Мъжкият и женският род при съществителни за професии и длъжности


Идея за тези редове ми даде инициативата на репортер(ката) Мария Чернева от БНТ1, която роптае срещу пренебрегването на женския род при названия на професии и длъжности (позиции, както е модерно вече да се казва, – не без основание).
Възприемаме нормално лекарка, учителка, тъкачка (професии), но не възприемаме нормално президентка, министър-председателка, премиерка (!), главна редакторка, кметка (!), ректорка, заместник-ректорка (длъжности/позиции). Изглежда, единственото подобно название, което не ни дразни, е директорка (на ясла, детска градина, училище). Това е така, защото тези длъжности/позиции десетилетия вече се заемат от жени и се приема, че е нормално те да се заемат точно от жени.
В момента се сещам само за два случая, в които има препокриване между професия и длъжност и който съществува само в женски род: медицинска сестра (и професия, и длъжност: срв. старша медицинска сестра). Когато мъж реши да изпълнява тази длъжност, проблемът става нерешим: очевидно той не е сестра. Някои се опитват да въведат названието медицински брат, което все още звучи нелепо. Същият е случаят с акушерка.
Както и единствената професия, чието название е само в женски род, е проститутка – казваме мъж проститутка (жиголо). Интересен е въпросът и с думата курва: някои смятат, че това е професия (синоним на проститутка), други – че това е призвание, цитирайки обаче следната мъдрост: „Търговец, даскал и курва (!) се става по рождение”.
Всъщност проблемът е в следното: столетия управленските длъжности са били заемани от мъже, а не от жени. Столетия властта се е упражнявала от мъже, с някои изключения: монархът във Великобритания може и да е жена. Затова е налице както крал, така и кралица (въпреки че кралица се употребява и по отношение на съпругата на краля); принц/принцеса; цар/царица; княз/княгиня.
Основавайки се върху обобщаващото значение на мъжкия род (включващо в определени контексти и жените), названията на длъжностите в щатните разписания са в мъжки род. В мъжки род винаги се изписва и длъжността на този, който подписва официален документ, – дори и в зрелостните свидетелства директорката на училището е директор.
Компромис се постига при обръщенията: Уважаема госпожо директор!; Уважаема госпожо Президент!; Уважаема госпожо Съдия!
Пробив в системата вече има – например звучи ни добре съдийка (особено съдийките в първенствата по художествена гимнастика).
Решението всъщност е политическо: ако държавната администрация реши да въведе като официални (в официални документи и т.н.) и женската форма на длъжностите/позициите, тогава след време ще почнем да приемаме без вътрешна съпротива президентката Дилма Русефф, канцлерката Ангела Меркел. Засега все още тези случаи звучат леко пренебрежително.
Въпреки че тогава може да се получи и следното: квоти за мъжки и женски длъжности/позиции…

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Quote | Публикувано на Бориславови "интелектуализми" и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.