла нейната чаша, която й дава увереността да публикува текста си, показва дълбоката манипулативна същност на текста, който трябва да свали рейтинга на хора като Иван Кръстев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Красен Станчев, Георги Прохаски и др. Внушава се, че въпросните лица, както и други, са „вносители на демокрация и износители на анализи и информация за напредъка на реформите в България” (този мотив за първи път се появява на стр. 13 и след това многократно се повтаря из цялата книга, като понякога частта „за напредъка на реформите в България” се изпуска и излиза, че нейните „герои” изнасят всякакви анализи и всякаква информация – на ЦРУ, вероятно – зная ли аз, неукият…

Книгата се основава предимно върху интервюта, които авторката е правила със своите „герои”. Не че се съмнявам, че такива интервюта е имало, но каква е тяхната достоверност и въобще как се верифицира, че интервюираните са казали точно това, а не друго – не става ясно. Остава да вярваме, че авторката добросъвестно е преобразувала в писмен текст казаното в интервютата…

Защо определям книгата като „нечистоплътна”? След като г-жа Лаверн си позволява лукса да се рови в биографиите на разни живи хора, нейни съвременници, да би била толкова добра, че да представи и своята автобиография.

За майка си, например, казва само, че е преподавател по политология в Софийския университет, без да споменава името й и без да посочва, че е съветничка на Георги Първанов, че е била и в близки идейни и експертни отношения с министър-председателя Жан Виденов. Впрочем, в едно от интервютата с  Мария Пиргова (с. 284) има интересен детайл, когато М. Пиргова разказва как по времето на Жан Виденов като министър-председател е имала едва ли не денонощен достъп до Министерския съвет и до кабинета на министър-председателя:

По времето на Жан влизах в Министерски съвет, когато си поисках, защото бях наела много от работещите там още по времето на Беров [иронична усмивка].

Всъщност Достена Лаверн прави опит да имитира книгата „Интелектуалците“ на Пол Джонсън. Само че книгата на Пол Джонсън е чиста публицистика и освен това е сериозна публицистика, без обаче да има никаква претенция за научно изследване – въпреки солидния си библиографски апарат. От друга страна, всичко това не означава, че текстовете на Пол Джонсън не са образец и за приложение на дедуктивната логика в тях – един от белезите на научния тип изразяване. Освен това моралната основа на Пол Джонсън е безупречна: главната опозиция е между духовното лице и светския интелектуалец, а повечето от интелектуалците, за които пише, са вече покойници.

Четейки книгата на г-жа Лаврен, така и не ми стана ясно какво е това „политическа антропология“ и дали текстът е репрезантативен за този дял от антропологията.

И накрая:

Тъй като името на проф. Богдан Богданов, който вчера закръгли 70 години, се споменава нееднократно в книгата на г-жа Лаверн, мисля, че интересен предмет за изследване в „политическата антропология“ би било защо Джордж Сорос „предпочете“ Богдан Богданов пред публичния дисидент както преди, така и след 1989 г. – Никола Георгиев: също университетски професор, литературовед с брилянтен английски (!), публично преследван от Николай Хайтов заради „структурализма” си, човек, на когото дълго време не му разрешаваха да води спецкурсове в Университета и който водеше теория на литературата само на „западните” филологии. Бях трети или четвърти курс студент, когато му „разрешиха“ да води спецкурс „Поетика и реторика“ и в 160 аудитория имаше и доста правостоящи.

Може би защото Никола Георгиев стана дисидент и на цялата политическа система, установила се след 1989 г., и може би защото неговата „семантична роля“ е да бъде винаги в позицията на дисидент, но не и в позицията на съвременен тип мениджър, какъвто е Богдан Богданов? Ето един интересен предмет за размисъл, според мене, в областта на „политическата антропология“…

Това са моите предварителни спонтанни бележки след първото четене на книгата на Достена Ангелова-Лаврен. Може би ще ме осени музата да напиша дълбокомъдрена и пространна рецензия – не зная още дали си струва трудът, но темата всъщност живо ме интересува.

Но  авторката не ме убеди, че „героите” й са лоши хора – особено двамата, срещу които пише най-много: Иван Кръстев и Евгений Дайнов.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Книги, Културна дискусия, Мила родна картинка, Скандал, ideologies и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

15 отговора към Достена Лаверн, „Експертите на прехода”, изд. „Изток-Запад”, 2010 г. 614 стр.

  1. Дръстена Лъжерн каза:

    Четивото е, по същество дълбоко манипулативно, защото е концентрирано върху хора с малък принос към случилото се в БГ през прехода, а едновременно с това подминава мълчаливо истински спечелилите от прехода, те са и неговите оригинални архитекти. За да ме разберете още по-ясно – Достенчето се опитва да вмени на едни хора неща, които са се случили ВМЕСТО това, за което те са работили. Не случайно тя не засяга темата за олигарсите на БГ, които до един са хора на БСП.

  2. Georgi Tsvetanov каза:

    Господин Doctorа1300 (предполагам, че сте мъж, ако не сте – извинете!),
    бъдете така добър като цитирате на чужди езици поне да цитирате точно. В стихът от „Медея“ на Сèнека се казва: „cui prodest scelus, IS fecit.“ („Комуто престъплението носи полза, той го е извършил.“)
    Иначе не сте прав – в спора се ражда истината.

  3. Doctora1300 каза:

    Пак старата песен на нов глас. Коментар „Кой го казва?“, а не „Какво казва?“
    А темата за българските think-tanks е значима и днес.
    Например след този рипорт: http://ime.bg/uploads/b205d6_FullReport.pdf

    • Borislav каза:

      Моята наука – езиковата прагматика – казва, че и двете са еднакво важни: „КОЙ го казва?“ и „Какво казва някой?“. Нищо на този свят не се казва просто така. Има цел, търси се изгода. Това ми е мисълта. А че „героите“ на Достена Лаверн са новата номенклатура – това е ясно. Но не трябваше точно ТЯ да го пише. За съжаление, изглежда, не можем да минем без номенклатура, което е най-жалкото…

      • Doctora1300 каза:

        Съзнателно или не, смесвате интракорпорално и екстракорпорално. Един Иван Кръстев или Евгений Дайнов лобират за реални политики тук, в България. И когато ги осъществяват, реализират някакъв обозрим ресурс . Докато мадам Лаверн живее и работи озвън територията, която напоследък не смея да наричам държава и не се ползва с никакви привилегии.
        Та ако действително сте склонен като Сенека да твърдите : cui prodest scelus, in fecit , за какво всъщност спорим?🙂

  4. Георги Николов каза:

    :)))))))
    ДОСТЕН Е ОСТЕН ЗА РОДНИТЕ МЛАДО- НОМЕНКЛАТУРНИ МАГАРЕНЦА. ТЕ ПО НИЩО НЕ СЕ ОТЛИЧАВАТ В БЕЗЛИЧИЕТО СИ ОТ БАЩИТЕ СИ – ВСЕ БЕЗРОДНИЦИ, ВСЕ СЛУЖИТЕЛИ НА ГОЛЕМИЯ БРАТ.
    А КОЛКОТО ДО ВАС- ЧОВЕК ДОРИ ДА Е ЗНАЕЩ, ТОВА НЕ ЗНАЧИ ЧЕ Е ИНТЕЛЕГЕНТ.
    ПОУЧЕТЕСЕ ОТ АДАМ МИХНИК И НЕГОВАТА БЕЗАПЕЛАЦИОННА КРИТИКА НА ВСИЧКИ ОТВОРЕНИ И АМЕРИКАНСКИ ПОЧИТАТЕЛИ. СЪЩО ОТ АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ И НЕГОВИЯ РАЗКАЗ ЗА МОДЕРНОТО АНГЛ. ОБУЧЕНИЕ.

    • Borislav каза:

      Уважаеми господин Николов,
      Никога не съм се възприемал като „интелЕгент“. По-скоро имам претенцията да бъда интелектуалец. Далече съм от това да бъда американски почитател. И по отношение на Достена Лаверн – възразявам срещу начина, по който е написана книгата.

  5. Sgt. Pepper каза:

    Попаднах на тази страница, докато търсех в интернет място, от къдато да си купя нкигата на Достена Ангелова. Попаднах случайно, втори път ще внимавам да не повторя грешката си.

    Книгата ме беше вече заинтересувала с това, което бях чул за нея. Прочетеното тук засилва очакванията ми това да е едно извънредно ценно четиво.

    Критиката към книгата тук виждам, че се свежда до това чий съветник е била майката на авторката. А известно ли е критиците й, че споменатият г-н Богданов над 10 години е бил агент на 6-о управление на ДС? Мисля си, че това обстоятелство, както и преките връзки с ДС на бащите на споменатия н Дайнов и пропуснатия г-н Райчев биха натежали.

    Нека кажа още – силно недолюбвам кръжеца около Отровено общество още от ранните 90 години, когато се оказа, че фондовете на Сорос са окупирани от една групичка, която препречваше пътя към тях на всеки извън групичката. В бившия СССР благодарение на Сорос успяха да преживеят първите най-трудни преходни години много от най-добрите им математици, физици, химици. Тук фондовете на Сорос бяха насочени единствено към тесен кръг хуманитари. Мислех си, че вината е на българското ръководство на ОО; едва по-късно разбрах, че такава е била директивата на самия Сорос.

    • Borislav каза:

      Въпросите, които поставям в публикацията, зазвучават с още по-пълна сила на фона на последните събития.

    • Georgi Tsvetanov каза:

      Уважаеми Sgt. Pepper , от Вашия коментар оставам с впечатлението, че за Вас „хуманитари“ (впрочем правилното е хуманитаристи) е обидна дума. Нима смятате, че физиката и математиката са пò науки от историята или филологията? Подценяването на кой да е утвърден дял от знанието е подценяване на знанието като цяло, при това както a priori, така и a posteriori.
      Книгата може и да е ценно четиво, все пак самият Цицерон е казал, че няма толкова лоша книга, от която да не научиш нищо. За мен обаче книгите на конспиративна тематика не представляват интерес, защото ми се струват особено тенденциозни в „разконспирирането“ на „тайни“, осъществено чрез избирателен подход към събития и личности.
      Впрочем, щом попадането Ви в този блог е грешка, защо Ви беше да пишете такъв ферман като коментар?

  6. Йордан Кръстев каза:

    „Никола Георгиев … човек, който водеше теория на литературата само на „западните” филологии….“
    Абсолютно невярно твърдение!

  7. Violeta каза:

    Г-жа Достен Лаверн е дъщеря на Мария Пиргова, политолог и политически съветник на президента Първанов. В книгата г-жа Пиргова е цитирана редовно като „М.П., политически съветник“.
    Тъй като 90% от книгата са лични биографични детайли за разни хора в България, до които нормалните граждани – да не говорим за живеещи във Франция – нямат достъп, то предполагам, че книгата ни дава рядката възможност да видим стила на анализи, характерен за президентството.

  8. Georgi Tsvetanov каза:

    Интересно, но не и невероятно. Фактът, че е завършила НГДЕК, изобщо не означава, че е чиста като момина сълза. Напротив, в случая – доколкото мога да преценя, като се доверявам на казаното от теб, – явно са прилагани фини манипулативни йезуитски похвати, които далеч не са чужди на хората, възпитани в обстановката на нашето училище. За щастие нямам и намерението да се запозная подробно с текста, тъй като аз не бих могъл да прежаля трийсет лева (при голямата вероятност да не ми хареса, после ще се изям от яд, че не съм ги похарчил за по-полезно четиво).
    Ако имаш сили, напиши по-подробен коментар.

    • Borislav каза:

      Като ми остане излишно време, може и това да направя. При желание от твоя страна, мога да ти услужа с книгата.

Коментари са забранени.