Дванадесетте молби на едно куче


Aко кучетата можеха да говоря на нашия език, може би биха казали точно това. Нека ги послушаме:

1.
Моят живот трае 10-15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява тъга. Помисли си за това преди да ме вземеш.

2. Обичай ме такова, каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да си избирам приятелите и господаря.

3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си – може би аз не разбирам какво искаш от мен.

4. Обичаш ли ме, аз живея от твоята любов.

5.
Недей да ми се сърдиш и наказваш. Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.

6. Приказвай ми! Може би ще ти се стори, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.

7. Знай, че аз не забравям как се постъпва с мен.

8. Помисли си преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя, но това аз няма да направя.

9. Не ме взимай като играчка докато съм малък и сладък, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб е вечна.

10. Грижи се за мен, когато остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея или престана да ходя. И за теб някой ще се грижи – старостта е еднаква за всички.

11. Изпрати ме в моя последен път. Недей да казваш: „Аз не мога да направя това“. С теб всичко ми е леко. Нека това бъде отплатата за моята вярност и нашата красива младост.

12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.


ТВОЕТО КУЧЕ

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Вечните за мене неща, Лични, Моите пристрастия, Препечатки. Запазване в отметки на връзката.