Пол Джонсън: началото на „Интелектуалците“


През последните двеста години влиянието на интелектуалците непрекъснато нараства. Всъщност появата на светския интелектуалец е основен фактор при оформянето на лицето на съвременния свят. Един поглед към историята ни убеждава, че в много отношения става дума за съвсем ново явление. Вярно е, че и в предишните си превъплъщения, като духовници, преписвачи и пророци, интелектуалците са имали претенции да играят ръководна роля в обществото. Но като пазители на една религиозна култура, независимо дали примитивна или развита, те са били ограничавани в своите намерения за морални и идеологически реформи от каноните на външни спрямо тях авторитети и от унаследените традиции. Тези хора не са били и не биха могли да бъдат свободни мислители и авантюристи на духа.

През XVIII век, когато властта на църквата започва да отслабва, на сцената се появява един нов водач, който запълва вакуума и привлича вниманието на обществото. Светският интелектуалец може да бъде деист, скептик или атеист. Но той е не по-малко способен от който и да било епископ или презвитер да каже на хората как да направляват живота си. Още от самото начало интелектуалецът заявява пълната си отдаденост на интересите на човечеството и приема апостолския дълг да им служи със своите учения. Той подхожда към тази самовъзложена мисия далеч по-радикално от духовниците, тъй като не се чувства обвързан с никакви религиозни догми. Отношението му към колективния разум на миналите епохи, към завещаните традиции, към предписващите кодове на историческия опит е избирателно. Той може изцяло да ги отхвърли, ако така диктува собственият му разум. За пръв път в човешката история определени хора се надигат, при това с нарастваща увереност и дързост, за да докажат, че са способни да откриват язвите на обществото и да ги лекуват със собствения си, неподпомогнат от външни сили интелект. Нещо повече – целта им е да докажат, че могат да изобретят формули, чрез които не само структурата на обществото, но и дълбинните човешки навици биха претърпели изменения в положителна посока. За разлика от вярващите си предци те не се възприемат като слуги и интерпретатори на боговете, а като техни заместители. Героят им е Прометей, който откраднал небесния огън и го пренесъл на земята.

Една от най-ярките характеристики на светските интелектуалци е наслаждението, с което те подлагат на критически анализ религията и делата на изявените й представители. Въпросът им е доколко тази велика верска система е допринесла за благото на човечеството и доколко му е навредила. До каква степен тези духовни отци и пастири са следвали собствените си предписания за морална чистота и честност, за благотворителност и милосърдие? Както духовенството, така и църквата получават сурова присъда. Днес, след две столетия, през които влиянието на религията непрекъснато намалява, а светските интелектуалци играят все по-съществена роля при оформянето на нашите ценности и институции, е дошъл моментът да разгледаме личното и общественото битие на новите водачи. Конкретната ми цел е да съсредоточа вниманието си върху моралните и личностните основания на интелектуалците да съветват човечеството как да се държи. По какъв начин са направлявали те собствения си живот? Доколко са били изрядни към семейството, приятелите и съратниците си? Дали са били почтени в интимните и финансовите си отношения? Дали са казвали и дали са писали истината? И до каква степен техните системи са издържали проверката на времето и практиката?

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Парадигматични текстове и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.