„…после Отечеството си съм обичал най-много тебе“ (продължение)


Разгоря се все пак дискусия. При това – в очакваните рамки. Затова ще налея още масло в огъня: известно е как биват отпечатани Ботевите стихотворения – „Песни на Ботьова и Стамболова“. Ако Ботев беше доживял възстановяването на българската държавност, щеше ли да заприлича на приятеля си Стамболов, щеше ли дори да го надмине и щеше ли най-накрая също така да бъде съсечен като Стефан Стамболов в центъра на София?

Стамболов е посредствен стихоплетец, но велик държавник, „излазил“ сериозно по нервите на Фердинанд, та да се стигне до неговото публично убийство. Давал ли си е сметка Стамболов какво представлява Ботевата поезия или я е смятал равностойна на своята? Или пък точно обратното… Има знаменателен епизод от регентския период на Стамболов: когато за първи път вижда Фердинанд, хората около него твърдят, че са го чули да казва „Мамка  й на тази България“ А когато лакеите започват угоднически да славословят Ботев по царедворски, Стамболов изкрещява „Ботьова не закачайте!!!“

Навремето имаше филм за Ботев и когато четниците тръгваха от Козлодуй към вътрешността на България, пееха „Не щеме ний богатства, не щеме ний пари…“ Не зная доколко това е исторически достоверно, но беше вълнуващо: пеят Стамболова, а не Ботева песен.

Когато Стамболов става политик, политическите му противници започват наистина да говорят какви ли не гнусотии за него, като най-невинната е, че е курварин. Клюките и злословията, казват, се разпространявали направо от двореца и от неговия стопанин. Обвиняват Стамболов в авторитаризъм, полицейщина, бруталност и какво ли още не.

Ако Ботев беше доживял тези времена, вероятно щеше да бъде също така политик и вероятно за него щяха да се говорят наистина гадости независимо от политическите му убеждения.

И Ботев, и Стамболов са нестандартни личности, с нестандартни постъпки, но всеки по своему велик: кой – с творчеството си, кой – с политиката си. Наистина трябва да си малко по-особен, за да отидеш в Истанбул и да искаш съюз със султана срещу попълзновенията на Русия, както прави Стамболов. И така да впечатлиш султана, че той да възкликне: „Машаллах, такъв везир ми трябва на мене!“

Или да ликвидираш най-близките си приятели – русофили обаче, активно участвали в първия преврат срещу Батенберг в угода на Русия. Дали пък Ботев не би загинал тогава, посечен от ръката на най-близкия си приятел?!?

Преди много години Бойко Пенчев от СУ изнесе много интересен доклад: как Захари Стоянов описва в „Записките“ самоубийството на Ангел Кънчев в Русе, от което става ясно, че Захари Стоянов е бил очевидец, съпоставено с вестникарска дописка на Захари Стоянов няколко години по-рано, от която става ясно, че той не е бил очевидец на това самоубийство.

Да, националноосвободителните борби през 19. век пораждат страшно много нови и модерни по своята същност митове, които е добре да бъдат разглеждани и анализирани именно като митове.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Дискусия, Нови градски и местни легенди, Парадигматични текстове, History и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

5 отговора към „…после Отечеството си съм обичал най-много тебе“ (продължение)

  1. Krassimir Krastev каза:

    Нямало „ако“ в историята! Та то друго има ли в историята, освен безкраен лабиринт от хипотези, условности, неточности, спорни източници, двойни стандарти, конюктурен прочит, идеологически и пропагандни манипулации, класифицирана информация, унищожени архиви и най-вече цяла една наука наречена Историография, чийто предмет на дейност е „историята на историческите науки“ т.е. начините по които се пише, съставя и ако щете „твори“ историята.

  2. Или да ликвидираш най-близките си приятели – русофили обаче, активно участвали в първия преврат срещу Батенберг в угода на Русия. Дали пък Ботев не би загинал тогава, посечен от ръката на най-близкия си приятел?!?

    Звучи така, сякаш Ботев е русофил? Иначе продължението на разгаря старата тема, всъщност тя достигна до определено съгласие. Намираме се на същото поле, но темата вече е друга. И ще отговоря така:

    В историята няма „ако“.

    • Така е. Но аз не съм историк. Едно от заниманията на лингвистиката и семиотиката е конструирането на „възможни светове“ и моделирането на социалната действителност чрез употребите на езика. Да, по въпроса за личностните характеристики, за психологическия профил на Ботев като че ли няма какво повече да се каже не този етап – просто трябва да се търсят потвърждения или опровержения. Досегашните биографии на Ботев обаче твърде много напомнят патриотично оцветен сапунен сериал и Ботев става прекалено нереален. А за мене той е бил доста реален и земен човек с всичките си кусури и добродетели и най-вече – с таланта си.

      • Кусури като например легендите как оправил жената на Каравелов Ната Мастиката/Мастията на пресата в Каравеловата печатница? Безспорно е един необикновено колоритен образ. Мисля обаче, че е достатъчно цветен в своята реална история, за да му приписваме и такава след 2.ІІ.1876 г. Затова напомних, че „ако“ няма.

        Проф. Генчев веднъж е казал (само че за Левски), че колкото повече говорим за него, колкото повече „чоплим неговата биография“, толкова повече ореолът около него нараства.

        С две думи, няма ли един възможен свят вместо да намали ореола, да го увеличи, и така да измени на задачата си?

      • А ти защо смяташ, че целта ми е да намалявам нечий ореол?!? Напротив!

Коментари са забранени.