Противопоставянето между науките, изродено в обругаване на хуманитаристиката


Няма да коментирам евентуалната непочтеност и дори евентуалния престъпен състав, допуснати при класирането и финансирането на научните проекти от Сесия 2012 г. на  Фонд „Научни изследвания” – сигурен съм, че от формална гледна точка всичко е съобразено с буквата на съответните нормативни актове.

Ако член-коресподентът на БАН и бивш шеф на Фонда, математикът Хорозов, не беше дал в интервюто си по Канал 3 (предаване „5 за 4”) на 26 ноември 2012 г. като назидателен пример за псевдонаука проект, в който не участвам, но с който съм повече от добре запознат, нямаше да пиша този текст.

Става въпрос, разбира се, за „Бельото като дискурс”. Това заглавие стана емблема на протестите срещу предполагаемите нарушения във фонда „Научни изследвания“, въпреки че проектът няма нищо общо нито със сегашната, нито с която и да е от предишните сесии на Фонда:

ucheni-protestirat-s-gnili-domati-i-izcapano-belyo_3254

Това е първоначалното заглавие на проекта. Сборникът, публикуван електронно, носи малко по-различно заглавие: „Дискурсите на бельото”. Чл.-кор. на БАН Хорозов си послужи точно с този проект (защото бил „разбираем“ и най-важното – „пикантен“), за да илюстрира какви псевдоучени печелят 660 000 лв. в настоящата сесия на Фонда (до края на разговора и Хорозов, и С. Диков наричаха две от авторките в сборника „специалистките по бельото” с откровено иронична отсянка), макар че повечето зрители останаха с впечатлението, че именно „Бельото като дискурс” е спечелил тази немалка за нашите мащаби сума. Ръководителят на проекта проф. д-р Георг Краев беше идентифициран от водещия Сашо Диков като „журналист“(?!?), а от Хорозов като „пишещ по сексуални въпроси” (?!?)

Електронният сборник излиза през 2010 г. и никога не е бил финансиран от Фонда „Научни изследвания”.

Става въпрос за друго.

Математици, физици, химици и други представители на „точните науки” обсъждат по същество проект в областта на семиотиката, което е върхът на непрофесионализма – въпреки че целта им е да ни убедят, че именно те са професионалистите и истинските учени. (Някакъв физик – sic! – вчера каза в очите на министъра Сергей Игнатов, че за него той не е никакъв професор: явно физикът е също така експерт в областта и на египтологията, и на историята като цяло). За да докажат тезата си, четат откъси от публикувания сборник, придружени от съответния ироничен коментар. За този тип четене народът има подходяща приказка: „четат така, както дяволът чете евангелието”.

Но това е по-малката беля.

По-голямата е, че протестиращите учени – предимно от областта на т. нар. „точни науки” – се опитват да дискредитират в очите и на българската, пък и на световната научна общност българската хуманитаристика, която е най-продаваемият български интелектуален продукт извън България. На нов глас се възпроизвежда изконното противопоставяне между природните науки и науките за човека (хуманитаристиката) – нещо, което сме гледали неведнъж, но което сега придобива уродливи измерения, тъй като става въпрос за пари. Хуманитаристиката е псевдонаука – вижте „Бельото като дискурс”! – ние представляваме истинската и фундаменталната наука. Обаче загадъчно не коментират „науката”, правеща се например в НАТФИЗ (вероятно защото атаката започна от театроведката Мирослава Кортенска, макар че напоследък почнаха да се разграничават от нея), професорската длъжност на Стефан Данаилов, който не владее правописа, и т.н.

Проследете публикаваната връзка към сборника „Дискурсите на бельото”, за да се запознаете изцяло с него, ако проявявате любопитство.

Тук публикувам два откъса от него, които са в достатъчна степен представителни за неговата същина.

*

Из послеслова на проф. Иван Касабов, дфн: „На пръв поглед проблематизирането на темата за бельото не изглежда особено сериозно занимание. Бельото е дотолкова свързано с всекидневния живот, че едва ли заслужава по-голямо внимание от цялата област на всекидневния бит и (като че ли) се включва изцяло в проблематиката на дрехата. За семиотиката обаче е от особена важност да изследва връзката на знаците, каквито са думите, с предметите, които те означават. Особено важно е да се разбере дали назованите обикновени природни предмети и битови артефакти сами по себе си не са знаци и ако и те се окажат знаци, какво (на свой ред) означават. И изобщо, необходимо е да се зададе въпросът: възможно ли е адекватно познание за значенията на думите знаци безотносително към значенията и значимостите на предметите, които думите означават, и – обратно. В интересуващия ни случай с бельото е интересно дали дрехата като предмет артефакт не е в постоянна метонимична връзка с природни обекти като тялото, а бельото – с определени части от тялото (както напр. връзката между дупе и гащи, по грубия, но лаконичен израз на народа), и дали такава връзка всъщност не се превръща в метафорична. И дали „предмети“ като човешкото тяло са наистина само природни, без да са окултурени (чрез миене, стригане, татуиране и всякакви видове етнически, социално и личностно обусловени украсявания), а предмети като дрехите имат само функционално значение (за защита от неблагоприятни природни условия), без да препращат метонимично-метафорично към тялото и без да се смята, че го до-означават. И дали т.нар. „език на тялото“ е толкова първично-естествен, колкото обикновено се смята, а пък ролята на дрехите не е нещо повече от народна носия в етнографията или публичен дрес-код в модата и етикета”.

Из статията на Рачко Попов: „Посочените данни очевидно доказват наличие на дълбок митологичен и ритуален заряд, свързан с ризата на мъртвеца в нашия случай. Веднъж, посредством тази риза душата на мъртвия трябва да полети към отвъдното царство, и втори път, с нея тя трябва да се яви пред Божия съд горе на небето. Явно ризата крие онези вълшебни качества, които са нужни, за да се измине непознатият път към един съвсем друг свят, противоположен на земния, населяван от свръхестествени божествени сили. А този друг, различен от земния, свят се обитава и от различни митични персонажи, наследени от предхристиянската епоха като орисници, самодиви и змейове (за всички тях се вярва, че „живеят накрай света, до палатите на Слънцето“). Там се намира и Господ, заедно със светците и ангелите. А има ли сред всички тях такива, които също носят вълшебни ризи? Да, това са единствено самодивите – горски красавици със златни коси, които се къпят в реките, пеят и танцуват през нощите на цялото лято. Тяхната свръхестествена сила се крие в бялата риза, с която са облечени. Песенните мотиви за овчари, които открадват ризата на самодивата, когато тя се къпе гола във вира, са многобройни. След като загуби ризата си, самодивата се превръща в обикновена девойка, омъжва се за овчаря и му ражда деца. Но след време, щом отново намери ризата си, тя я облича и, възвръщайки свръхестествената си дарба, изхвръква с ризата през комина на огнището и се завръща в своя друг свят (срв. Маринов 1981: 294-295; Георгиева 1983: 114-116). Единствената разлика, отличаваща самодивската бяла риза от човешката, е, че тя няма везба. Без везбена украса е и ризата на мъртвеца. А липсата на везба свидетелства за наличие на граница между природата и културата, между „чуждия свят на самодивата“ и „познатия, усвоен свят на човека“ (Дечева 1996: 76-77).“

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Дискусия, Неграмотност!, Скандал, sancta simplicitas и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

19 отговора към Противопоставянето между науките, изродено в обругаване на хуманитаристиката

  1. Georgi Marinov каза:

    Нарочно не използвах името “Сокал” до този момент – Вие го направихте. Да – точно на това ми намирисва: аз не смятам, че експериментът на Сокал е напълно почтен и добронамерен.

    Тук не схващам накъде биете – кое точно намирисва на експериментът на Сокал? „Бельото като дискурс“? Та нали оригиналният пост защитаваше достойнствата на въпросния труд?

    Помислете: ако прочетем стенограма от кръгла маса на физиците, без да сме физици, тя ще ни се стори още по-безсмислена и глосолалийна.

    Само от постмодернистична гледна точка.

    Доколкото разбирам, Вие сте в Щатите, така че как точно знаете за какво става въпрос през последните седмици? Явно, някой Ви информира и Вие сте приели безкритично неговата гледна точка.

    Информацията ми идва от медиите. Абсурдно е да се твърди, че някой от България подвеждал учените извън България да подкрепят протеста. Фактите са такива, че всеки, който ги види, моментално загрява, че нещо не е наред:

    1) Бърз поглед върху заглавията на проектите и биографията на някои от спечелилите показва извън всякакво съмнение, че псеводнаука и проекти без никаква стойност са финансирани.
    2) Тясно свързано с 1): висините на псевдонауката, до които предсетателят на ИС на ФНИ е достигнал и фалшивитие му креденции
    3) Процедурните нарушения. Без значение дали буквата на закона е спазена или не (а тя изглежда все пак не е) – това не е от особена важност, същественото е, че конкурсът е проведен по начин, който не само не осигурява прозрачност и избягване на конфликта на интереси, но предлага плодотворна почва за всякакви манипулации. Това да не се пратят рецензиите на кандидатстващите в деня на обявяване на резултатите и да не се публикуват поне абстракти на спечелелите проекти го няма никъде по нормалния свят.

    Това са неоспорими и широко известни факти, напълно достатъчни човек да си състави обективно мнение за ситуацията. Още повече, че тук не говорим за държава, в историята на която корупцията и далаверите са непознато явление; точно обратното, това се случва в държава, в която тези неща са национален спорт.

    Далеч съм обаче от мисълта, че всичко с Фонда е наред – очевидно не е, щом дейността му поражда толкова силно изразено недоволство. Въпросът е обаче можем ли да направим физиката, химията и т.н. водещи научни дисциплини в България и дали си струва усилията при сегашната ориентация на българската икономика в сферата на туризма и услугите. От тази гледна точка един интерактивен сайт на българските музеи може да се окаже по-полезен и по-печеливш от някоя “фундаментална” разработка в областта на физиката и химията. Така поне си мисля аз.

    1) Функцията на науката в човешкото общество не е да служи на икономиката. Целта на науката е да разбере света около нас. Това разбиране може не само да не помага за растежа на икономиката, то може да ни разкрие, че безкрайният растеж на икномиката е всъщност много лоша идея. Но това е друга дискусия, за която няма място тук. Тук трябва да се каже, че това каква е ориентацията на икономиката няма никакво отношение относно нуждата за развитие на фундаменталните науки. Ако те се убият, държавата се обрича да стане част от Третия свят, тъй като без наличие на математика и фундаментални науки на високо ниво, интелектуалното ниво на нацията като цяло се срива.

    2) Може би не е лоша идея да се преразгледа ориентацията на българската икономика

    • Целта на науката е да разбере света около нас.

      Ами, помъчете се да разберете света около Вас и в България, по-специално. Какво се оказва всъщност за двама от най-яростните протестиращи срещу „безобразията“ във Фонда: http://www.blitz.bg/news/article/169529

      Вие още веднъж потвърдихте, че действате точно като Сокал: сега пък, изглежда, недолюбвате постмодернизма – точно както Сокал го недолюбва, заради което е цялата история около неговата публикация и след това – книга. Дори терминът е негов – „псевдонаука“. Всъщност няма физик, химик, структуралист, който да го харесва, но това е друга тема. Аз също не харесвам постмодернизма по чисто идеологически причини: той всъщност руши създадени и работещи митове, които поддържат равновесието между хората в обществото.
      Аз възразявам срещу подчинението на хуманитаристиката на Науката (Science): от Античността до Просвещението занимания като моите са били Artes Liberales (към които принадлежи и математиката, впрочем). Затова е грешно да се подхожда към Хуманитаристиката с аршина на Science: това винаги довежда до недоразумения: като това, което в момента обсъждаме.

      PS: Именно когато си затрием хуманитаристиката, тогава ще станем страна от Третия свят: национално достойнство не се гради върху физиката, химията и биологията, а върху традициите в едно общество, което го правят силно общество.
      Досега, колеги, на никого очевидно не му направи впечатление моята декларация, че аз не участвам в проекта, защото никой не ме попита защо не участвам, след като (така яростно) го защитавам. Отговорът е ясен: защото е със силен постмодерен привкус. Всъщност, аз имах за задача да проследя навлизането в българския на думата „бельо“, която е късна заемка от руски в езика ни (края на 19. и началото на 20. век), което се оказа доста трудна задача, непосилна за един човек. Може би някога ще направя допълнение към проекта, като публикувам резултатите от моите търсения. В проекта освен това никак не се обсъжда още по-интересната (според мен) тема за второто значение на думата „бельо“ – ‘спална постелка и завивка’: как и защо от чергата се стига до чаршафа, като се изследва и цялата идиоматика с ключова дума „чаршаф“. Например има израз „мачкам чаршафите с някого“, но не и „мачкам чергите с някого“ (‘правя секс’). С други думи: бельото като емблема на урбанизацията и дали тази емблема е универсална или локална.
      Та така…

      • vesofilev каза:

        Позволете ми един коментар относно статията в blitz.bg:
        Интелигентен човек като вас би трябвало да разпознае когато става въпрос за гнусна поръчкова журналистика. Най-страшното в случая е, че компромата е поръчан от държавата в лицето на министър Игнатов. Посланието е ясно: всеки който се опълчи срещу властта, ще бъде разследван (преследван), както би било в една тоталитарна държава.

        Първо трябва да се каже, че спечеленият им проект е на стойност 2000лв. И в него трудно би могло да има „огромни“ нарушения. Проекта за значителната сума от 300 000 лв. не е спечелен така, че никакво разследване не може да има там. Нещо повече разгласяването на информация (ако въобще е вярна) по него е нарушение на закона, както няколко пъти подчертаваха от управата на фонда.

        Факта, че са ползвали сходни имена за двата проекта е напълно разбираем тъй като предполагам идеята е да се задълбочат предишни изследвания. Освен това в проекта са включени много хора (не помня точно колко), а не само двама, точно за това поисканите суми за командировки никак не са големи. А спекулациите с парите за възнаграждения са направо възмутителни, по закон те могат да достигнат до 30% от общата сума, което е повече от поисканат сума 80 000лв. . Да не говорим, че в заглавието на статията може би умишлено са сложили една допълнителна нула: 800 000лв вместо 80 000лв.. И така нататък предполагам картинката ви се изяснява.

        Посланието както казах е очевидно: всеки протестиращ, ще бъде преследван.

        Един наистина лош ден за българската демокрация.

      • Гостуването на Игнатов при Кошлуков е точно такова, каквото беше гостуването на Хорозов при Сашо Диков. А Вие от къде знаете толкова подробности за проекта…(всъщност, не разбрах за кой от двата проекта пишете)? Едва ли стойността на проекта е САМО 2000 лв., както Вие пишете:

        Първо трябва да се каже, че спечеленият им проект е на стойност 2000лв.

        Изобщо целият този Ваш абзац е малко неясен като съдържание:

        Първо трябва да се каже, че спечеленият им проект е на стойност 2000лв. И в него трудно би могло да има “огромни” нарушения. Проекта за значителната сума от 300 000 лв. не е спечелен така, че никакво разследване не може да има там. Нещо повече разгласяването на информация (ако въобще е вярна) по него е нарушение на закона, както няколко пъти подчертаваха от управата на фонда.

      • vesofilev каза:

        Тук е описано доста добре:

        http://www.mignews.info/koshlukov-pak-se-nategna-na-vlastta/

      • vesofilev каза:

        Здравейте отново,

        не зная колко по-ясно да го кажа:

        Христо и Виктор имат само единствен спечелен проект за около 2000 лв. Проекта около който се шуми (за около 300 000лв.) не е спечелен. А другият проект за около 1300 000лв. няма нищо общо с тях.

        Информацията ми е от приятели в катедрата по Теоретична Физика на ФзФ, където бях на визита през лятото. Дори споделях офис с Христо Димов и виждах колко много хора работят по неодобрения проект за около 300 000лв. Междо другото тези1000 лв. са за skype за които се шуми са за конференция по skype (Тази ми информация е от медиите.) което е много евтин и новаторкси подход. Аз лично дискутирам по Skype ежедневно тъй като колабораторите ми са пръснати по света, но когато в разговора трябва да се включат повече от двама души услугата е платена.

        Сега най-стряскащото. Разликата между „интервюто“ при Кошлуков и това при Диков е, че докато проф. Хорозов представя единствено себе си. Министър Игнатов действа от името на държавата. Освен това информацията разгласена в предаването на Диков е публично достъпна информация от сайта на вашия университет, докато информацията на Диков може да дойде единствено от Фонда за Научни изследвания и не е публично достъпна. Да остави настрана, че беше тенденциозно изкривена, въпреки, че тази в интервюто на Хорозов също е била интерпретирана целенасочено. А това в електронните вестници си е манипулация. От нито една статия не става ясно, че проекта за 300 000 лв. не е печелен.

        Но както и да е. Аз се опитвам да бъда конструктивен, а вие отговаряте с нападки.
        Наистина е страшно когато хуманитаристите се оставят да пъдат подведени. Та нали вие сте стожерите на демокрацията. Вие разбирате от идеология. Вие трябва да крещите, че в България свободата на словото е застрашена от контролирани медии и поръчкова журналистика. Наистина ли е късно за България?

      • Не разбрах с какво точно съм Ви нападнал. Но ако сте се почувствали нападнат от мене, Ви моля за извинение – не съм имал подобно намерение. Във всеки случай напоследък не съм чувал за проект на стойност 2000 (две хиляди!) лева – проверете си отново информацията: за коя година става въпрос? Фондът винаги е действал така, както действа и сега. Не разбирам защо проф. Хорозов, докато е оглавявал Фонда, не се е помъчил да оправи нещата, срещу които сега така негодува, и защо най-малкото не е вдигнал тогава шум в медиите, аналогичен на сега вдигнатия шум? Когато написах този текст и го публикувах в блога си, получих лично съобщение от колегата проф. Анна-Мария Тотоманова, дфн от СУ – бивш заместник-министър на образованието, отговарящ за науката и висшето образование в правителството на Иван Костов, гласящ, че по времето, когато проф. Хорозов е бил шеф на Фонда, същият успял да убеди служителите му, че хуманитаристиката не е наука и че за такива неща е нужен само молив и лист хартия и някой и друг компютър в краен случай.
        Както вече писах, не се ангажирам с твърдението, че във Фонда всичко е наред. Така или иначе, аз възразих само срещу тенденциозния начин, по който проф. Хорозов говори за един проект, който никога не е бил финансиран от Фонда, само защото две от авторките в сборника ще бъдат финансирани общо с 660 хил. лв. от тазгодишната сесия на ФНИ. Не познавам техните проекти и не мога да съдя само по заглавията им дали са смислени, или – не и дали заслужават исканата сума, или – не.

      • Понеже става въпрос за Сокал, едно една препечатка от в-к „Капитал“, описващ този казус.

        “Интелектуални лъжи” или злоупотребата с псевдонаука
        17 януари 1998
        Втора година продължават горещият междуконтинентален спор, предизвикан от публикуването на книгата-пародия “Интелектуални лъжи”, и пороят от статии за и против тезата на двамата й автори, въпреки че шумните скандали не са чести в научния свят, който в представите на непосветения е обгърнат с аурата на непогрешимостта и невъзмутимото спокойствие.
        Професорът по физика в нюйоркския университет Алън Сокал и белгиецът Жан Брикмон използваха изключително оригинален и ефектен начин, за да изразят несъгласието и безпокойството си от тенденция, която завладява огромни сектори от хуманитарните науки предимно в американските университети. Според авторите става дума за предимно френски учени и мислители, прегърнали теоретичния инструментариум на т.нар. постмодернизъм – интелектуално течение, което отхвърля рационалистическата традиция на Просвещението. То използва независими теоретични разработки, които не се базират на какъвто и да било емпиричен опит и третират науките като повествование или като своеобразни социални конструкции.
        За да реагират на този феномен, Алън Сокал и Жан Брикмон предоставят през лятото на 1996 г. на американското университетско ляво списание с културологична насоченост Social Text , пародия на разпространения в момента

        Еклектичен и доста спекулативен постмодернистичен жанр

        за да проверят дали текстът ще бъде публикуван (без, разбира се, да разкриват на редакторите, че става въпрос за пародия).
        Статията, озаглавена “Преодоляването на границите: към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация”, е изпълнена с абсурди и очевидни алогизми, но най-вече афишира краен познавателен релативизъм. Тя започва с подигравка към остарялата “догма”, според която “съществува свят извън нашето съзнание, чиито особености са независими от индивида и дори от цялото човечество”. Освен това категорично се заявява, че “физическата”, както и “социалната” реалност в основата си представляват една лингвистична и социална конструкция”. В края на краищата авторите стигат до заключението, че “константите на Евклид и Нютон, които някога се смятаха за универсални, днес се схващат в тяхната историческа неизбежност”.
        Цялата статия е изпълнена с доводи, противоречащи на всякаква логика. Но най-забележителен е фактът, че фалшификацията е публикувана, и то в специален брой, като отговор на критиките, изказани от някои учени срещу постмодернистичното поведение!
        Пародията незабавно е разкрита от самия Сокал и след като медиите й обърнаха внимание, получи огромен отзвук не само в англоезичния свят. Освен това доста млади (и не толкова млади) хора, работещи в областта на литературата и хуманитарните науки, изпращат писма на двамата учени, за да им благодарят и да изразят неодобрението си срещу постмодернистичните и релативистични тенденции, които доминират в техните научни дисциплини.
        Често благодарностите са изказани по доста интересен начин. Например студент, който сам си е плащал обучението, споделя, че харчи парите си, за да купува дрехи на царя, който, както се казва в приказката, всъщност е гол. Друг студент пише, че неговите колеги се присъединяват към Сокал, но моли да не се разкрива самоличността му, защото се надява да промени науката, но едва след като заеме постоянна длъжност.
        По-важното в случая обаче е не толкова публикуването, колкото самото съдържание на текста. Той е изграден от цитати, принадлежащи на видни представители на философското и социално

        Смесване на естествените науки и математиката

        Цитираните откъси са абсурдни или лишени от смисъл, но в същото време са напълно автентични. Всъщност статията на Сокал е просто “цимент”, който свързва различните цитати помежду им. Сред авторите, “въвлечени” в мистификацията, са Жил Делюз, Феликс Гатари, Жак Лакан, Бруно Латур, Люс Иригари, Жан-Франсоа Лиотар, Мишел Серес и Юлия Кръстева, които са сред най-прочутите френски интелектуалци на епохата и чиято теоретична продукция се изнася масово, включително и в САЩ. Разбира се, цитирани са и американски учени, но в повечето случаи та са ученици или коментират постановките на французите.
        Впоследствие авторите издават цяла книга със заглавие “Интелектуални лъжи”, в която подробно се обяснява на обикновения читател защо цитираните текстове са абсурдни и безсмислени.
        Авторите нямат за цел тотално да отричат постмодернистичната мисъл, а по-скоро да привлекат вниманието върху относително слабо познатите аспекти на непрекъснатата злоупотреба с концепции и термини, произхождащи от математическите науки. С една дума, анализират се някои мисловни недоразумения, силно застъпени в постмодернистичните писания.
        Ето как авторите излагат основните си доводи:
        1. Често се говори за научни теории, за които пишещият има доста мъглява представа. В повечето случаи той използва научна терминология, без да знае точно какво означава тя.
        2. Някои “учени” внасят термини от точните в хуманитарните науки, без да имат и най-малкото емпирично или концептуално оправдание за подобна стъпка. Ако един биолог например иска да употреби в своята област на изследване термини от диференциалната геометрия, колегите му веднага ще поискат от него да се обоснове. Неясните аналогии са неприемливи. В хуманитаристиката, напротив, може да се пише всичко: Жак Лакан твърди, че структурата на неврозата е окръжност, Юлия Кръстева – че поетичният език се въздига от силата на непрекъснатостта, а Бодриар казва, че модерните войни се осъществяват в неевклидово пространство.
        3. Някои автори демонстрират огромна ерудиция, тъпчейки главата на нещастния читател със сложни думи в контекст, в който те нямат място. Без съмнение целта е непосветеният да бъде впечатлен и силно обезпокоен от липсата си на ерудиция.
        4. Съществуват текстове, изпълнени с безсмислени фрази, като с това се цели манипулация и просто игра с езика. Тук става дума за истинско словесно отровителство, съчетано с върховна незаинтересованост за смисъла на думите. Всички тези автори от четвъртата група говорят с увереността, че компетентността им е безспорна. Без съмнение те смятат, че могат да използват престижа на точните науки, които да придадат блясък и сериозност на техния дискурс. На всичкото отгоре те са уверени, че никой няма да забележи злоупотребата с научни концепции.
        Книгата “Интелектуални лъжи” не атакува хуманитарните науки или философията като цяло, а по-скоро посочва хората, които работят в тези области и които допускат подобни спекулации.
        В частност тя “разваля” репутацията на текстовете, които се приемат за задълбочени, тъй като са трудни – те изглеждат неразбираеми, защото в действителност не искат да кажат нищо.
        Или най-просто казано, книгата се нагърбва с ролята на онова момченце от приказката, което се провиква, че царят всъщност е гол.
        Френските интелектуалци обаче приеха това предизвикателство на американския физик болезнено. Социологът Бруно Латур написа, че всъщност “малка група физици, теоретици, лишени от тлъстите бюджети на студената война, сега търсят нова заплаха” и я намират в интелектуалците постмодернисти от чужбина. За тях според френския социолог Франция се е превърнала в нещо като интелектуална Колумбия, която произвежда интелектуални наркотици, на които американските млади учени не могат да устоят, така както на наркотика крак. Проблемът обаче според други е, че ако за един френски студент или преподавател е приемливо, че науката се разполага в социален или исторически контекст, то за един американец това означава просто фантастика. Затова може би Сокал казва, че е притеснително залитането на американските леви кръгове към субективизма, към разбирането, че науката е само мит сред останалите. Това според него минира възможността да бъде анализирано обществото и да бъдат предлагани алтернативи.
        Все пак авторите, които предизвикаха грандиозен интелектуален скандал не само от двете страни на океана, но и в самата Франция, специално отбелязват, че те съвсем не искат да окарикатурят съвременните френски философи и философи като Дерида и Фуко въобще не се споменават в тяхната книга. Нашата цел е, казват те, да стимулираме истинската и сериозна наука, за да не съществуват бисери, подобни на този на Luce Irigaray, който пише: “Уравнението Е=Мс2 има ли сексуализиран смисъл? Може би да. Да приемем хипотезата, че да в степента, че тя привилегирова скоростта на светлината по отношение на други скорости, от които ние имаме жизнена нужда.”

      • Georgi Marinov каза:

        Всичко знаем много добре историята на аферата Сокал – това, което и досега не стана ясно, е какво искате да кажете с постовете си за нея.

        Аз я споменах между другото с цел да илюстрирам как „Бельото като дискурс“ ми звучи като същият тип псевдоинтелектуално бръщолевене (гарнирано и със солидна доза дебелашки хумор на въпросната кръгла маса в Трявна), който Сокал така гениално е осмял навремето.

        Но с каква цел вече трети или четвърти пост говори за нея, не мога да разбера.

      • Припомням я с цел да Ви убедя Вас и евентуалните читатели на нашия задочен спор, че Вие само потвърждавате правилото и че основата на цялата дискусия не е ТОЛКОВА Фондът за научни изследвания, колкото активираното в стил „Сокал“ противопоставяне между хуманитаристиката и Science. С други думи, нищо ново под Слънцето, както е казал Еклесиастът: само го правете по-професионално и по-елегантно. Това е молбата ми.

  2. Georgi Marinov каза:

    И аз по никакъв начин не искам да наливам масло в конфликта между точните науки и хуманитаристите (какъвто между другото в последните седмици изобщо не е раздухван, ако и наистина да си съществува, протестът е по съвсем различни причини), но е напълно разбираемо как въпроснияt случай предизвиква възмущение у хората от точните науки.

    Самият труд не съм чел, но след като изгледах интервюто с Хорозов миналата седмица видях транскрипта от въпросната кръгла маса:

    http://ebox.nbu.bg/unclo10/view_lesson.php?id=190
    http://ebox.nbu.bg/unclo10/view_lesson.php?id=191

    И той въобще не подкрепя тезата, че тук си говорим за нещо смислено и стойностно – аз лично видях комбинация от дебелашки шеги и псевдоинтелектуално бърборене от същият тип, увковечен от Сокал аферата преди години. Но, разбира се, аз не съм специалист в областта и нямам никакво намерения да споря че мнението ми по въпроса е меродавно. Обаче си запазвам правото да имам такова.

    Въпросът е, че са проект озаглавен „ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОТНОШЕНИЕТО НА ПУБЛИКАТА КЪМ МУЗЕЙНАТА ИНСТИТУЦИЯ ЧРЕЗ ТЕРЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – АНКЕТИ И АНАЛИЗ НА ДОКУМЕНТИ СВЪРЗАНИ С РОЛЯТА НА МУЗЕЯ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО. ИЗГОТВЯНЕ НА ПРОГРАМИ ЗА ПРИВЛИЧАНЕ И ИНТЕРАКТИВЕН САЙТ НА МУЗЕЙНИТЕ КОЛЕКЦИИ.“ са дадени 260000 лева. Нужни ли са толкова пари за това нещо, оправдано ли е при такъв мизерен бюджет да се дава такава сума от него за такъв проект, и какви точно значими резултати се очаква да се произведат? Това звучи повече като социологическо проучване (дали е или не е няма как да се каже понеже естествено няма никаква информация относно какво точно се казва в проектите, да не говорим за точки, рецензии и пр.) – едно социологическо проучване не струва толкова пари; едно социологическо проучване и уебсайт към него също не струваt толкова пари. Нормално е при това положение да има недоволство, още повече, че това е само един от много безумно звучащи проекти в списъка с одбрените такива. Има един куп такива, финансирани, за сериозни суми, същевременно на физиците и химиците, не е дадено нищо.

    А че има негативно отношение към НБУ – ами естествено, че ще има. Ако човек като Гюров ти е шеф на департамент, и ти го подкрепяш, няма как да очакваш друго освен да загубиш всякакво право да твърдиш, че си сериозен университет. Това е все едно биологически департамент да си сложи за шеф креационист, който отрича теорията на еволюцията и твърди, че Бог е създал всичко преди 6000 години, и университетът да го подкрепя твърдо. Абсолютно същата история е. Такава институция моментално губи (или би следвало да загуби) всякакво уважение към нея, а в случая говорим за място, което по начало не е установено като център на високите научни постижения. Покрай тази история си направих труда да проуча каква наука се прави по разните (премногобройни) университети в България тъй като нямам директни полеви наблюдения от доста време насам (това на базата на информацията налична на собствените им сайтове като липсата на такава иформация се интерпретира, съвсем основатлено като липса на научна дейност). Вярно е, че в много факултети и институти на СУ и БАН положението не е никак розово (и международната оценка преди няколко години си го каза), но в места като НБУ, УниБИТ и пр. нещата са трагични отвсякъде – говорим за „публикации“, PhD тезиси и пр., които са на ниво гимназиален ученически проект, че и по-лошо, и това е когато изобщо има такива. Общо взето впечатлението е, че при въпросните ВУЗ-ове, както и при огромното мнозинство от повечето от въздлъжгия списък с университети и колежи в България (http://www.helpos.com/links/university.php), включително и редица значително по-реномирани такива, става дума за университети-ментета, които не предлагат реално обучение (и това без въобще да отпочваме дискусията за фалшивите и купени дипломи), а просто прибират студентски такси (а сега вече и проектни пари) без на някой да му пука особено за нивото на обучението и научно-изследователската дейност.

    Да, хуманитаристите, при които ясни критерии за ниво няма, а и аз не съм компетентен да преценявам, може и да са на ниво, но в контекста на този скандал, не това е нещото, което учените гледат. И ако хуманитаристите са наистина на ниво, то би следвало да се чувстват засрамени да се асоциират с псевдоучени като Гюров и ко.

    • Нарочно не използвах името „Сокал“ до този момент – Вие го направихте. Да – точно на това ми намирисва: аз не смятам, че експериментът на Сокал е напълно почтен и добронамерен. Помислете: ако прочетем стенограма от кръгла маса на физиците, без да сме физици, тя ще ни се стори още по-безсмислена и глосолалийна. Доколкото разбирам, Вие сте в Щатите, така че как точно знаете за какво става въпрос през последните седмици? Явно, някой Ви информира и Вие сте приели безкритично неговата гледна точка. Далеч съм обаче от мисълта, че всичко с Фонда е наред – очевидно не е, щом дейността му поражда толкова силно изразено недоволство. Въпросът е обаче можем ли да направим физиката, химията и т.н. водещи научни дисциплини в България и дали си струва усилията при сегашната ориентация на българската икономика в сферата на туризма и услугите. От тази гледна точка един интерактивен сайт на българските музеи може да се окаже по-полезен и по-печеливш от някоя „фундаментална“ разработка в областта на физиката и химията. Така поне си мисля аз.

  3. vesofilev каза:

    Здравейте,

    Аз съм теоретичен физик и макар и работещ в чужбина следя отблизо безобразията във фонд научни изследвания.

    Имах честа като студент да посещавам лекциите на проф. Хорозов и мога да ви убедя, че говори добър английски език. Както и че е бил редовен гостуващ професор в университети в САЩ (сещам се за Брандайс в момента).

    Искам също като човек от точните науки да ви уверя, че изпитвам огромен респект към хората които се занимават с хуманитарни науки и често съм завиждал тайничко за лекотата с която хуманитарните науки могат да докоснат обикновенния човек и да го заинтригуват.

    Наистина е неприятно, че едно зле интерпретирано и леко провокативно заглавие е станало причина да бъде усмян проекта ви. Но ви моля да проявите разбиране и да извините реакцията на колегите, която е продиктувана от асоцията на преподавателите от НБУ със „прoф.“ Гюров-eдин доказан псевдоучен и позор за българската наука.

    Точните науки имат това предимство, че е много лесно да бъдат идентифицирани псевдонаучни хипотези и повярвайте ми „Теорията на Тирбушона“ е такава“ . Лично аз се чувствам унижен, че човек без нито една публикация в международно списание оглавява фонда.

    Друга причина за острата реакция на колегите е очевидния геноцит спрямо точните науки в Софийски Университет. Нито един проект от Физически и Химически факултет не е бил финансиран тази година. И на фона на липсата на средства за националната обсерватория са дадени около половин миолон лева на фирма със съмнителен произход да извършва астрономически изследвания.

    Мога да продължа още дълго, но целта ми беше да ви призова да преглътнете накърнената си чест. Не ви призовавам да не търсите извинение в публичното пространство. Това е напълно естествено, но моля ви не създавайте изкуствен конфликт между точни и хуманитарни науки. Това би отклонило общественото внимание от проблемите в научния фонд, а в момента е много по-важно да вземем мерки да спре пилеенето на малкото държавни пари заделени за фундаментални науки.

    И понеже четох някой от коментарите ви относно правописа … извинете правописните ми грешки, които няма да търся тъй като нямам време за това …

    • Благодаря Ви за коментара: той е съвсем навременен и уместен и най-вече: добронамерен и конструктивен. Аз нямам намерение и желание да противопоставям една научна общност на друга: един от добрите ми приятели е физик и космолог, на когото след една седмица му предстои да защити дисертацията си. Призивът ми е да се говори професионално за разработки из областта на хуманитаристиката и семиотиката – в частност: питам се – ще Ви предложа една невероятна хипотеза – ако проф. Хорозов беше попаднал на текстове от Roland Barthes (например есето му от „За пържените картофки и стека“) или на Michel Foucault („История на сексуалността“), как той би квалифицирал тези текстове на тези двама световно известни и – уви! – покойни учени? Като готварска книга и порнографска книга ли??? Да предположим ли каква би била реакцията му, ако беше попаднал на прословутото интервю на Michel Foucault, в което той съвсем откровено обсъжда културните корени на своята хомосексуалност? Просто става въпрос за съвсем различни начини на мислене в различните клонове на знанието.
      Далеч съм от мисълта, че постигнатото от колегите в „Дискурсите на бельото“ се равнява на книгите на Roland Barthes и Michel Foucault, но по моя преценка сборникът е на съвсем прилично европейско равнище, като следя какво се публикува от началото на ХХI век по света в областта на семиотиката.
      И накрая: когато се говори за преподавателската колегия в НБУ, трябва да се има предвид, че най-малко 50% от тях идват от институти на БАН – както и аз, както е видно от CV-то ми. Софийският университет и БАН априори са приели не като конкурент, а като враг Нов български университет и непрекъснато облъчват обществеността с имената на Рангел Гюров и на Евгений Дайнов – които, смея да твърдя, не са типичният преподавател в НБУ.

  4. Maria Popova каза:

    Бориславе, това трябва да стане по-широко достояние! Благодаря ти! Винаги си реагирал адекватно, честно и компетентно като хуманитарист!!!

  5. georgetsonev каза:

    Лично аз видях четири (4) статии в този сборник, написани от научни сътрудници в БАН. Интересно ми е обаче защо са участвали. Вариантите са два – или за тях темата е била привлекателна и достойна да вложат БАН-ския си научен потенциал в нея (видите ли да облагородят бедното проучване), или някой им е опрял пистолет о челото. Кое ли ще да е по-вярното?
    Освен това българите могат да се похвалят с видимост в световната научна общност най-вече в областта на семиотиката – надали е за подценяване фактът, че именно българите Юлия Кръстева и Цветан Тодоров са в центъра на формиралия се през 60-те години френски структурализъм и все още продължават да бъдат живи ходещи негови икони. Надали проф. дмн. Емил Хорозов си е направил труда да попрочете. Но все пак му е простено, защото, доколкото схванах от личната му страница в сайта на ФМИ, СУ, той друг чужд език освен руски не владее, а пък то тия неща ги пише на английски и френски.
    А и недоумявам от още нещо. Доколкото знам процедурата за одобряване на проект от прословутия фонд (който дори не е и спонсорирал въпросното издание за дискурсите на бельото) включва комплексна оценка на проекта от други учени, специалисти в областта, които са външни на проекта, и на институцията, която участва. Сиреч самата научна общност определя доколко този проект заслужава държавните пари и дори някакъв калпав проект да мине е защото явно оценителите му са били точно толкова и калпави. Което, между другото, е резултат не от „новия закон“, а именно от вездесъщия ВАК. Явно професор дмн Е. Хорозов не се е замислял, че плюейки срещу тези хора, реално „сваля реномето“ и на собствената си диплома (или поне втората – тази за доктор на науките, която го е направила именно професор).
    И ми се ще да дам един съвет на проф. дмн Е. Хорозов – да не прекалява с обвиненията, защото именно простите хуманитаристи можем да решим да се поровим из публикациите му и да го видим доколко те спазват съвременните искания на правописната норма. Защото дори намирането на една такава грешка, би трябвало да е позорно за професор, доктор на науките. Но знае ли човек, може пък за проф. дмн Е. Хорозов правописанието – тази несъществена „хуманитарна“ подробност, да не е съществена при изграждането на съвременната българска научна общност.

  6. Boyka Batchvarova каза:

    Благодаря, Бориславе! Жалко е, че гласът на разума у наше село е глас в пустиня…

    • Boyka Batchvarova каза:

      И още едно допълнение – Рачко Попов е старши научен сътрудник І степен от БАН, достоен учен от средите на най-авторитетните ни етнолози и фолклористи. Които се оказва – според някои! – че трябва да се чувстват долна категория учени, понеже не са физици! А популярните текстове на Мъри Гел Ман или на Стивън Хоукинг, които ВСЕКИ може да чете и да се радва на високия полет – КОГА ЩЕ ГИ ДОСТИГНАТ нашите физици, а? От БАН?

Коментари са забранени.