За рокадите в МОМН и за БАН


Двадесет години от активния ми професионален живот са минали в БАН, така че зная и меда, и жилото на БАН.

Академик Ангел Балевски – Бог да го прости – беше един от шутовете на Тодор Живков, част от ловната му дружинка: Благовест Сендов разказваше вицове за Т.Ж. на Балевски, а Балевски ги разказваше на Т.Ж.

Вероятно и академикът, кандидат-министър, е израснал под крилото на „бачо Ангел”. Затова ми е трудно да приема, че човек като академика може с лекота да възприеме съвременните начини за работа и за израстване в науката: сигурно му се струва кощунствена идеята, че човек на 40 или дори по-млад може да бъде назначен на длъжност „професор“. Затова той каза, че имало нещо да се поработи и около научните степени и ЗВАНИЯ, а званията според закона „Игнатов“ вече не съществуват – те са само академични длъжности.

Освен това ми е интересно дали академикът ще спази чл. 26, ал. 1, т. 2 от Устава на БАН, като се откаже от председателската си позиция, за да стане за половин година министър?

Необходимо уточнение: въпреки че имам всички основания да бъде вече професор, аз досега не съм се възползвал от възможностите, които Законът за развитие на академичния състав ми дава, за да не се пораждат спекулации по въпроса, тъй като съм един от най-върлите противници на отменения Закон за научните степени и звания.

***

За съжаление, Сергей Игнатов не възприе идеята ми, която му бях предложил в началото на мандата му: „доктор“ да бъде само образователна степен и да се получава чрез защита на дисертация не пред научно жури, а пред ДЪРЖАВНА ИЗПИТНА КОМИСИЯ, работеща по строги държавни критерии и състояща се от петима членове, определени чрез жребий. Така държавата щеше да запази контрола си върху качеството на образованието и върху образователните степени – както е до магистър включително. Продължавам да смятам, че „големият докторат“ е напълно излишен.

Несъмнено дейността на Фонда „Научни изследвания“ трябва да стане максимално прозрачна, без обаче да се нарушава анонимността на рецензентите. Най-добре е да се въведе утвърдената европейска практика: авторите на проектите незабавно да получават рецензиите, без да знаят кой ги е рецензирал, и ако имат възражения – да имат правото да възразяват преди да бъде обявена окончателната класация и финансиране.

Ако наистина при последната сесия е имало „загубване на рецензии”, коментарът е излишен и трябва да бъдат взети всички административни мерки това повече да не бъде възможно!

Може би и трябва да има две сесии годишно: една за хуманитарни и социални науки, а друга – за математически и природни науки, като общата субсидия на държавата се разпределя 50:50.

About Borislav Gueorguiev

NBU Associate Professor in Bulgarian language, linguistic pragmatics, sociolinguistics, sociosemiotics, applied semiotics, and linguistic anthropology.
Публикувано на Дискусия, Скандал, Personal и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.