Посещението на руския патриарх Кирил в България


Лъсна поредната простотия в българската конституция от 1991 г.

Великите народни представители възпроизведоха в нея клишето, че църквата е отделена от държавата. Това означава, че както църквата не може да се меси пряко в държавните дела, така и държавата не може да се меси пряко в църковните. На пръв поглед: логично, светско, едва ли не демократично. Само че папагалското възпроизвеждане на това клише от епохата на модерната държава, която трябваше да създаде нациите, е на път да ни изиграе лоша шега.

Възприемайки тази конституционна норма, виждаме, че днес тя действа така, все едно че в конституцията е записано, че медиите са отделени от държавата.

Защото амвонът е медия. Защото църквата е институция, правеща своя собствена политика. Понякога тя е в съзвучие, а понякога в противовес на държавната политика…

Например кани руския патриарх на посещение в България в момент, когато Путин ще начене третия си мандат като президент на Русия.

Когато част от територията на България се контролира от руски сили за сигурност.

Когато митрополитът/мутрополитът на най-голямата българска епархия точи зъби да бъде следващият патриарх. Този, който каза, че заради концерта на Мадона в София е станала трагедията в Охридското езеро, в която 15 наши сънародници загинаха. В същото това време на ръката му имаше „Ролекс”, струващ минимум 10 хил. долара.

Аз тълкувам посещението на руския патриарх Кирил (също любител на скъпи часовници), което своеобразно Ecce homo („Това е човекът”): това е човекът, който трябва да бъде следващият патриарх…

Амвонът е средството за пропагандиране на църковната политика. Поне на книга, липсват средства за ефективен държавен контрол върху църковната политика и върху църковната пропаганда.

Несъмнено, шеметната кариера на сегашния пловдивски митрополит нямаше как „да се случи” без подкрепата на Руската православна църква, без подкрепата на българските мутри, обслужващи интересите на руската мафия в България, без (мълчаливата) благословия(та) на бившия президент на България и на предишния министър-председател, който на връх 26-годишнината от аварията в Чернобил учреди подписка в защита на АЕЦ „Белене”…

Интересно ми е как ще се държат българският президент и българският министър-председател с руския патриарх… Надявам се да не изпаднат в телешки възторг от присъствието му!

Религията е част от интимния живот на човека. Църквата присъства в най-важните интимните моменти от човешкия живот: раждането, задомяването и смъртта. Затова нейната политика и нейната пропаганда са с дълбоки и трайни последици върху вижданията на православния мирянин.

Май наистина е време да си променим конституцията.

Или да възродим българското униатско движение…

Или поне да бойкотираме посещението на руския патриарх Кирил…

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Вечните за мене неща, Културна дискусия, Лични, Мила родна картинка, Отворено писмо, Скандал, No Comment и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.