Кой е акростихът на самия Роман Полански?


Изгледах последователно един след друг в хронологичен ред „Деветата порта“ и „Писател в сянка“ (Ghost Writer) на Роман Полански. Двата филма имат много общи неща – буквално заети реплики като например репликите за децата (в единия случай помощникът на главния герой няма деца, а във втория – има, но начинът, по който се узнава това, е един и същ); опитите (успешни или неуспешни) да бъде прегазен от кола главният герой; идеи – идеята за акростиха, в който е скрита тайната/истината. В единия филм тайната води до Сатаната, а в другия – до ЦРУ.

Та се зачудих дали и филмите на Полански не са също някакъв акростих, в който е скрито нещо… Какво точно – още не зная. Но тази повторения и автоцитирания в двата филма не се никак случайни. Както не е случаен култът към книгата, към хартията, към текстилната книга (само в „Деветата порта“).

Може би лайтмотивите между двата филма биха ни дали някакъв отговор?

ЦРУ е творение на Сатаната? Дали това е посланието на Полански? Дано да не е толкова елементарно…

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Бориславови "интелектуализми", Моите пристрастия, semiotics и тагнато. Запазване в отметки на връзката.