Антрето и вестибюлът в контекста на българския дом и българския град

Резюме

Излиза се от допускането, че от гледище на това, което на английски се нарича „common sense“ (българският съответстващ израз „здрав разум“ не изразява същата идея), домът е частна проекция на Храма, чийто първообраз, както е известно, е Соломоновият храм. Разбира се, от научна гледна точка нещата стоят тъкмо по обратния начин: Храмът е конструиран по образ и подобие на човешкия дом. В този смисъл антрето или вестибюлът могат да бъдат отъждествени с притвора в храма. По тази логика би трябвало да предположим, че спалнята е аналогът на олтара, тъй като тя във всеки дом е най-труднодостъпното помещение и в него влизат само най-близките хора. Антрето и вестибюлът са буферната зона между външния свят и домашния микрокосмос, в който биват допускани и чужди хора. В селските къщи функцията на притвор се изпълнява от двора, а в градските многоетажни домове – от антрето (от вестибюла).

Същевременно това помещение създава и първото впечатление у непознатия за дома, в който попада; то му помага да си състави мнение какво представляват домакините му.

Обсъжда се и културният шок от разрушаването на традиционната структура на дома – домове без ясно обособени антрета, коридори и кухни.