Интервю за вестник „Капитал“, 6 август 2011 г.


На практика интервюто беше накратко преразказано от журналистката (виж) и затова ще публикувам въпросите – така, както ги получих, и своите отговори.

Има ли нужда от промяна на нормите в българския език и ако има – каква?

Езиковите норми се определят от хората, за които даден език е роден. Тъй като понятието „норма” се свързва с понятието „традиция”, нормата по принцип е явление, белязано от консервативността. Езиковите общности в своята съвкупност са консервативно настроени. Това, което съзнателно и целенасочено може да се променя, е кодификацията на езиковите норми в граматики и речници (правописни и правоговорни). Езиковедите нормативисти са длъжни да наблюдават движението в езиковата норма и своевременно да променят кодификацията на една или друга норма, когато това е необходимо.

Така например повече от очевидна е склонността към т. нар. „-ме”-кане (ходимЕ, пишемЕ) при говорене, а напоследък – и при писане. Тъй като най-многобройната група глаголи в днешния български са от трето спрежение, в което форми като „искамЕ” са в съответствие с кодификацията, българското езиково съзнание по аналогия иска да уеднакви и формите за 1 л. мн.ч. сег. вр. и при останалите две спрежения. От друга страна, спазването на сегашната кодификация се превръща в образец за изискана реч, за висок стил при говоренето, поради което езиковедите не са склонни да променят кодификацията. Налице е своеобразен конфликт между практиката и оценката на определени типове произношение. Лично аз, бих допуснал при говорене да се „-ме”-ка в глаголите и от трите спрежения, а при писане да се запази досегашната практика. Трябва да се отървем от схващането, че писането имитира говоренето. За мен това са две различни дейности, за които би трябвало да се създадени различни кодификации на езиковите норми.
2. Как оценявате състоянието на българския език днес?

Нормално. Българският език се развива. Притеснява ме само все по-малкият брой хора, за които той е роден.
3. Какво говори състоянието на езика за състоянието на обществото?

Интересен въпрос. Със средствата на езика отбелязваме и споделяме неща, които са важни за човека и за обществото точно в определен период, точно в определено пространство. През 19. век изглежда, че най-важният всекидневен проблем на българина е било селското стопанство и затова езикът от този период има силно развита селскостопанска лексика, която за един днешен носител на българския език е напълно непозната. Днешното време налага друга проблематика като важна, затова езикът започва да се развива в тази посока, а пък да закърнява в някои от предишните. В това няма нищо драматично – това са естествени явления във всеки един езиков развой.

Интернет силно повлия най-напред върху съзнанието на българите в активна възраст и след това – върху начина им на изразяване. Българите от третата възраст, които са склонни да отричат всичко ново, не приемат това, страхуват се от новите неща около нас и тъй като нямат възможност да върнат нещата назад, роптаят срещу говоренето, което представя новите неща в публичното пространство.

Промените след 1990 г. разкрепостиха в много отношения българина. Разкрепостиха го и в сексуално отношение. „Комсомолската любов” от съветските филми през 50-те години на отминалия век отиде безвъзвратно в небитието.

Това се проявява и в изразяването на българина. Масовата култура стана прекалено еротична, дори и порнографска. Такъв стана и начинът на изразяване на една немалка част от българите, а страхувам се – и начинът им на мислене. Вчера в автобуса наблюдавах как една дама на почтена възраст жадно поглъща статия във вестник как „гларусът” по морето е изместен от мургавите ни ромски събратя, които на всичкото отгоре правели и дъмпинг на „гларусите”. Когато непрекъснато се пише и говори за тези неща, неусетно хоризонтът ни се стеснява и се ограничава само в тази посока.

Неслучайно не са рядкост вече и в България млади хора на възраст около 20 години, които твърдят, че нито сексът, още повече пък говоренето за секс ги интересува и че тези неща не са приоритет в техния живот. Част от младите лека-полека започват да налагат пуританско отношение върху тази проблематика и влизат в конфликт с твърде разкрепостено настроените си връстници и родители.

От друга страна, приятелкаТА/приятелЯТ в междуличностните отношения придоби статут на нещо като годеница/годеник. (Младите българи намериха чудесен начин как на български да изразяват това, което на английски се обозначава чрез думите boyfriend/girlfriend – има съществена разлика в техния идиолект между членуваната и нечленуваната форма на съществителното: Това е мой приятел е доста различно от Това е приятелЯТ ми). Семейното положение „обвързан/а” в интернетските социални мрежи започва да играе ролята на „сгоден/а”, без обаче да носи отговорностите, които статутът „сгоден/а” има – най-малкото, ако престанеш да бъдеш „обвързан/а” с някого, не ти излиза лошо име в обществото. Да развалиш годеж навремето, си е било действие със сериозни социални последствия.
4. След масовото навлизане на чуждици, кои са новите феномени в езика?

Не приемам метафоричния израз „масово навлизане на чуждици”. Междуезикови контакти винаги е имало и винаги ще има. Българският не е нито албански, нито унгарски – той е отворен към междуезикови контакти и в това е неговата сила. Още повече че българите побългаряват във формално отношение заетите думи: ауспухауспуСи (вместо ауспухи) е твърде категоричен пример.
6. Депутатът от БСП Любен Корнезов предложи закон за българския език. Има ли според Вас нужда от такъв и въобще как се опазва и съхранява книжовният език? Кой е отговорен за правилното му използване?

Това е дванадесетият по ред законопроект след 1990 г. и вторият проект на депутата Любен Корнезов. Законопроектът очевидно преследва три цели: да затвърди статута на българския език като официален (особено в районите със смесено население), да запази автентичността на българския език (каквото и да означава това) и да създаде поредната бюрократична структура в държавната администрация – Комисия за опазване и развитие на българския език. Стремежът да се запази „автентичността на българския език” възпроизвежда начини да се мисли езикът, характерни за 50-те и 60-те години на предишния век, когато са „се наливали основите” на съвременния български книжовен език и е кипяло активно „езиково строителство”.

За „правилното” му използване е „отговорна” човешката комуникация – когато по езикови причини се появи неразбиране, човек трябва да промени начина си на изразяване и да се помъчи отново да стане разбираем за аудиторията си. Това е нещо, което голяма част от днешните български политици не искат да разберат и което сегашният министър-председател на България твърде добре знае и прилага.
7. Как влияят модерните технологии на езика – имат ли вина за все по-ниската грамотност?

В интернетското „онлайн” общуване преди всичко се пише. Съществува чатърска разновидност на писмеността, чатърски жаргон, чатърски начин на комуникация. Чатът (бъбренето) в интернет е неформалната комуникация. Неанонимното писане във форум и съобщенията по електронната поща по-скоро вече имат статута на официална комуникация. Лошото е когато чатърската разновидност на писмеността и чатърският начин на изразяване започнат да се използват извън своя контекст: първоначално във форумите и в електронната официална кореспонденция, а след това – и върху хартията, в официални документи.
8. Защо според вас езиковите правила затрудняват все повече и повече учениците?

Защото продължаваме да обучаваме българските ученици на български така, все едно че ги обучаваме на чужд език през миналия век. Цялата концепция по родноезиково обучение е сгрешена и оттам произтичат всички проблеми. Освен това родноезиковото обучение продължава да бъде обвързано с обучението по (българска) литература, което към днешна дата ми се струва напълно необосновано. Учениците трябва да бъдат обучавани да осъществяват различни езикови практики, да се тренират да пишат и да говорят (!) в различни контексти и по най-разнообразни теми. Да създават и да разбират текстове от всякакъв характер – не само литературни. Да се учат да превключват от един към друг начин на изразяване. Така ще разберат, че не могат да пишат до директора на училището, като си служат с чатърската разновидност на писмеността. Тогава нещата биха тръгнали решително напред.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Дискусия и тагнато. Запазване в отметки на връзката.