Защо King’s Speech спечели Оскар за най-добър филм през 2010 г.?


Интересен е все пак стремежът [в днешния свят] да се ТЪРСИ изгубената митология. През 1981 г. Джон Бурман пресъздава в прекрасен филм загубения за поколенията и известен само на специалистите основополагащ мит за корените на Британската империя („Екскалибур”). По същото време и в България се правят подобни опити: честваме 1300 години от създаването на българската държава, създава се филмовата трилогия за хан Аспарух – жалко подобие на това, което би трябвало да бъде един основополагащ мит за корените на държавата ни (особено сбитата американска версия, повече известна като 681:The Glory of the Khan). Правят се – дори приживе (!) – филми за видни политици: в момента Мерил Стрийп се готви да пресъздаде на екрана баронеса Маргарет Тачър; Хелън Мирън успешно пресъздаде във филм кралица Елизабет Втора по време на гибелта на лейди Даяна; „Речта на краля” се готви да грабне „Оскар” за най-добър филм за 2010 г.

(писано в началото на м. февруари т.г. за заглавен текст във форума на проф. Богдан Богданов; очаквайте публикуване на целия текст във форума.)

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Парадигматични текстове и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.