Сухов като съветския Одисей


Мислейки си за героя, на когото хич не му се прибира у дома и за войната като забавление и празник, се сетих и за един руски филм от съветската епоха – „Бялото слънце на пустинята” (реж. Владимир Мотил, 1970 г.).

Червеноармеецът Сухов, намиращ се през 1920 г.  на източния бряг на Каспийско море, си е тръгнал за в къщи, след като е участвал в революцията и в гражданската война, но… все нещо му пречи да се прибере. И ето – когато отново е на път за в къщи, насред пустинята на него му поверяват грижата за харема (!!!) на Абдула – главатар на бандити („на терористична група”, бихме казали днес), бореща се срещу съветската власт.

Филмът е всъщност един от първите (май и последният) успешен съветски „истерн”, който – оказва се – бил особено любим на Брежнев…

За повечето хора от моето поколение филмът най-вече се помни с песента „Ваше благородие,…”, чийто автор е Булат Окуджава, и с невероятно остроумните „лафове”, изпъстрили целия филм.

Обаче – по време на цялото действие Сухов пише във въображението си писмо до съпругата си, към която се обръща ни повече, ни по-малко с „Катерина Матвеевна” (благородници сме значи все пак, руска проява на „селска чест”) – една истинска руска Пенелопа, типична „мамаша”, очакваща завръщането му в типичен руски сладникав селски контекст. Сухов така и не написва писмото, но от въображаемия му текст разбираме, че той всъщност е селянин, земеделец, а сега вече – и герой от революцията и от гражданската война.

Очевидно е, че той повече не може да бъде селянин, да се върне на село и да обработва земята си, след като е вкусил празника на „истерна”. Но в крайна сметка Сухов, който оцелява в битките, отново поема по пътя за в къщи, към Катерина Матвеевна…

Според мен във филма всъщност до голяма степен е пренесена ситуацията от Одисея, съобразена обаче с историческия контекст – в „Бялото слънце на пустинята” няма женихи, няма собствено царство, което отново трябва да завладяваш (по пък има нова държава, която трябва да защитаваш и да устройваш), но ловкостта и хитростта на Сухов са съизмерими с ловкостта и хитростта на Одисей. Един истински Одисей от съветската епоха.

Всъщност „Илиада” и „Одисея” не са ли просто „ант-терни”?

http://www.imdb.com/title/tt0066565/


 

PS: Фейсбуковият ми приятел Иван Гуляшки ми припомни за мъките на Дилбер Танас от филма „Мера според мера“ над ралото, след като е усетил вкуса на „празника“, тоест – на войната…

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Моите пристрастия и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.